Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.05.2007 21:16 - Откраднати от живота мигове: Жребичко
Автор: radulov Категория: Регионални   
Прочетен: 9661 Коментари: 11 Гласове:
0



Ако искаш да си отговориш защо и как да обичаш България, трябва да отидеш на място като с. Жребичко (Брациговско).
Но разбираш едва след като си тръгнеш от него. След като си откраднал няколко мига... от живота.
 

Пътят се вие по един от северните ридове на Родопите. Панорамата на тази прилична на море планина не може да бъде описана. Тя трябва да бъде прегърната и почувствана. Оставяш с облекчение задухата на Пазарджик и прахта на огняновската вар. И още по-далече зад себе си - Панагюрския делник. За да се заровиш, както се оказва, в нещо неподозирано. И да ти стане уютно и приятно, като в стари черги, като в родопски халища, скътани под сивите каменни титли.
Боже!
И да ти иде да викнеш от онова високо място - Куката. Да се въздивиш на 12-метровия кръст и параклиса на Св. Илия. Да ти иде да пееш и да ревеш на чардака, взрян в "половината свят". Да пиеш точно там люта ракия със сочни родопски ягоди, а на сутринта да поглъщаш едри залци от най-вкусния хляб на света - жребичката питуля, и милинки на хапки. 

image
image

А хората - о, те са прекрасни. Навярно защото дълго са търсили дом, днес те широко отварят своя за всеки гостенин. Избягали преди шестотин години от турския ятаган, покосил царствения Търновград, надълбоко в Родопите. Но и там ги застигнал азиатският полумесец, та се върнали на север. Но не пожелали да слязат в Тракия, за да бъдат рая. Спрели на същия този сух и каменист рид, но една от кобилите се ожребила. Под копитото на прохождащото жребче бликнала свещената вода. И днес изворът е знакът на жребчето, дало името на селото.
А хората - те сами, като някога, възраждат църквата "Св. Троица", те са като красивата роза на Рая, те с добрината си са се устремили към вечността като Георги Спасов, те са мъдри като стиховете на Мария Найденова, те са иронични като Митко Стефанов, те са със широко отворени сърца като Вера и бай Кольо, като Блага, като Кити, като Кольо, те са насъщни като Митко и Дафина...
А като си отговориш защо и как да обичаш България, вече знаеш, че е заради тях, и заради това село, съхранило облика си, но по-важно - духа си. Така решаваш да направиш единственото важно за тях - да им подариш малко от своя. Манол Панчовски, Лозена Муховска и малката Ива, Николай Радулов, Стайо Гарноев, Стоян Радулов го направиха. Рисуваха и подредиха до същия онзи извор картините и рисунките си, след което ги подариха. Но и приеха в дар словата на Мария Найденова, Рая, Васил Цойков, Георги Спасов, Атанас Найденов - поети от Брацигово и Жребичко. В Братство, Равенство и Свобода.
В Родопите.
Където ще се върна!... 


Текст, снимки и компютърна обработка:  Стоян Радулов
По идея на:  Стайо Гарноев
Картини и рисунки:  
Манол Панчовски, Лозена Муховска, Стайо Гарноев и Стоян Радулов
Икебана:  Ива и Таньо
Главен художествен ръководител:  Димитър Стефанов


Към вечността

Поточе бях...
Река...
Сега съм водопад.
Политам в пропастта на висините.
О, знам, че няма връщане назад!
И знам какво е среща с канарите.

На капки ще ме пръснат те,
така,
какъвто съм, такъв ще се разкрия.
Доброто ще проблесне във дъга,
а тинята в земята ще пипе.

Безмълвно после мъртвата вода
ще влее плът в катраните на Лета.
Поточе бях...
Сега към вечността
ме влачи тежестта на греховете. 

Стихове:  Георги Спасов


Розата

Ето - падна поредният лист...
А успях ли на Теб да покажа
колко обич в сърцето ми има,
колко нежност в душата си пазя?...
На живота - порой - сред сълзите
Ти узна ли, че моите сълзи
се родиха от грижа за Тебе
в дните-нощи и в нощите-дни?...
Губи розата крехкия лист...
А успях ли на Теб да призная,
че дължа ти душата си аз -
през тъмата изведе я в Рая;
всички рани във мен изцели
на Любовта Си със допира чист.
О, успях ли на теб да покажа?!...
Ето, падна поредният лист... 

