Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.04.2007 01:34 - Закъсняло обяснение в любов на Гинка Станчева
Автор: radulov Категория: Изкуство   
Прочетен: 14783 Коментари: 1 Гласове:
1

Последна промяна: 16.04.2007 05:18


Закъсняло обяснение в любов
Младостта й съвпадна с младостта на българското кино. Хубостта й с неговите хубави години. Тя беше красавицата до Апостол Карамитев и Георги Калоянчев в "Любимец 13" и "Специалист по всичко", любимата на хайдутина в "Ивайло", жената, уморена от товара на годините в "Нощем с белите коне" до актьори като Николай Бинев и Иван Иванов. Тя, заедно с изтънчеността на Невена Коканова и вътрешното равновесие на Емилия Радева изгради модела на българската филмова звезда. И дори когато годините немилостиво отминават и огледалата на бляновете потъмняват, поколения зрители на българското кино винаги ще обичат онези, които са въплъщавали всичко онова, което хората са искали да бъдат, а не са успели или не са могли. Но към което винаги са се стремили. И това е давало цвят и живот на простосмъртните им човешки дни. Такова е и закъснялото ни обяснение в любов на Гинка Станчева. 
image
От ляво на дясно: Емилия Радева, Гинка Станчева и Невена Коканова във "Важното е да си желана" от Илинда Маркова, реж. Николай Поляков (1995 г.)


Актрисата Гинка Станчева в 14 въпроса:
Исках да стана балерина

Актрисата от "Любимец 13", "Специалист по всичко" и "Нощем с белите коне" за люлючетата, за храстите, които знаят всичко, за закуските си с Жулиета Мазина и Федерико Фелини, за нощното си шкафче

Интервю на Стоян Радулов 
__________________________
Интервюто е взето по повод 70-годишния юбилей на актрисата и във връзка с 10-годишнината от оснававането на частен театър "Барбуков" 

image
Гинка Станчева е родена на 15.06.1932 г. но изглежда невероятно за възрастта си. Кипи от енергия и в гримьорната и на сцената. Завършила е ВИТИЗ през 1955 г. при проф. Ст. Сърчаджиев, играе първо в Благоевградския театър, а след това до пенсионирането си - в Младежкия театър в София. След драматичното й гостуване в "Ах, тези муцуни" по БНТ строителният предприемач Барбуков основава частен театър, който започва гастроли из цяла България. Гинка Станчева е изиграла стотици роли в театъра: Жулиета, Офелия, Есмералда, кралицата в "Ричард ІІІ", Мила от "В полите на Витоша", Пепеляшка, принцесата в "Котаракът с чизми" и много други. Но става популярна с участието си във филма "Земя" на режисьора Захари Жандов, който през 1957 г. е първият наш филм, участвал в конкурсната програма на фестивала в Кан, Франция. Филми като "Любимец 13", "Специалист по всичко", "Точка първа", "Ребро Адамово", "Ивайло", "Нощем с белите коне" и първата българска сапунена опера "Семейство Калинкови" й носят всенародна любов. 


