Прочетен: 2831 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 03.04.2007 18:20
Част І:
НАРКОТИКОИТУС:
You drife me crazy! Пфу!
Пак за дрогата? Не, повярвайте, темата хич не е скучна. Защото свърши времето на стражарите и апашите, на жмичката и на народната топка. Модерните тийн-игри са кафето, цигарите, висенето по заведения и... дрогата - нова естетика, определяна от новата генерална линия на хай-тек и техно-културата; нов морал и нови вещества с недокументиран произход. Кой е виновен за тъжната констатация? От известно време този класически ленински въпрос не дава мира на Стоян Радулов.
Ето и неговите отговори:
1. Гнусният капитализъм е виновен.
Преходът от неустановения социализъм към неустановената пазарна икономика се отрази особено зле на най-чувствителната част от българското население - т.нар. тийнейджър. Негово любимо забавление стана друсането, подтиквано дори несъзнателно от инфантилните рекламни изречения като: "Ако не ти, кой? Ако не сега, кога?" /уиски "Johnnie Walker"/, "Усети момента!" /уиски "Raymond Weil"/, "Някои го предпочитат... твърдо", /водка "Danzka"/, "Екшънът е там, където си", /уски "Passport Scotch"/, "На една ръка разстояние" /бира "Astika"/, "Тъмната магия" /"Столично пиво - тъмно"/, "Емоцията на нощта" /бира "Zagorka Gold"/ и мн.др., които крещят от ефира на радиото и телевизията, подмамват от огромни улични постери, хилят се от страниците на пресата - пипни ме, опознай ме, приеми ме, аз съм ДРОГАТА!.
В медицинсаката литература е записано, твърди д-р Караянева, че наркотикът е вещество, храна или лекарство, което променя психиката на човека и към него спадат алкохолът /той успокоява психиката/, никотинът /възбужда психиката/, кафето /стимулира психиката/ и група от опияняващи вещества с комплексно действие, които носят названието "наркотик" в неговия тесен смисъл.
2. Географското положение е виновно, неговата кожа ярешка!
Явно е, че ярешката кожа на географската ни карта е плесната баш върху т.нар. "стар балкански път на дрогата", от Азия към Европа. ГКПП "Капитан Андреево", "Калотина" и Дунав мост" водят рекордите на стария континент почти всяка година. България неизменно е сред първите три страни в света по заловени наркотици на границите си. През последните две години хванатите количества се измерват в тонове. Че тотално зависимите наркоманите са вече над 40 000 души информират постоянно от Националния център за борба с наркоманиите. Тази черна статистика, достойна за да настръхне косата на всеки, май е достатъчна за точка втора.
3. Тоталната абстиненция на обществения ни организъм, която убива, е виновна.
Тук ще публикувам дословно думите на д-р Караянева за 20-те изпитани и сигурни начина как най-бързо и ефикасно да направим децата си наркомани. Ами то си е почти като ерес, а те се плодят като зайци:
"1. Като никога не се храним семейно. 2. Като никога не ги караме да очакват хубави събития, като излети например. 3. Като говорим НА тях, а не СЪС тях. 4. Като ги наказваме пред други хора и никога не ги поощряваме за доброто им поведение. 5. Като вечно решаваме проблемите им и не ги оставяме да се справят и сами. 6. Като оставяме обучението в морал и религия само в ръцете на училището и църквата. 7. Като не позволяваме децата ни да изпитват студ, умора, риск, предизвикателство, контузия, провал, приключение, недоволство и отчаяние. 8. Като вечно ги заплашваме с наказания. 9. Като очакваме от децата само 6-ци в училище. 10. Като не ги стимулираме да поемат отговорност. 11. Като не ги окуражаваме да говорят за своите чувства. 12. Като сме крайно предпазливи и не им обясняваме значението на думата "последица". 13. Като ги караме да мислят за своите грешки като за грехове. 14. Като им отговаряме на въпроса "Защо?" съэс "Защото аз казах". 15. Като ни мислят постоянно за перфектни и безгрешни. 16. Като поддържаме атмосфера на хаос в дома си, а значи и в душата си. 17. Като никога не споделяме с децата си своите чувства и колко ги обичаме. 18. Като не ги прегръщаме и не показваме любовта си към тях. 19. Като вечно очакваме най-лошото от тях и не им предоставяме право на избор. 20. Като никога не им вярваме."
Част ІV:
НАРКОТРАНС:
I will help you but you must help me!*
Първо. Пътят на зависимостта е кратък, независимо какво си гълтал, колко време си го гълтал, по колко си гълтал. Независимо защо го правиш и изобщо независимо дали си даваш сметка.
Второ. Тогава, достигнал "вечните ягодови полета" на твото "представи си", зависимостта ти вече е алфата и омегата на всяко твое действие, на всяка твоя мисъл или чувство. Ти мислиш само за дрогата, обичаш само нея. Да, само нея, вече не и себе си. И така години... дори след като успееш да се откъснеш физически от нея.
Трето. В прекрасните сънища на твоя Аз тялото ти няма никакво значение за теб. То се е превърнало в чудовище, което иска още и още, и още... наркотици! Ти какво си помисли? Ти започваш да бягаш от абстиненцията, търсиш изходи. В началото ги намираш. Но после лабиринтът на зависимостта издига непреодолма стена и ти се предаваш.
Накрая. Накрая "гушваш букета" и всичко над теб е само теменужки, пеят гугутки... но червеите си знаят работата.
