Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.03.2007 17:58 - Илина Парпулова: Патриотизмът никога не е излишен
Автор: radulov Категория: Изкуство   
Прочетен: 12081 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 30.03.2007 01:30


Далечна потомка на Иван Парпулов - Орчо войвода, живее в Париж. От апартамента й на един от Ньойските хълмове се разкрива прекрасната гледка към Булонския лес и към Триумфалната арка и Айфеловата кула в далечината. Там, впрочем, е подписан Ньойският мирен договор...
И може би не случайно (знаци колкото щеш) световно известната художничка Илина Парпулова (по баща) обича вместо молитва да си прочита по някое пасажче из Орчовите патила, та да се зареди със сила за деня... Вече ги има събрани в книгата "Орчо войвода или преображенията на българското юначество" от Катя Зографова. 
image
Илина (в бяло) по време на откриването на паметника на Орчо войвода в Панагюрище, май, 2006 г.
image
Самата Илина насърчава и подпомага издаването на книгата през 2006 г., както и поставянето на нов барелеф на войводата в родното му Панагюрище. "Панагюрската авантюра", я нарича тя. "Това ще си го сложа в мемоарите, - казва Илина с привичното й чувство за хумор. - Но бях наистина в прединфарктно състояние..". И все пак въздига словесен и гранитен паметници за Орчо. С този импулс Илина е заредена, когато незнайно откъде й попада статия за Войводата. И нещо трепва в нея. За да ознаменуваме 130 г. след въстанието от Април и този герой на Епопеята.
Но и за да насочим в крайна сметка поглед и към родолюбивата художничка - негова потомка. 

image
Доза фриволност, задължителна за душата на артиста. В Париж с любимата котка Цуцинка, занесена там от България и изтърпяла самолетния полет. 


Потомка на Орчо е най-видната 
приложничка във Франция

Илина Парпулова: 
Патриотизмът никога не е излишен
 

От Стоян Радулов
_______________

Илина Парпулова е непозната на широката общественост в България. Но често се случва така с наши артисти по старата максима, че "никой не е пророк в Родината си". За сметка на това обаче от 1983 г. тя е постоянен член на Есенния салон в Париж и редовно излага в Гран пале с най-изявените художници на Франция. Успех не само за нея, но и за страната ни. Защото родните творци, приети дотогава в Салона, се броят на пръсти: Дечко Узунов, Светлин Русев, Любен Диманов, Никола Манев, Марин Върбанов (нейн преподавател, приятел и наставник). Неизборими са и самостоятелните й и колективни изложби във Франция, Япония, САЩ, Швейцария, Чехия, Германия, Белгия, Холандия, нейни творби са в частни и обществени колекции. На особен интерес се радват триизмерните й пана от тъкан и нетъкан текстил и серията й работи от сизал - по авторска техника. Обича да работи предимно с български материали, непознати и много ценени на Запад. Кръщава творбите си с благозвучни (знакови) имена на наши истрочисеки места и личности: "Мелник", "Сердика", "Перперикон", "Почит към Марин", "Тракия", "Козма"...
"Кога ще приемем като културна ценност на България модерното й творчество, така както го знаят в Европа? Кога ще й благодарим за възрожденския порив, с който подпомага родолюбиви начинания и даровити хора в родината си?". Тези въпроси можем да открием в очерка на Катя Зографова за Илина Парпулова, поместен в книгата "Многоликата българка"*. Не случайни въпроси. И то не само защото задвижи и финализира въздигането на Орчовите "параклиси" (паметника и книгата) в Панагюрище, пренебрегвайки ангажимент в Китай. А защото българолюбието й е истинско и при това заразително. И я доближава естествено до нейния прароднина, понеже и тя притежава неговата сърцата, пламенна, радостна натура. Убедих се в това лично. 

Срещата

image
Интериор от жилището на Илина Парпулова в София. 
Бели пространства и светлина.