Стихове:  Рая


Проста работа

Ако пак се родя,
ще залепя на прозореца
мокро носле и сама
ще нарисувам спомен -
цвете неподарено,
кафе недопито,
признание смутено
и симпатия скрита.
Влюбени погледи,
сълзи неочаквани,
недоразбрани вопли
и разочарование поомачкано.
На върха на трепета
дали крехкото пръстче ще може
да покаже на другите бебета,
че само спомените са сложни. 

Стихове:  Мария Найденова 
_________________________________________________________


Димитър Стефанов

Дърветата умират прави

Този път, по който вървим двамата с Димитър Стефанов, е издялан от твърдия родопски гранит и е построен със сух градеж от един силен мъж само за три месеца. Той свързва останките от старата му къща с неговите ниви. И е пример за несъкрушимата сила на човека, когато силно жадува нещо. От него пък се излиза на стар черен път, свързващ гробищата на родопското село Жребичко с 12-метровия кръст и параклиса на Св. Илия, издигнат в прослава на завърналата се вяра на един друг жребичанин. Оставам поразен обаче от два вековечни дъба в самите гробища - единият отдавна изсъхнал, а другият само с едно живо клонче. "Дърветата умират прави", сочи Митко към тях и аз потръпвам не само от пророческия тон, с който са изречени тези думи. Защото преди това ми е разказал за жестоката борба на Вълчан войвода, докато се взирахме в "Родопското море" от канарите на Куката. А и от предишния ден ме потриса из дъното на душата ми, разказвайки ми за тежките съдби на жребичани. Особено за старицата, която живеела сама в една съборетина, накрая съвсем не можела да ходи, но всеки ден се влачела по ската до улицата, за да брани ябълката си от прибиращите се вечер кози. 

image
image

Накъдето и да погледнеш - воля за живот. Дърветата умират прави... Или ги посичат.
Жребичко е родното село на писателя Димитър Стефанов ("Взривена тишина", "Шок след шок", "Началото и краят на света"), известен и като един от основните автори на безподобния вестник "Чат-пат". Той обаче е живял там само четири години. "Татко продаде къщата и се изместихме в Брацигово, - доверява той. - Аз обаче имам спомени отпреди това - как лазех по старите каменни стълби". По-късно, той ще признае, че когато го попитат откъде е, в съществото му се явява смущение. Роден в Жребичко, израснал в Брацигово, днес е панагюрец. Впрочем, любопитна е историята за панагюрството, което придобива за един ден - на шега. В Брацигово остава без къща, която е обявена за паметник на културата, а тук му предлагат апаратамент, срещу неговите знания за двигателите с вътрешно горене. "Дайте ми апратманет, и ще дойда", подмята той тогава случайно. А те му го дават. За да напише по-късно с ирония, насочена към брациговци: "Сродил съм се със средногорските диваци и варвари, които говорят на панагюрски само с козите си". Между другото - работил е няколко години и като учител в Ангола, откъдето е пълен с истории, но то е друга история. Митарствата му обаче показват едно - че ако не друго, Митко поне е дърво с широки корени. И още е прав. Той е петият от седем деца, а самият е отгледал две.
Димитър Стефанов винаги е казвал, както съм писал и друг път, че не се изживява като писател, поет, изобщо - като човек на литературата, в смисъл, че не се е взимал насериозно. В случая обаче важното е не какво мисли той, а какво мислят другите за него. И тук идва първото разминаване. Второто пък идва от факта, че се води Стефанов, а всъщност е Дънеков (дядовата му фамилия) - "Така че, Дънеков съвсем не ми е псевдоним" - докато братята му са Спасови. Около личността на всеки писател обаче трябва да има и малко мистика - за да е по-интересно. Щото нали и "Пегас не е магаре, за да го яхнеш". Това обаче може да го каже само човек, който прекрасно си дава сметка за силата на словото. А словото е началото на всичко друго. Включително и на онези дървета, които умират прави, но... възпяти.


Идея, текст и снимки:  Стоян Радулов
С гостоприемството на  Димитър Стефанов
Портрет на Димитър Стефанов от  Николай Радулов, молив 


Какво друго можете да прочетете в блога, ще намерите тук, където е публикувано съдържанието с линкове към постовете:
http://radulov.blog.bg/viewpost.php?id=56642
___________________________________
Фотографии от Стоян Радулов можете да видите още на:
http://photo-cult.com/RADULOV

ЗА КОНТАКТИ: stoiandulo@gmail.com



Тагове:   мигове,   откраднати,


Гласувай:
0



1. wonder - Даам...
29.05.2007 00:17
Бих се въздивила... Красотата броди из душите ни, където и да са те!
цитирай
2. radulov - :)))
29.05.2007 00:31
От Красота се опиянявам - Ще умра.
О, Красота, бъди по-милостива!
Но ако днес се пада да издъхна -
пак в тебе моят поглед ще се впива...