Чист натурализъм? Гнусот? А това, дето го правиш всеки ден, по няколко пъти на ден, какво е? Нали парите не ти стигнаха и започна да продаваш? Не, ти не си единствената загубена душа. Ако четеш, ти все още не си се загубил. Още има изход! И знаеш ли - помогни ми, за да ти помогна?! Аз знам. Ти се страхуваш да потърсиш помощ. Защо? Ти се срамуваш. Защо? И се криеш. Защо? Да не би да си си самодостатъчен? А всички, които просто зарязваш... в калта. Помниш ли онази песен "Аз не искам в кал да живея и в кал да умра!..."? Защо осъждаш и другите на тази кал? С какво те нараниха? Не е ли по-правилно да си отговирш - ти с какво се нарани? Ти къде сгреши? Приятелю, прощавай грешките и ще бъдеш простен! Помогни си, за да ти помогна!
Да, ти знаеш. Зависимостта има много лица,... но една единствена същност. Бориш ли се за твоята надежда? Бори се! Не, борбата не е безполезна. Защото ти отново знаеш отговора. Просто бъди толерантен... най-вече към себе си.
И последно. Нищо от това не са празни приказки. Иначе нищо няма смисъл. Ти си съгласен, нали?
____________________________
* От англ. - Ще ти помогна, но и ти трябва да ми помогнеш!
Част V:
НАРКОКТОПОД:
Аз не съм златната рибка. Баста!*
Ти вече знаеш какъв си и какво представляваш. Ти не искаш вече да си златната рибка в ръцете на мръсни наркопласьори. Ти не искаш да бъдеш поредният наркопласьор. Обаче вече ти писва от ненаместни съвети. Иде ти пак да се надрусаш. И хем искаш да се откъснеш, хем напук търсиш лоша среда. Отдавна не се задържаш вкъщи. Отдавна просто мълчиш и регистрираш присъствие. Отдавна си нямаш никой.
Лъжеш се. Поне за последното. Край теб има хора. Те те обичат. И искат да ти помогнат. Но и ти трябва да го поискаш сам.
Основание първо. Ти си златна мина за добив на долари. Световната мрежа на наркотиците се дирижира от престъпни картели, които освен теб използват всички останали технически, политически и икономически възможности да богатеят. От дрога. Начело на тази йерархия са босовете. Те изграждат своя бизнес за сметка на твоя живот и твоето здраве, за сметка на твоите близки и приятели. Следват едрите и дребните пласьори. Много от тях също са наркомани - изпаднали във финансова зависимост, която ги принуждава да се проявяват криминално, като продават наркотици. Те ограбват родителите си и приятелите си, мамят, крадат и дори са готови да убиват.
Основание второ. Ти вече си се уверил, че са те излъгали, когато са ти казали: "Пушенето на хашиш е безвредно", "Комбинацията на алкохол с хапчета е безобидна", "Смъркането на хероин не те прави зависим". Ти вече знаеш, че пипалата на октопода са те стиснали здраво и ще смучат, до последната капка жива сила. Ти вече имаш смущения в концентрирането и намалена работоспособност. Изпадаш в депресии и обърканост, в мания за преследване и параноя. Познаваш добре безсънието. Вече си раздразнителен, агресивен и прекалено самоуверен, но не можеш реално да възприемеш действителността. Имаш халюцинации и психози. Имаш склонност към насилие. Нямаш нищо против криминалните деяния. Имаш вече храносмилателни и чернодробни смущения, увреждания на мозъка. Прогресивно слабееш и си на път към пълния физически упадък и безпризорността.
Тези две основания трябва да са ти достатъчни, за да спреш. Баста!
_______________
* Баста - от италиански - стига!
Част VІ
НАРКОСТАТ:
Ти си потенциален дрогамен. Ами сега?
От транзит на дрога преди петнадесет години страната ни се превърна в производител и консуматор на наркотици. В поредната история за илюзиите и мъките по пътя на наркоманията Стоян Радулов се рови в изследователския проект на Фондация “Отворено общество” за употребата на дроги и нагласата към дрогите сред българските младежи. С ужас той разбира, че епизодичната употреба на дроги е като игра на руска рулетка. В един момент просто гръмваш, а после - червеи. Какво тук значи някаква си личност?
“Петъците са божи дар – пише шотландецът Тони Дейвидсън в дебютната си книга “Терапия”. – Само аз и Джоуди. Няма бретхаус, няма откачалки, няма какво да ти се пречка. Връщам се от работа и започвам вечерта с един джоинт – домашно производство. Отглежда го един от фелдшерите сред бурната растителност зад блок едно, извън основната сграда. Половината психотерапевти кярят от зеленясалите му пръсти. Най-прекрасната част от деня. Гледам как се издигат нагоре кълбетата дим, докато Джоузи се спуска по мен. Получава се музика, сладка, невероятна петъчна музика за чукане. Всичко е тук – докосването, потта, бедрата и онзи неясен аромат. Непогрешим.” В литературата днес има и такива неща.
