На какво ни обричат българските политици,
които новите млади наричат благосклонно "задници"?

Процентът на младие хора в България, склонни да емигрират, ги превръща в най-голямата младежка организация у нас. Организация от аутсайдери и индивидуалисти, кото не се вписват в абсурдния модел на обществен живот. Ето защо най-голямата младежка партия на България гласува със "зелени карти". 

Новите млади като аутсайдери

Новият млад човек не е носил 
сини и червени връзки,
за него ДКМС не значи нищо. Той не е ходил по бригади и срещу думата "Кореком" повдига въпросително вежди. За него Интернет превръща света в глобално село, а Евросъюза не го държи на село. Новият млад човек на България е символ на най-големия генерационен разлом днес. Той знае всичко за фючърсите, тишъртите, опциите, линковете, но бърка Мадоната с Мадонна, Мария Кюри с Марая Кери, вибратото с вибратор...
Българското училище за него е символ на един стар и скучен свят - интересна и актуална информация той получава от мрежата, телевизора, сателита, видеото, касетофона, чатът, джиесема. А на поредната прокламирана реформа не обръща внимание, защото тя някак си не го касае. Освен, че бърка в джобовете на мама и татко, защото самият той официално 
не работи или има сиви доходи.
Той усеща обаче трайното свиване на жизненото си пространство за развитие. И понеже е безсилен да направи нещо съществено - изборите са сцена за изява на пенсионери и хора, обречени на миналото си, той гласува с пътен билет за чужбина - която и да е тя. Той дори не е просто безсилен в обществен план, той е впримчен в прангите на постоянните ограничения на другите поколения, чиято ценностна система просто не разбира. И понеже е амбициозен, новият млад българин не иска с лека ръка да зачеркне живота си в името на 
поредната химера,
която му сервират най-държавнически и политически съобразно. Той предпочита вкуса на реалния плод от труда си, който в началото на ХХІ век не се измерва със 200, 300 или 1000 лева месечно. За него килото домати или кашкавал не са цел. Той прсто иска щастие и е готов да го достигне на всяка цена. Като избяга навън или... се надруса. Защото новият млад човек не е готов, а и няма силите да понесе тежестта на няколко десетки /или стотици/ години 
нерационална народопсихология.
Един български дух, който може и да го извиси на Рожен, в църква или пред страниците на Ботев, но не може да го нахрани и вече не му е достатъчен, за да оцелее. А оцеляването не е единствената цел на новия млад българин. Най-малкото защото е примитивна. Ако щете, дори само като начин на мислене във времето на свободата.
И - "Бинго!" - точно в начина на мислене новият млад човек не се вписва сред
очакващите Годо Ганьовци.
Той е готов да го намери сам. А другите - нека се оправят сами, щом и той е принуден да го прави сам, което така или иначе прави все по-трудно... С поглед "отвъд междата". Той просто не иска да се превръща в част от поредното вегетиращо обречено поколение на "милата Родина", наречена "земен рай".

Стоян Радулов

___________________________________

Какво друго можете да прочетете в блога, ще намерите тук, където е публикувано съдържанието с линкове към постовете:
http://radulov.blog.bg/viewpost.php?id=56642

Фотографии от Стоян Радулов можете да видите на:
http://photo-cult.com/RADULOV

ЗА КОНТАКТИ: stoiandulo@gmail.com