"Патриотизмът никога не е излишен", казва Илина Парпулова, потопена в ярката, но без слънце дневна светлина, просмукваща се през тънките слоести облаци и нахлуваща през широкия прозорец откъм Витоша в широкото изцяло бяло студио на ул. "Света гора" в София, което тя обитава, докато пребивава в България (60 кв.м, семпло, изискано и удобно).
Напоследък посещенията й зачестяват: ангажиментите й в Панагюрище през миналата пролет; после - изложба на българските художници, живеещи във Франция, подготвена от столичната галерия "Академия" през декември; в проект е и галерията й на ул. "Л. Каравелов" в София, която ще носи името "Орчо" и която ще с широко отворени врати за съвременните артисти от Панагюрище...
В тази светлина, на чаша превъзходен френски коняк "Chabasse" и горещ шоколад, приготвен лично от нея (обича шоколада и котките, както се вижда от фотоса (най-горе) с Цуцинка - нейната непрежалима любимка), и сред последните й работи, окачени по стените и сътворени буквално от ненужни неща, 

image
"Ябълка в рамка", Илина Парпулова, 2006 г.

които открива сама по столичните улици, постепенно се очертава образът на Илина Парпулова, която с трепет и неочаквано доверие позволява да надникнем дълбоко зад дебелите й модни очила. "Хората си затварят досиетата, вие сега ми го отваряте!", вметва между другото тя, което е знак, че е спечелена. 

Родът

Дядо й Илия Парпулов, на когото е кръстена, е панагюрец - клонче от знаменития род на Орчо войвода (Иван Маринов Парпулов). Завършил финанси в Москва, в Сливен Илия е директор на земеделската банка. Баща й Деян Парпулов пък е банков чиновник и дълги години е финансов съветник на сливенския владика (заради това Митрополията отпуска на младата студентка стипендия и Илина заминава с Божията и на църквата помощ да учи в Прага). Майчиният й род е Шевкенови (по името на сливенския сорт грозде с едри зърна "шевка"). Но на тригодишна възраст Илина загубва майка си Димитрина и е отгледана от панагюрската си баба Донка Парпулова (Тихова по баща, учителка в Панагюрище). Родена в Сливен на 10 януари под знака на Козирога, Илина стъпва за първи път в Панагюрище през 2006 г. и се заканва да направи това съвсем скоро - тази пролет, привлечена от новите, но жарки приятели и доскоро непознати роднини. "Като че ли нейното непрекъснато сновене между Франция и България става все по-категорично в любимия си адрес, в крайната си спирка... Татковината! И тя посвещава цялото си творчество на майка си, какакто и на баща си, който й е помогнал да се изкачи по стръмната стълба на изкуството".* Впрочем, панагюрските й роднини по бабина линия са знатни хора. Братята на Донка - Петър и Диньо са видни златари, а сестра й Златана завършва френски в Женева. Внук на другата сестра Иванка, т.е. втори братовчед на Илина, е чл. кор. проф. д-р Николай Попов - основоположник на зъбопротезната имплантология у нас - най-модерното течение в стоматологията. 
image
Семейството в Сливен: (от ляво на дясно) чичо й Любомир, леля й Златка, баща й Деян, Илина на 3 годинки, баба й Донка и майка й Димитрина.

Пътят

Като дете в Сливен Илина е добра математичка, но обича и да рисува. Може би затова мечтае да учи архитектура. Не я приемат и записва нуклеарна физика в Софийския университет. Но не се отказва от рисуването и сътрудничи на големите български вестници с карикатури, заглавки и илюстрации. Следва до втори курс и след успешни четири семестъра се пренасочва към Художествената академия, бива приета и следва едновременно плакат при проф. Александър Поплилов и текстил при проф. Марин Върбанов, в чието ателие се увлича от китайско изкуство. (Професорът създава в Ханджоу, Китай, Института по текстил "Върбанов". 
image
Проф. Марин Върбанов - нейният гуру и учител, пред едно от паната на Илина по време на изложба. 

След смъртта му някогашната ученичка Илина получава покана да поеме неговото място, но е твърде ангажирана и го оставя за по-късно. "Първо Панагюрище и после професорското място в Китай...", казва тя.) След втори курс е изпратена от Министерството на културата да продължи образованието си в Прага на собствени разноски. Но чешката столица я посреща не много гостоприемно. Помага й българският й нрав. Дори шеговито нарича дома си там Клуб "Миджур" на името на улицата, на която живее. Първата година е тежка, не знае езика, но я задържа оценката на професора й, който показва работите й на останалите студенти с думите: "Ето така се прави графика!" И Илина остава. Разтушава се с малките радости: ритуално парче торта на Вацлавски намести, органът в катедралата на Храдчани, който слуша всяка неделя, концертите от серията "Пражка пролет"... Връща се в България само през ваканциите. След предаването на дипломната си работа се прибира, уж за окончателно. Случаят я запознава още първата вечер в Руския клуб с Даньо Трифонов, директор на ЦНСМ. Тя си търси работа и я назначават веднага. През 1967-ма Илина прави и първата си модна колекция. Но печели и конкурс за аспирантура в Пражката академия и заминава отново за две години. Точно по времето на Нежната революция. Завръщайки се като дипломирана графичка в родната България й разгонват фамилията. Първият удар е свалянето на нейна изложба, пропагандираща "упадъчното чешко изкуство", тъкмо което преди няколко години е изпратена от България да следва. Прагът й на поносимост е преминат. Нейн приятел я съветва да замине на Запад. По покана на състуденти заминава за Дюселдорф - немският град на модата, където се запознава с бъдещия си съпруг Ханс-Юрген - млад и обещаващ архитект, в чието бюро започва работа. 