Всичко е просто скука
Една трета от наркоманите в България обясняват първия си опит с дрогите с “желанието да избягат”, с “неудовлетвореността от живота” и с “липсата на перспектива в живота”. “Всичко стана на морето – казва 17-годишният Васил. – Бяхме голяма компания, в която имало и двама наркомани. Единият ми даде да си дръпна от цигарата му и ми хареса. И така днеска-утре и след 4 месеца минах на “помпа”, защото ми е по-хубаво така. Вече година и половина не мога да се откажа. Това е. Няма какво друго да се прави. Скука. В тоя гаден живот к`во друго да правя?” Борис пък, който е на 21 г. споделя: “Имам си идоли, а те са наркомани. Мислех си да стана като тях. Един приятел ми каза откъде да си взема. Взех си, ама не станах велик. Сега не мога да се справям без хероина, а ме е страх, като се сетя какво е да не взимам.” Малкият пък, на 17 г. казва: “А първият път даже ми беше кофти, ама да не се мина, опитах пак и сега съм си дрога. Когато го почнах, не знаех, че не мога да спра. Сега знам!”. Мотивите за употреба на дрога са строго индивидуални: любопитство, стремеж към независимост и самоутвърждаване, желание за нови усещания, проблеми в училището, в семейството, опит за бягство от реалността. Обикновено в дрогата се търси спасение от някаква криза.
Те не искат да са сами
За всеки седми изследван младеж първата употреба на наркотик е последица от чувството за самота. Те казват “Нямах приятели”, “Никой не се интересуваше от мен. Типично е обяснението на 16-годишния Антон: “Майка ми и баща ми не се интересуваха от мен, освен от това дали имам нужда от пари. Бяхме две части на една половинка. Сега изпитвам страх от абстиненцията. Нощно време взимам, защото е тъмно, а не мога да спя, всички вкъщи спят. Не мога да правя нищо друго.” Всеки пети ученик на възраст между 16 и 18 г. е опитвал марихуана или хашиш поне веднъж в живота си. А т.нар “меки наркотици” са били за пръв път използвани от 93% от употребяващите хероин днес. Амфетамините и непредписаните медикаменти са втората и третата предпочитана дрога сред българските младежи. Общо 22% от българските ученици между 16 и 18 г. са пробвали поне една нелегална дрога през живота си. От посочилите опит с употреба на канабис 60% са момчета.
По най-малкото съпротивление
Употребата на дрога в близкия приятелски кръг се оказва един от най-важните рискови фактори за лична употреба. Половината ученици посочват в изследването на “Отворено общество”, че имат близки приятели, които употребяват марихуана или хашиш. Една трета казват, че сред близките им приятели има такива, които пият непредписани медикаменти. На една трета познатите гълтат екстази. Всеки осми има познат, който кара на хероин. А достъпността до наркотиците е лесна. На 1/3 са предлагани като за начало безплатни цигари марихпуана или хашиш. Всеки десети е бил изкушен да опита някакъв стимулант. Всеки петнадесети – хероин.
Част VІІ
ЕКСТАЗИ:
Зловещите таблетки с четирилистната детелина
“С хапче ще потъна в Лета”. “Обичам всички и всички ме обичат”. Заради тази забрава от транзит на дрога страната ни се превърна в производител и консуматор на амфетамини. В поредната история за илюзиите и мъките по пътя на наркоманията Стоян Радулов се сблъсква със зловещата парти-дрога. Отвратен от “вълшебните хапчета”, той разбира, че когато прекалиш, сексът хич, ама хич не върви. В един момент просто се превръщаш в импотент, а после - в червеи. Какво тук значи някаква си личност?
Дрогата е враг, който не трябва да се митологизира. Но нракоманното удоволствие с един замах изтрива от психиката представата за секса, прогонва сексуалните стремежи, подтиска либидото и превръща любовта в невъзможно усилие. Наркотичният ефект вече е победил сексуалното влечение. Под разрушителните сили на дрогата младежите наркомани приключват половия си живот, преди още да са го започнали. Наркоманът с разрушени психика и интимна физиология и добрият секс – това са несъвместими представи за младежа от третото хилядолетие. Смъртоносният порок отнема от младия човек най-голямото удоволствие, присъщо на младостта - вкуса и предчувствието за радостта от живота. Ако ти, човече, не вярваш – просто виж твоя познат и болен приятел-наркоман и го попитай кога е правил за последно секс и как е минало.
За всичко е виновно гадното екстази
И не само то. Но в България това е най-достъпната от всички видове дрога и е на второ място по разпространение след хероина. Различните синтетични амфетамини и медикаменти, обединени под названието екстази във вид на хапчета предизвикват отделяне на серотонин в мозъка – това е “хормонът на щастието”. Той покачва телесната температура, което е най-опасното въздействие на “вълшебното хапче”. Напомпани с екстази танцьори изразходват понякога енергия, равностойна на 100-километров маратон. При това не усещат умора и жажда. В някои случаи дори къпане в ледена вода не може да предпази от топлинен колапс. Екстази предизвиква високо кръвно налягане, аритмии и мускулни схващания, парализиране. След опиянението от екстази, следват депресиите. Лекарите не познават друга психо-дрога, която да нанася такива щети на мозъка – стеснява коронарните съдове, като води до инфаркти и парези.
Победният ход на екстази
започва в дискотеките с техно и хаус. За много фенове екстази вече не е нещо, което се взима от време на време, а е станало стандарт. Една трета от изследваните в България от “Отворено общество” ученици твърдят, че имат близки приятели, които редовно гълтат екстази. Новите клиенти обаче са младежи, които пият дрогата вкъщи. За популярността на екстази спомагат и рекламните страници в интернет, в които подробно се описват въздействията от различните видове. Ръстът на печалбите в този бизнес е огромен. Производството на една таблетка струва 18 стотинки. Посредниците плащат 3 лева и продават на дилърите за 5-6лева. В София таблетката струва 10-15 лева и нагоре. Какво наистина има в хапчетата, не знаят нито дилърите, нито наркоманите. Най-тачени са обаче таблетките, съдържащи “speed” – вещества, които действат възбуждащо на организма.