Госпожо Станчева, изиграли сте големи жени в големи роли. Коя обаче е най-малката роля, която помните и обичате?
- О, тя беше съпроводена с много сълзи. Това е първата ми роля в Младежкия театър, след като пристигнах там от Благоевградския, от великолепния Пирински край, където оставих част от сърцето си. Дадоха ми малка роля в детския отдел на театъра. Това беше едно люлюче в "Ян Бибиян". То даже не беше, дето се казва, да се появя на сцената, а бях кукловод зад един параван. Толкова сълзи съм изплакала, толкова сълзи бяха, макар вече да знам, че човек трябва да премине и през тези неща. Просто в Благоевградския театър изиграх за първи път Жулиета, Есмералда в "Парижката Света Богородица", графиня Оливия в "12-та нощ", Мила от "В полите на Витоша". Въобще - роли, ама ролища, нали? И изведнъж - това люлюче. И си виках: "Ама какво става с мене? Аз това ли ще играя тука?". Оказа се, че всички тези емоции са били абсолютно напразни. Но когато човек е млад не си дава сметка за много неща.
Имало ли е режисьор, който ви е разплаквал?
- Не, но все пак е имало роли, около които не всичко е вървяло както трябва, така както аз съм си ги представяла. И понеже живея на бул. "Евлоги Георгиев", край Перловската река, докато отивах към театъра все си повтарях ролята. Много от храстите по алеите там, ако можеха да говорят, какви неща щяха да ви разкажат. И си вървя аз, говоря си, преживявам си ролите, проблемите в театъра. Ако някой ме е наблюдавал, сигурно си е казвал: "Тази жена, горката, не е добре".
Ясно е, че театърът е най-голямата ви любов. Какво извън него обичате най-много?
- Нищо извън театъра не обичам истински. Той е единствената ми обич, единствената ми опора, единствената ми надежда, единствената ми огромна любов. И много страшно ми се струва, просто не искам да си помисля за мига, в който ще бъда лишена от театъра. Това е нещото, заради което живея.
Мисля си, че май никой не може да ви лиши от него, освен вие самата.
- Да, но нека бъдем реалисти. Нищо не е вечно.
Това ли е най-страшният въпрос, който си задавате?
- Те са много. Но основният е няма ли да свършат вече проблемите на този измъчен, изстрадал народ. Хората вече имат много, много проблеми. Финансовите средства са изключително оскъдни и това, че човек трябва да се лиши от духовна храна, за да нахлани тялото си, е много страшно.
А имате ли отговор на този си въпрос?
- Нямам. Все още се надявам, вярвам. Още съм голяма ентусиастка, каквато винаги съм била. Виждам светло пред очите си, макар да искам то да беше розово. Но съм земен човек, яко стъпил на земята и знам, че не всичко става така, какато бихме искали. От малка съм останала сирак от войната. Знам какво нещо е войната, колко ужасно е това. Останахме само с майка ми, тогава тя беше само на 28 години, и с моята сестричка. А мама замина на фронта, за да вземе тялото на баща ми, който е умрял с моето име на уста при Страцин. И като си мисля сега за тази война и въобще за времето ни, знам, че нямам отговори, а се моля само за най-важното: да бъдем здрави, макар и бедни. Надявам се нещата един ден да бъдат решени добре.
През 1957 г. вашият първи филм "Земя" е бил показан в конкурсната програма на фестивала в Кан. Как се чувствахте тогава?
- Това е изобщо първият български филм, който бе включен в този голям кинофорум. За мен това бе неописуемо щастие, бях озарена от щастлива звезда. За първи път да излезеш от България и да попаднеш на едно такова място.
Присъствахте ли на премиерата?
- Да, и то в национален костюм, защото тогава бяха следвоенните години и с нищо не можехме да им вземем акъла на французите - с техните бижута, брилянти, дрехи...
Кои бяха световните звезди по това време в Кан?
- Бриджит Бардо изгряваше току-що. Лиз Тейлър се представяше с "80 дни около света". До апартамента, в който живеех - защото, трябва да ви кажа, българската делегация беше посрещната на най-високо ниво - аристократичният хотел "Мартинет", където след години отседна и нашият президент Желев - беше настанена и Жулиета Мазина с нейния съпруг Федерико Фелини. Виждахме се сутрин, на закуска бяхме заедно, поздравявахме се искрено. Можете ли да си представите?...
Изобщо не мога да си го представя...
