Книгата "Абсолютно: Любов", първа и четвърта корици. 
Снимки: Стоян Радулов, художник: Мария Баджикчиян


Снимка: Стоян Радулов


Любовта: равнопоставена с Бога



От Румен Спасов
_________________________________

Всяка творческа изява е празник, а всеки празник е институция, защото споделя и предава ценности от поколение на поколение. И от човек на човек. Искам да благодаря на Стоян Радулов, че ни събра, за да бъде искрен с нас. Да представи емоции и размисли, родени от споделени и самотни игри с хора и с думи... Да ни прикани да останем и ние със себе си и да бъдем по подобен начин искрени и истински. И - преодолявайки сдържаността и страха от провал (навик или недостатък, прекалено застъпен по нашенско и особено в Панагюрище, струва ми се) - да кажем обикновените слова, които таим, да споделим обикновени топоси и образи, в които е разпознаваемо родното... Защото любовта (равнопоставена в тази книга* с Бога), цветята, ручеите, училището, магията на взаимността и мъката от неразбирането, присъствието на духовни, но несъвършени и невечни хора - това са все неща, позанти от творчеството и на Стоян Дринов, и на не толкова известни панагюрски книжовници през целия двадесети век. Но при Стоян Радулов деликатно са вмъкнати и две други категории - абсолют и относителност - отвеждащи директно от пасторала в най-проблемното съвремие.
Според един днешен български културолог, след годините на колективистично съгласие, трябва да си дадем сметка, че живеем в „епоха на засраменото слово". Десетилетия наред у нас се е злоупотребявало с огромни количества (а често пъти - от различни хора по различни поводи - с едни и същи) думи. Основателно периодичните издания са най-много винени за тези злоупотреби. Днес - и у нас, и в световен план - се търсят начини за възвръщане на първоначалното достойнство на словото. На онова, „което беше в началото". Което е синоним и на хармония, и на ред, и на смислен път през годините... Най-продуктивни в това отношение са взаимодействията на думите с образите, с новите медии и с другите изкуства. Своеобразният синтез дава нови шансове на автентичното преживяване, често пъти наивистично споделено - като на изповед (нека си дадем сметка колко е злоупотребявано и с тази дума). Стоян Радулов предлага "две в едно" чрез фотоизложба и книга, поемайки (и плащайки) рисковете, които само здрав дух може да понесе. Пожелавам успех на него и още по-голяма точност на екипите, които увлича в своята игра. Защото потенциалът е „световен", но си струва да се състои и споделя точно тук, в родните - понякога прекалено глухи, друг път огласени от свръгълчава - предели. Колкото до световната слава, за която спомена Катя Зографова на откриването - тя едва ли е много повече от повод за екскурзия.

uR2B6j , [url=http://nukifhmaxbsc.com/]nukifhmaxbsc[/url], [link=http://ufvmosiphoii.com/]ufvmosiphoii[/link], http://wjfyzjzkxyrv.com/