Пътят към екстази
минава през сънотворните и успокоителните препарати. Те въздействат като намаляват тревожността и подобряват съня, а аналгетиците и обезболяват. Става дума за медикаменти, които се приемат в огромни количества, над полезните дози. Наркоманите най-обичат бензодиазепиновите производни (диазепам, дизепин, елениум) и барбитуратите (секобарбитал, пентобарбитал), понеже са лесно достъпни и сравнително евтини. След екстазито пък идват халюциногените, чийто трип се сравнява с “пътешествие в нереалността” – това са ЛСД (лизергиновата киселина) и препаратите мескалин, псилоцибин, ергин и ангелския прах. РСР – т.нар. райски или ангелски прах е вещество, синтезирано през 1950 г. за дезориентация на вражеските армии под формата на аерозол, което предизвиква и амнезия. За ЛСД сме говорили вече. А мескалина се извлича у нас, главно в Странджа, от халюциногенната гъба мускарин. Приема се като се дъвче с мед или чрез пушене на изсушената, стрита и примесена с тютюн субстанция под формата на цигара.
Част VІІІ
ИЗБОРЪТ:
Ту би ор нот ту би? Това е въпросът
В поредната история за илюзиите и мъките по пътя на наркоманията Стоян Радулов търси като как името на младия човек да не попадне в черната сводка за поредния смъртен случай от свръхдоза. Той обаче разбира, че всичко е въпрос на личен избор. С дрогата е като с цигарите или с алкохола. Оказва се, че както “бивша курва, бивш комунист и бивша поетеса няма” (думи на голямата Миряна Башева), така няма и бивш пушач, бивш алкохолик и бивш наркоман. Станеш ли веднъж – е до края на живота. Бедата при наркомана е, че това “края”, е в твърде близък план.
Разправят, че разликата между рая и ада е само една врата, пред която дежури Свети Петър. Ти – насам, ти – натам. Вляво. Вдясно. Ти - при ангелите. Ти – в казана. Истината е обаче, че всички, които имат честта да се срещнат със Светиня Му лице в лице, са направили далеч преди това своя избор. Светията е като регулировчик, който внимава някой да не свие неправилно; да не се вмъкне в голямата бална зала “Едем” без да си е платил билетчето за шоуто. Защото всичко вече е решено в т. нар. “ден на страшния съд”. Бедата е, че никой не знае кога е този ден. Защото този съд действа перманентно, без уикенд и почивка между 9.30 ч. и 10.00 ч. за ободряващо кафе. Този съд работи ката ден в действията на всеки екземпляр, носещ гордото име Човек.
Шекспир и Наркомагедона
Повече от десетилетие на сцените на три театъра в София се играе една постановка на Ерик Богосиян, наречена “Секс, наркотици и рокендрол” . Безумният успех на неговите текстове както у нас, така и в Америка се дължи на много неща, едно сред които обаче е изборът. Изборът какъв да бъде и как да живее всеки, който е имал неблагоразумието да се появи сред бълвоча, бликнал из недрата на, така да се каже, самия живот. Героят в “Секс…”-а се чудеше, докато застанал важно дръпваше дълбоко тютюн: “Разправят, че цигарите скъсявали живота с две години. Добре, питам ви аз - ама кои две години? От 84-тата, до 82-рата. А-а-а, тенк ю, я си ви на годинките и си ми дайте цигарките.” Ето за такъв тип избор става въпрос, когато дойде реч и за дрогата. Класическият въпрос все пак принадлежи на Хамлет – Ту би ор нот ту би? Това е въпросът. Да взема, или да не взема? Затова и десетки поколения преоткриват гениалността на Шекспир, изправил Аз-а на героя си пред дилемата за самоунищожение или… естествена гибел.
Войната на нерви между наркомана и наркотика
Ето така… Пропуснал първо да си зададе въпроса какъв иска да бъде и как да живее този прекрасен/скапан живот, на наркомана вече му се налага да води една безкрайна война на нерви с наркотика. Успехът му в тази война, разбира се, е утопия. Но той не знае, че пътят до победата минава през ясната картинка кой какво цели. Защото той дори не знае какво цели, посягайки към цигарата, бутилката или спринцовката. А без въпроси, няма и отговори. Наркотика цели печалби за своите босове, като човешкото унищожение и личностната гибел са само странични ефекти. Босовете са безскрупулни, за тях човешкия живот е само извор на печалби. За наркомана, тази война е предварително загубена. Само че, за да не звучи всичко черно, ще кажем – има загуби… и загуби. При едните цялата армия е избита, цивилните са изнасилени и умъртвени, а пленниците са изпратени в концлагери. А при другата загуба победените остават живи, макар и пленници, макар и ослепени. Понякога на всеки стотен босовете оставят по един с едно око. За да си дава сметката с унижението да вижда какъв е бил и какъв е сега.
