Помните ли онзи страхотен роман на Колин Маккълоу, кръстен на умиращите без любов и в самота птици? И онази легенда-метафора, която тя използва, за да ни напомни за смъртния шип на любовта? А Купидон и неговата любовна стрела? А митът за Аполон и Дафна? А приказката за Тристан и Изолда? А драмата за Ромео и Жулиета?
Безкрайни са примерите, в които човека с писане се е опитал да обясни сам на себе си така и неразгадания код на любовта. Опитвал се е да я рисува, да я облича с ноти, да я сравнява с танц… Какво е тя: химия, флуиди или… вечност? От любов са убивали, без любов са умирали, за любовта са се водели войни. Хипитата пък зовяха да правим любов, а не война.
Ние обаче винаги търсим вечното някъде другаде, не тук; винаги обръщаме поглед към нещо друго, а не към настоящето, към видимото. Всеки миг ни педлага нов живот, нова любов, ново щастие. Днес, сега, още минута обич – това е единствената ни плячка.
Любовта не е химера. Квасът, началото на всичко в света е любовта. Ние живеем, понеже има някой, който ни обича. Дошли сме на света, за да разберем кой ни обича. Човек търси любовта навсякъде и когато я намери, е като разцъфнал цвят, към който се стремят пчелите. Има ухението на карамфила – отдалеч се чувства.
При любовта и който люби, и когото любят – печелят. Тя винаги дава на човека повече, отколкото е загубил.
Тя събира в себе си радост и тъга. Защото най-красивите мигове са винаги тъжни. Човек чувства, че са мимолетни; иска да ги задържи, но не може.
Любовта - може ли да се обясни необяснимото? А трябва ли?
Понякога чувстваме, че е толкова близо, та дори няма и една ръка разстояние. Хайде да я сграбчим заедно! 

Стоян Радулов



Философия на любовта

Потоците се вливат във реката,
реките пък моретата намират,
а ветровете горе в небесата
във сладостно вълнение се сбират.
И всички те се търсят и обичат,
от обич няма кой да ги лиши.
Душите на нещата се привличат –
                      защо не нашите души?

Виж как върхът целува синевата,
вълна вълната гони и прегръща;
прокълнато е цветето, когато
на любовта на брат си не отвръща.
И милва слънцето земята росна,
до океана месецът трепти.
Но всички тия ласки за какво са,
                      ако не ме целунеш ти?

Стихове: Пърси Биш Шели  


Още текстове и поезия от Стоян Радулов можете да откриете на:
http://bglog.net/blog/stoiandulo
както и на:
www.slovo.bg 

Журналистически текстове от Стоян Радулов можете да откриете на: http://charanandi.blog.bg/ - официалният блог на в. "Време 2001"

Още снимки от Стоян Радулов ще откриете на:
http://photo-cult.com/RADULOV

За контакти:
stoiandulo@gmail.com