Артсредите

Илина и до днес се занимава и с интериор. Нейн клиент например е "немският Рокфелер" Фридрих-Карл Флик и тя решава вътрешните пространства в бюрото му в Дюселдорф. Като свободен художник и заради находчивостта си в Германия тя усвоява практиката на брънч-а (неделните закуско-обеди). На тях Илина заинтригува канените гости с платна на български художници, дошли на Запад, (днес световни имена), които добре се продават. Някои от тях са й приятели и до днес, като например Димитър Войнов, който например живее в Zauberberg - замъкът от "Вълшебната планина" на Томас Ман.
Паралелно с множеството си ангажименти Илина успява да обикаля и света от Мексико до Египет... В странстванията се интересува от архитектурната археология. 
image
С "нейно теменужество" Елисавета Багряна, която й гостува в Дюселдорф през 1983 г. 

В пътешественическата й страст се открива и сливенския й ген, който я сродява с Багряна. Впрочем двете се познават. "Вечната и святата" й е гостувала в Дюселдорф, както личи от снимката. На нея Багряна е в цялото достолепие на залезната си възраст, а Илина през 1983 г. вече е добила достатъчно творческо самочувствие, за да застане достойно до великата си сливенска посестрима. 

Париж

Вечният град е мечтата на всеки художник. Още с пристигането си в Германия Орчовата потомка попада на обява във вестник за работа в Париж с добра заплата. Оказва се обаче, че става въпрос за професионален шпионаж на френски модни фирми. Естествено Илина не приема. Но Париж вече я е привлякъл с артистичните си чарове. И през 1980-та мечтата й се сбъдва. Художничката наема жилището на един от хълмовете в Ньой, което обитава и до днес. "Някой ден ще Ви покажа на чаша "Pimm`s" (вид ликьор + безалкохолно с джинджифил - б.а.), - заканва се тя на автора на тази статия. - Защото самото живеене в Париж е един малък университет!" Вече в Париж Илина участва в многобройни салони, биеналета, триеналета... Става и артист на парижката галерия "Астра", ръководена от видната френска конструктивистка Сюзан Катан, откъдето са минали световни имена: Барон Ренуар, Конча Бенедито, Грау Гарига, Атила, Марин Върбанов, Ликата...
По думите на колегата й Пасковски Илина Парпулова вече е "най-добрата измежду текстилците във Франция". А за самата Илина и днес творческото щастие е в правенето, а не в откриването на изложбите. Затова "дано е ударил часът на модерната артистка в Отечеството и то накрая се окаже по вазовски любезно... Българолюбивата художничка го заслужава!"*

image
Една от най-известните творби на художничката - "Мелник", изпълнена с авторска техника на основата на пресован сизал.

___________________________
*Използвани са откъси от очерците "Художничките Парпулови" от книгата "Многоликата българка" с автор Катя Кузмова-Зографова. 


За Априлското въстание и Панагюрище можете да прочетете на:
http://radulov.blog.bg/viewpost.php?id=54144
За следите на Павел Бобеков във В. Търново можете да прочетете на:
http://radulov.blog.bg/viewpost.php?id=54153

Още текстове и поезия от Стоян Радулов можете да откриете на:
http://bglog.net/blog/stoiandulo както и на: www.slovo.bg 
Други журналистически текстове от Стоян Радулов можете да откриете на: http://charanandi.blog.bg/ - официалният блог на в. "Време 2001"
Фотографии от Стоян Радулов ще откриете на:
http://photo-cult.com/RADULOV 

За контакти: stoiandulo@gmail.com



Гласувай:
1



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: radulov
Категория: Други
Прочетен: 866280
Постинги: 104
Коментари: 381
Гласове: 532
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031