Част ІХ:
“МЕРИ ДЖЕЙН”:
Кръвен данък балканско безучастие
Не, не отминавайте диагонално този текст. Защото колкото и често да си говорим за наркотиците, никога не е достатъчно. За съжаление във вестника можем да направим само това. А темата дори не е скучна. Защото свърши времето на стражарите и апашите, на жмичката, на бригадите, на кръжоците и на народната топка. Модерните тийн-забавления днес са компютрите, DVD-то, висенето по заведения, кафетата, цигарите, пиячката (последните три са легални наркотици, две от които водещи към зависимост), чукането и… нелегалната дрога. Била тя “стаф”, “сняг”, “маймунка”, “чубрица” или “стъкло”.
Как стигнахме дотук? На този класически въпрос, който отдавна не дава мира на Стоян Радулов в поредицата “Наркомагедон”, в нейното ІХ-то издание да отговори се опитва психологът Соня Гърчева-Белишка.
Огледайте се около себе си и ако срещнете очите на наркоман, дори и да не са очите на вашето дете, помислете си, че и той е нечие дете. В Панагюрище официалната цифра на употребяващите дроги е няколко десетки души. Спомнете си за данъка на безучастието. Този данък е кръвен – утре това може да са очите на детето ви.
Всъщност вглеждали ли сте се скоро в очите на децата си? Притеснява ли ви мисълта, че може би са им предлагали или са опитвали наркотици. Ако сте се замисляли над този проблем, ако сте си задавали подобни въпроси, може би ще намерите някои отговори тук.
Откъде децата ви намират наркотици? От улицата, от пласьорите, сигурно бихте ми отвърнали. Може би сте прави. Но най-парадоксалният факт е че
алкохолът и цигарите са не само легални, а напълно достъпни дроги, -
които създават едни от най-тежките зависимости като в същото време злоупотребата с тях се приема за нормална в нашето ежедневие. Около Панагюрските училища е пълно с будки и заведения, в които се продават тютюн и “пиячка”. Но да ви кажа първо, че алкохолът е причина за смъртта на половината от жертвите на автомобилните катастрофи, на 1/3 от самоубийците и на 2/3 от убитите. На всичкото отгоре производителите и търговците станаха толкова нагли, че даже кръстиха водка на едно от прозвищата на марихуаната, сложиха на етикета листа на канабис и подеха мащабна рекламна кампания. Да привличаш с един наркотик купуването на друг, е цинизъм. Но ние търпим. Замисляли ли сте се, че понякога самите вие сте ,,пласьори” на тези непризнати от обществото за наркотици стоки? Че
вие сами ,,зарибявате” децата си, демонстрирайки им определени модели на поведение
като пушите и пиете? Пренебрежението към “невинните” пороци само засилва риска от по-опасните. От анкета на Националния център по наркомании, проведена през 2001-2002 г., стана ясно, че три от всеки пет запитани деца са пили повече от пет пъти през последния месец, а всеки шести от анкетираните се е напивал поне веднъж в живота си. Не е тайна, че панагюрските ученици освен, че пушат масово, и пият. Дори имаше случай на припаднала от алкохол малолетна в местна дискотека и то непосредствено след случая “Индиго” – когато и тук се взеха някакви мерки за контрол. Днес
в Панагюрище приблизително 14% от подрастващите са опитвали забранени вещества
(според проучване на МКБППМН). Това би могло да означава, че в класа на детето ви има средно по 3-4 деца, които вече са посягали към нелегалния наркотик.
Освен цитираните дотук алкохол и никотин, други подобни легални наркотични вещества можете да намерите и в домашната си аптечка. И не само вие, децата ви също. Според проведено у нас проучване от 2001 г. пристрастените към бензодиазепини (успокоителни таблетки) са колкото и тези към хероина и производните му – около 50 000 души.
В изследване на “Отворено общество” от 2001 г.една трета от наркоманите в България обясняват първия си опит с дрогите с “желанието да избягат”, с “неудовлетвореността от живота” и с “липсата на перспектива в живота”. За всеки седми изследван младеж първата употреба на наркотик е последица от чувството за самота. Те казват “Нямах приятели”,
“Никой не се интересуваше от мен. Дори родителите ми”.
Обикновено, водени от балканския си манталитет, оставяме друг да реши проблемите, които в момента не ни засягат лично, а ние изчаквайки, си мислим, че сме застраховани, докато не се озърнем и видим, че то, злото, е влязло в собствената ни къща. Че вече е толкова голямо, че ще ни избоде очите. Че е подпалило и нашата черга. Тогава проблемът вече не е просто някакъв. Тогава е вече Наш Проблем, защото застрашава най-скъпото - живота на децата ни. Те са данъкът, който вече плащаме за безучастието си. Тогава сме готови на всичко. Но чак тогава...
А трябва ли да се стига дотам – до болката и усещането, че сме безсилни да се справим с този вече Наш Проблем. Проблемът обаче не тръгва оттам и не започва със самата дрога.
Част Х:
ДРОГАЧИ:
Те не искат в кал да живеят и с илюзии мрат
“Виж к`во, няма що да ме душиш, ясно ти е, че пуша. По-добре решавай дали да си купувам цигари с парите за закуска и да ходя гладен, или ти самата ще ми ги купуваш.” Мутиращият гласец дори не трепва. “Я, детето пропуши!” Нахаканият тийнейджър гледа майка си в очите и чака отговор. Да вдигате скандал няма никакъв смисъл. Късно е, щом вече сте на етап ултиматуми. Следва въпросът “Детето пуши, но какво ли?”