(Емили Дикинсън)
цитирай
3. анонимен - ЖРЕБИЧКО
26.07.2007 09:33
Жребичко е прекрасно село с добри и трудещи се хора.Жалкото е, че хората които го ръководят(общината и кметският наместник) не правят нищо за неговото по нататъшно развитие като туристическа дестинация.Интересите им са лични.
цитирай
4. radulov - Да, вероятно си прав,
26.07.2007 12:53
за съжаление... Наскоро бяхме там с екип от телевизията, за да направим филм. Странното беше, че кметът не поиска да застане пред камера и да разкаже за селото. А филмът е по поръчка на една туристическа телевизия... Но както и да е. Той ще бъде излъчен със или без кмета... И хората ще научат повече за това чудесно родопско село :)
цитирай
5. анонимен - pohvala
02.11.2007 19:38
nai - krasivoto selo v cqla balgariq tova e moeto rodno selo tam sam otrasnal s babite mi seloto e prosto varha
цитирай
6. анонимен - za sajalenie
02.11.2007 19:41
kmeta nemoje prosto da govori toi si eglupav 4ovek
цитирай
7. radulov - re: pohvala & sajalenie
05.11.2007 23:50
Абсолютно съм съгласен с теб, Анонимний, Жребичко е едно от най-красивите села в Родопите - със запазен и жив автентичен дух, който се носи основно от хората му. А за кмета - не мога да коментирам, просто не го познавам, пък и политиката няма място в любовта към родното място, струва ми се.
Мога да те зарадвам, че след като Димитър Стефанов написа книгата "Началото и краят на света", посветена на Жребичко, вече е факт и документалния късометражен филм "Живи въглени: Село Жребичко", който ще бъде излъчван през 2008 година по една нова сателитна телевизия, която се казва "Туризъм". Той бе заснет през това лято и се надявам да ти хареса, не само на теб, а и на всички, които познават Жребичко и успеят да го гледат.
Бъзи здрав и щастлив там, където и да се намираш! И се завръщай понякога в родното си село. То те чака и има нужда от теб, повярвай ми!
цитирай
8. анонимен - Krasota
27.01.2009 09:04
Sas jrebichko se zapoznah ot knigata na G-n Danekov , sas koqto p1k me zapozna negovata plemenica marieta ot ruse . Kakto i da e ... Mechtaq da go vidq i iskam da popitam kakvi sa usloviqta za prespivane tam . Molq ako nqkoi e zapoznat da pi6e na e-mail " gaden_tkf@mail.bg " Blagodarq predvaritelno
цитирай
9. анонимен - Едно райско кътче...
18.09.2009 01:56
Ходила съм два пъти до Жребичко, като единия път беше с преспиване,спахме в къщата на роднина а на бъдещия ми съпруг баща му родом е от там и той ме заведе да се разходим първия път.Тъй като ми беше говорил много хубави неща за там на мен ми се прииска да отидем...аз съм голям любител на природата :)
Сега идеята ни е да си купим къща и да живеем някаде в балкана на тихо и спокойно място,на чист въздух и познайте къде смятаме да е това - Жребичко :)
Там е страхотно,невероятна природа,балкан,поляни,малко селце с любезни хора,много ми хареса там и мисля че животът ни там ще ми допадне много.Цял живот съм живяла в големия град но...сега знам ще живея в Рая...
цитирай
10. анонимен - Strahotno e...
22.11.2009 18:44
Mnogo e krasivo za tezi,koito imat O4I.Ne e za esnafi i novobogatashi.
цитирай
11. анонимен - Бог да те благослови, Стояне!!!
14.03.2010 07:58
Аз съм най-новият жител на това обичано от Небето селце, защото си купих къще там през миналото лято. Любовта ни беше, както се казва, от снимка, защото видях Жребичко на лап-топа си и...онемях. Останалото е проза - документи, ремонти, нанасяне /което предстои/. Чувствам се богоизбрана и ви позволявам да ми завиждате...





цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: radulov
Категория: Други
Прочетен: 866368
Постинги: 104
Коментари: 381
Гласове: 532
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031