- Израснах добре възпитана, но в ресторанта на "Мартинет" всеки път бяха наредени най-малко по 15 прибора - вилички, лъжички, ножчета, с най-различни големини и предназначение, чаши за миене на ръце и всичко, за което можете да се сетите. Трябваше да се представям като един добър член на това общество и наистина се чувствах като ученичка. Поглеждах леко настрани, забелязвах кой с каква виличка започва, с коя чиния, кое как се прави и съответно повтарях. Не бързах. Когато на колички отстрани донасяха разни салати и сладкиши, гледах какво си избират на съсесдните маси, защото изобщо си нямах представа за тяхната кухня и традиции, и си избирах същото, като повтарях едно към едно маниерите им.
Винаги ли сте искала да станете актриса?
- Исках да стана балерина. Но майка ми каза не, не, балерина в никакъв случай. По онова време за танцуващите момичета имаше съвсем друго мнение, имаше разни такива заведения, известни с разгул, където така или иначе балерините танцуваха… И тогава аз се питах какво друго да правя. И понеже първият човек, който ми замая главата и сърцето - моят съпруг - по-късно, влезе в академията преди мен, тази негова постъпка реши и моето бъдеще. Аз си казах, че тази съдба ще стане и моя. Мъжът ми Пейчо Пейчев почина миналата година, за съжаление. Той е полуиталианец и беше единственият мъж, който съм познала, най-добрият човек на света. Заради него се венчах и с театъра. Защото с Пейчо вкъщи не прекарвахме толкова време заедно, колкото в театъра. Аз играех от сутрин до вечер. Сутрин - на репетиция, следобед - на детско представление играех зайче, примерно, вечерта - бях кралица. Не можех да мечтая за друго. И днес, за разлика от началото, помните люлючето, съм готова да играя и най-малката роилчка, за да бъда на сцената, да бъда в театъра.
Вашият професор във ВИТИЗ Сърчаджиев ли е и най-големият ви учител?
- Той беше великолепен педагог. Направи Сатиричния театър.
Имате ли наследници в театъра?
- Не, моята дъщерпя завърши първо италиански, после международни икономически отношения и сега се занимава с дипломатическа работа. Внуци все още нямам, но се надявам да имам, живот и здраве. Но баща ми беше природно надарен човек. Той ми купи като малка половин цигулка. Но никой преди мен не се е занимавал с изкуство.
Какво държите на нощното си шкафче?
- Лампа и книги. Последно се зачетох в книгата на журналистката Екатерина Генова, на която всъщност се дължи създаването на този театър "Барбуков" след едно мое емоционално участие в нейното предаване "Ах, тези муцуни". Тогава наскоро ме бяха пенсионирали от театъра. Една страхотна болка беше това, която не мислех, че ще преживея. Искаше ми се да изчезна от земята. Какво съм говорила, как съм говорила за моите колеги, които пенсионираха заедно с мен от театрите в разцвета на силите им, натрупали огромен опит - като Георги Георгиев-ГЕЦ, Славка Славова, Мария Стефанова, Георги Черкелров - не знам. Но това бяха актьорища и навън от театъра… Явно съм говорила много прочувствено, защото на другия ден Екатерина ми се обади и каза, че господин Барбуков, който аз тогава не познавах, ни поканил на среща. Отидохме и той каза: "Искате ли да направите театър?" и се обърна към мене. И аз пирдобих чувството, че все едно небето се отвори и сякаш Господ ли, Света Дева Мария ли се появи оттам да ми предложи такова нещо. И така вече 10 години, тази година честваме юбилей. Тази книга чета и си препрочитам сега. От другата ми страна пък стоят ролите, които чакат реда си...

______________________________
Текстът е предназначен за в. "Време 2001"
____________________________
Какво друго можете да прочетете в блога, ще намерите тук, където е публикувано съдържанието с линкове към постовете:
http://radulov.blog.bg/viewpost.php?id=56642

_________________________________
Текстове от Стоян Радулов можете да прочетете още на:
http://bglog.net/blog/stoiandulo
Фотографии от Стоян Радулов можете да видите още на:
http://photo-cult.com/RADULOV

ЗА КОНТАКТИ: stoiandulo@gmail.com



Тагове:   обяснение,   Станчева,


Гласувай:
1
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: radulov
Категория: Други
Прочетен: 659182
Постинги: 104
Коментари: 380
Гласове: 531
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930