Задължително е да внимаваме. Особено ако сме родители. За да не палне дрогата и нашата къща. За да не попаднем никога в ужасния план на нейните демони. Психологът Соня Гърчева-Белишка е наясно, че проблемът не започва със самата дрога, че тя е вече следствие – като цигарите. Че проблемът се корени в душата, в липсата на общуване, в липсата на елементарното внимание. Така наблюдението под лупа може да бъде използвано като изходен пункт в непрестанната борба с дрогата. Защото ако не гледаш, няма как да видиш. Нейният опит да систематизира причините, които карат подрастващите да посегнат към наркотика, е допълнен от споделени вече впечатления на д-р Марияна Караянева. И всичко това - под редакцията на Стоян Радулов – в ползу роду.
Децата винаги ще се нуждаят от внимание. А вие се нуждаете от отговори на въпроси. Погледнете вашите деца и си спомнете кога за последен път сте разговаряли с тях. Знаете ли за техните болки и проблеми, за хубавите неща, които им се случват? Познавате ли ги в действителност, познавате ли тяхното ежедневие, познавате ли техните приятели и знаете ли кои са техните идоли. Как прекарват времето, в което не са със вас – в училището, на улицата, в дискотеката, на купона? Научихте ли се да разговаряте с тях?
Научихте ли се да слушате това, което ви казват?
Факт е че децата, които не намират нужната им емоционална атмосфера в собствения си дом я търсят на друго място. До предучилищната възраст родителят е най-големият авторитет и взаимодействията между него и детето е най-силно. След това се намесва и учителят, който до 10-годишна възраст се изравнява по степен на авторитет с родителя. В пубертета обаче тийнейджърите се обръщат най-често към приятелските кръгове, които вече са много по-авторитетни от родителите или учителите. Това е много нормално, но за съжаление поражда много конфликти на взаимоотношенията. Ако децата не могат да споделят с вас мислите и емоциите си, те ще го направят с някой друг. Този някой може да е всеки и този
Всеки ще има влияние върху чувствата и решенията им.
Можете ли да се доверите на този Всеки? Помислете! Къде сте вие в техния свят?
Вие трябва постоянно да говорите СЪС тях, а не НА тях. Вслушайте се в това, което ви казват – за тях то е важно. Трябва да ги карате да очакват хубави събития. Винаги да ги поощрявате за доброто им поведение и никога да не ги наказвате пред други хора. Не трябва да ги карате да мислят за своите грешки като за грехове. Но трябва да им обясните думата “последици”. Не трябва да очаквате само лоши неща от тях, напротив. Колкото може по-често трябва да се храните заедно. Да ги прегръщате, да им казвате, че ги обичате. Да демонстрирате готовност да им помагате при решаването на проблемите. Но да не им се налагате, а да ги оставяте и сами да взимат решения, за да добиват самочувствие. Те трябва да се смятат пълноценни. Трябва да ги стимулирате да поемат отговорност. Трябва да им вярвате, което не означава, че не трябва да се съмнявате и да правите проверки – защото все още проверката е форма на доверие. Трябва да ги поощрявате да споделят своите чувства, като и вие го правите.
Бъдете им приятели, не само родители.
Запомнете, че една трета от наркоманите в България обясняват първия си опит с дрогите с “желанието да избягат”, с “неудовлетвореността от живота” и с “липсата на перспектива в живота”. За всеки седми изследван младеж първата употреба на наркотик е последица от чувството за самота. Те казват: “Нямах приятели”, “Никой не се интересуваше от мен, дори родителите ми”.
Когато посегнат към наркотиците, децата ви ни най-малко не мислят, че от тях се умира – те просто са любопитни и достатъчно наивни, за да вършат глупости, колкото и пораснали да изглеждат в собствените си очи. Употребата на алкохол, цигари и наркотични вещества е вид бунтарство – те внушават
лъжливото чувство за надмощие, усещането, че са над нещата
– над дребнавостите и предразсъдъците. Някои дроги създават усещането за бягството от реалността, от сивотата, от изискванията и проблемите, защото ги пренасят в един изкривен свят, където времето и пространството имат съвсем други измерения.
Всички наркоманови общества имат известна ритуалност в общуването си, макар че за общуване в истинския му вид не може да се говори, защото дрогата не търпи конкуренти.
Обединява ги тайната, обединява ги общата спринцовка,
пликчето с лепило, цигарата хашиш, която се предава от ръка на ръка и дотам - после всеки е сам с наркотика, в измамния свят на различното. Там човек няма нужда от другите, дрогата му стига. Така от зависимия си отиват първо приятелите, после идва нежеланието да общува със семейството, а накрая се отказва от всичко, освен от наркотика. Той се превръща в смисъла на съществуванието - живее само за него и само чрез него, с цената на всичко – лъжи, кражби, проституция, с цената на живота.
Част ХІ: НАРКОПТИК:
Ако не гледаш, няма как да видиш
Наркомагедонът си има един основен закон за успех: да разбираме. Крайно време е вече да успяваме да различаваме зърното от плявата, мулето от пласьора, чубрицата от хашиша, но най-вече да намираме игла в купа сено. Защото едно зависимо дете няма как да се скрие, но когато разберем цялата ужасна истина, може и да е твърде късно.
Пияна седмокласничка плаче, повръща и говори несвързано насред двора през голямото междучасие, заобиколена от съученици. Някой от тях се сеща да извика “Спешна помощ”. Идва и полиция. Пияното момиче е откарано с линейката. Полицаят разпитва съучениците. Те го “светват”: “А, тя така си пие още от пети клас. Пиенето си купува от будките до училището и до голямото междучасие вече е готова”. Учителката си тръгва към кабинета и мърмори: “Този път – край! Вече ще кажа на родителите й!”
Вече!? След като ученичката пие от пети клас? Или просто дотогава не е повръщала публично? На родителите все пак трябва да им пука за собствените им деца. Дори преди някой да се накани да ги уведоми… специално! Защото истината е, че децата не искат в кал да живеят и в кал да умрат. Но могат да умират с илюзии.
Днес под редакцията на Стоян Радулов психоложката Соня Гърчева-Белишка разяснява как да откривате типични белези, които би трябвало да ви алармират, че вашите деца вероятно употребяват наркотици.
При употребата на наркотици първо настъпват промени в поведението. Зависимите подрастващи се чувстват виновни и е естествено да се крият – както впрочем правят първоначално с пушенето, с пиенето, с правенето на секс, с мастурбирането.
Ако познавате детето си, няма как да незабележите странности в емоционалните му състояния - приповдигнатост, отпуснатост, тревожност, потайност. Детето може да стане затворено, мълчаливо, не споделя, отчуждено е. Когато искате активно да разговаряте с него, то е замислено, отговаря с лъжи, дори на маловажни въпроси. Забелязвате промени в средата и приятелите, с които се движи.
Старите приятели не се появяват, идват нови и непознати за вас,
до които децата не ви допускат. Всъщност новите не се афишират, крият се. Детето занемарява външния си вид и хигиената – тялото и устата му все по-често миришат лошо. Забелязвате, че има проблеми с храносмилателната система – диария, гадене и повръщане. Разбирате за редовните бягства от училище, след като впечатление са ви направили продължителните отсъствия от вкъщи. Въпреки това детето започва да иска по-големи суми за закуска. В началото изтъква различни мотиви да го прави. Измисля различни причини да иска повече пари. Например твърде често започва да ходи по "рожденни дни”. В по-напредналата фаза от дома ви започват да изчезват ценни вещи и предмети или детето ви вече
често “губи” мобилен телефон, часовник или бижута.
Навярно може вече да е опитвало кражба от друго място, или рекет върху по-малки съученици. Вече сте намирали транни предмети в джоба му – лимонена киселина, лъжички, окървавени кърпички, турникет, непознати таблетки и други подобни. Разговорите с приятелите му изведнъж се изпъстрят с непонятен за вас жаргон. “Момче/ Хари/ кон/ Джънк/ стаф” всъщност означават хероин; “морков” – морфин; “момиче/ дама/ сняг/ бяло/ снежинка” са другите имена на кокаина;
“червеничките/ маймунките/ муцунките” означават амфетамини или екстази;
“джойнт/ лула/ трева/ котки/ ганджа/ Мери Джейн/ коноп/ чубрица/ въже/ сено/ чай/ хашиш” са марихуана; “муле” значи пласьор; “стъкло” – ампула и т.н. През лятото по време на горещините детето ви упорито носи ръкави, покриващи лактите, и дълги чорапи. Детето иска да прикрие някои физически белези. Като тези от убождания с игли. Понякога те са инфектирани и изглеждат като циреи и рани, има кръвонасядания в областа на вените. Но не изключвайте и възможна находчивост. За да се прикрият белезите от инжекции, те могат да се поставят в колянната ямка, по слабите места от вътрешната страна на бедрата, дори под езика. Но вече сте забелязали особености в погледа му - прекалено тесни или разширени зеници, зачервени очи (заешки очи), сълзене и необяснима хрема. Детето вече има резки промени в теглото - обикновено отслабване. Но при опиатните производни е възможно и напълняване, особено страст към сладките храни.
Част ХІІ:
БРОЕНИЦАТИН:
Той и неговата “маймунка” в нарковселената
Имат ли си черните дрога-пеперуди по портите статистика? Имат си. И тя е грозна. А имат ли разсипаното щастие – мярка, изгубените дни – бройка, помътнелите очи на приятели и близки – степен на оценка? Нямат.
Имат ли “маймунките” (разбирай, моля, екстази), “джънковете”, “джойнтовете” или “ганджите” официално преброяване? Нямат. А имат ли любителите им точна бройка? Не знаем. Знаем само, че каквато и да е тя – расте.
Кой – Злото или Доброто – ще победи в Наркомагедона на нашето време? И какво ще поникне от разораната целина след голямата Суматоха?
Има ли изобщо успокоение Стоян Радулов, докато се рови в преброяването на дивите зайци, отстреляни набързо от големите наркобосове? Докато изпод клавишите му се нижат ужасяващи цифри за разпространението на наркотиците и увеличението на зависимите, на него му иде да викне като спасител в ръжта: “Бягай, заеко, бягай!”. Защото за всяка майка, зайчето й е като розата за Малкия принц – единствена в света.
Големият взрив
на българската нарковселена е намерен в не чак толкова далечната 1968 г. Тогава започва разпространението на “магичния” прах и само за 40 години сред нашите нищо и никакви 111 хиляди квадратни километра и има-няма 8 млн. население са се образували цели галактики от тайни светове. Сред тях като изгубени астероиди се лутат десетки хиляди наркомани. Те са привличани ту от една, ту от друга черни дупки със звучните имена Опиум, Хашиш, Марихуана, Кокаин и системата от Амфетамини, омесени с Райски прах, Мескалин и различни Халюциногени с кодови названия от своите откриватели като LSD или PCP.
През митичната 1968 г. в София се провежда поредната Универсиада. Тогава за пръв път в България се внася опиум – основата на хероина. Веднага се оформят 100-150 наркомана. Днес официално 70 000 българи редовно взимат наркотици, а от тях 70% са хероинозависими. Разширението на нарковселената неколкократно надскача спиралата на еволюцията, доказана от Айнщайн в неговата относителна теория. Защото тази вселена расте с геометрична прогресия. Основни части на уравнението са слабите човешки ангели и крехката идентичност, общественото безразличие, държавната бюрокрация, отвратителният бит… Няма смисъл да изреждам до безкрая. С нейния растеж,
расте и панагюрският наркокосмос.
През цялата 2001 г. в Панагюрище са регистрирани само 5 случая на употреба на наркотици от непълнолетни и малолетни. Но през 2003 г. регистрираните любители на дроги вече са 70. Какъв фундаментален скок в количествено отношение, би възкликнал тук някой марксист. Ние обаче чакаме количествените натрупвания да доведат до качествени изменения. Засега изводи от данните на Националния съвет по наркотичните вещества за 2002 г. сочат, че в общината ни около 870 лица до 18 г. вероятно са приемали поне веднъж дрога. За миналата година, според проучване на МКБППМН, в Панагюрище приблизително 14% от подрастващите са опитвали забранени вещества, което е цифра около 500. Как тази вселена расте толкова бързо?
Първа производна от функция –
на “Отворено общество” за България от 2001 г., че имат близки приятели, които употребяват марихуана или хашиш. Една трета казват, че сред близките им приятели има такива, които пият непредписани медикаменти. На една трета познатите гълтат екстази. Всеки осми има познат, който кара на хероин. А достъпността до наркотиците е лесна. На 1/3 са предлагани като за начало безплатни цигари марихпуана или хашиш. Всеки десети е бил изкушен да опита някакъв стимулант. Всеки петнадесети – хероин. Според резултатите от проучване на Националния център по наркомании 1/3 от децата са опитвали наркотици поне веднъж в живота си (различни от алкохола и цигарите). Всеки трети е бил на купон, където са се приемали наркотици. Три от всеки пет запитани деца са пили повече от пет пъти през последния месец, а всеки 6 от анкетираните са се напивали поне веднъж в живота си.
Втора производна от функция
В България екстази е най-достъпната от всички видове дрога и е на второ място по разпространение след хероина. Една трета от изследваните в България от “Отворено общество” ученици твърдят, че имат близки приятели, които редовно гълтат екстази.
Амфетамините и непредписаните медикаменти са третата и четвъртата предпочитана дрога сред българските младежи. Общо 22% от българските ученици между 16 и 18 г. са пробвали поне една нелегална дрога през живота си. От посочилите опит с употреба на канабис (хашиш или марихуана) 60% са момчета. Всеки пети ученик на възраст между 16 и 18 г. е опитвал канабис поне веднъж в живота си. А т.нар “меки наркотици” са били за пръв път използвани от 93% от употребяващите хероин днес. Около 60% от венозно приемащите наркотици ползват общи игли и спринцовки.
_______________________________________________
НАРКОМАГЕДОН
Поредица материали под редакцията на Стоян Радулов
Част І: НАРКОТИКОИТУС: You drive me crazy! Пфу!
Част ІІ: НАРКОТЕК: Ти/Аз и дрогата интимно (предстои публикация)
Част ІІІ: НАРКОДАРК: Ти и един drug-проблем (предстои публикация)
Част ІV: НАРКОТРАНС: I will Help you, but you must Help me!
Част V: НАРКОКТОПОД: Аз не съм златната рибка. Баста!
Част VІ: НАРКОСТАТ: Ти си потенциален дрогамен. Ами сега?
Част VІІ: ЕКСТАЗИ: Зловещите таблетки с четирилистната детелина
Част VІІІ: ИЗБОРЪТ: Ту би ор нот ту би? Това е въпросът
Част ІХ: “МЕРИ ДЖЕЙН”: Кръвен данък балканско безучастие
Част Х: ДРОГАЧИ: Те не искат в кал да живеят, но с илюзии мрат
Част ХІ: НАРКОПТИК: Ако не гледаш, няма как да видиш
Част ХІІ: БРОЕНИЦАТИН: Той и неговата “маймунка” в нарковселената
Поредицата е публикувана във в. "Време 2001"
Части І, ІІ и ІІІ са написани с консултацията на д-р Марияна Караянева от звеното за “Спешна помощ” в Панагюрище в периода април-май 2000 г.
Части ІV и V са авторски разработки в периода ноември-декември 2000 г.
Части VІ, VІІ и VІІІ са авторски разработки през 2002 г.
Части ІХ, Х и ХІ са написани от Соня Гърчева-Белишка, психолог в Психолого-педагогическия център в Панагюрище, редактирани и допълнени от Стоян Радулов през февруари 2004 г.
Част ХІІ е авторска разработка през март 2004 г.
____________________________
Какво друго можете да прочетете в блога, ще намерите тук, където е публикувано съдържанието с линкове към постовете:
http://radulov.blog.bg/viewpost.php?id=56642
___________________________________
Текстове от Стоян Радулов можете да прочетете още на:
http://bglog.net/blog/stoiandulo
Фотографии от Стоян Радулов можете да видите още на:
http://photo-cult.com/RADULOV
ЗА КОНТАКТИ: stoiandulo@gmail.com
