Колесницата от Жаба могила е возила знатни траки
Древните предци в светогледа си залагали идеята за самоусъвършенстването 

От Стоян Радулов
_______________

Кой би си помислил, пътувайки между Панагюрище и Стрелча, че този район някога е бил оживен център на тракийската цивилизация, чийто представители все още са се откроявали културно до ІV-V в.? 
Неслучайно още през V в. пр.н.е. бащата на историята Херодот е записал: “Тракийският народ след индийския е най-голям от всички народи.” 
С вековете обаче траките постепенно са асимилирани и днес е трудно да се каже, кое у обичаите ни е славянско, кое - прабългарско и кое – тракийско. Ето го Мерул, където е открито Панагюрското златно съкровище. Ето я и Жаба могила, където е открита единствената тракийска изцяло запазена колесница с четири колела. 

Входовете към мавзолея и към гробницата под Жаба могила.
Снимки: Исторически музей Стрелча

Районът е обсипан със стотици могили, които още крият неподозирани тайни и непознати произведения на изкуството. Във въображението се разхождат траки, които вярвали, че щастието ги спохожда след смъртта. Те били издигнали в култ слънцето, безсмъртието и природата. И строели гробници – загадъчните паметници на един горд народ. Сред тях се открояват монументални съоръжения, градени от камък и тухли с кръгла или правоъгълна камера с вход и покрит входен коридор.
В периода 1975-1977 г. край Стрелча са проучени три гробници, две от които под Жаба могила с височина 20 м. и диаметър 90 м. Археолозите, начело с д-р Георги Китов, откриват, че те са градени от добре обработени каменни блокове, дялани на място. Мавзолеят-гробница е ограбен още в античността. Пред него обаче е открита четириколата тракийска колесница, с впергнати в нея два коня, украсени с над 50 сребърни апликации, и трети кон пред тях, само с юзда, както и 9 големи глинени съда, обърнати с устието надолу. Колесницата от Жаба могила, заедно с тази от могилата край Враца, са най-ранните открити в България. Тя е използвана от тракийската аристокрация като престижно превозно средство – практика, характерна за римската епоха. Гробницата е датирана към V-ІV в. пр.н.е.
Античният автор Солин пише: “Всички траки зачитат единодушно доброволната смърт, като едни от тях вярват, че душите на умрелите отново се връщат на горния свят, а други – че душите след смъртта не загиват, а стават по-щастливи, отколкото са били приживе.” Това свидетелство се подкрепя и от археологическите находки в погребенията – около мъртвеца, според ранга му, има всичко необходимо за задгробния живот. Истина е обаче и друго – у траките като общност не е съществувал единен погребален обичай. Те измивали тялото след смъртта, обличали го с представителни дрехи и го украсявали с накити, след което го излагали за поклонение. После някои ги изгаряли и поставяли урните в ниши, а други полагали мъртъвците в гробници и саркофази. Според Херодот погребенията на богатите продължавали по три дни, а след това в памет на мъртвия се провеждали игри и надбягвания с колесници.
Пречистването чрез огън е познато у много древни народи. Религията на траките е тракийския орфизъм, устно учение, практикувано в мъжки общества, което дава корените и на елинския орфизъм. В основата на религията стои съчетаването на слънчевото и земното начало. Траките почитали Слънцето-бог, роден от Великата богиня майка (Бендида), от чийто брак пък се ражда Херосът – безименният бог-конник, господар на тракийското небе. В начина на мислене и светогледът на траките заляга идеята за самоусъвършенстването, което кулминира в религиозната идеята за безсмъртието. Два били пътищата на траките за сливането с бог, персонифицирани от Орфей и Дионис – ентусиазъм и екзалтация. Чрез идейната основа, която дава на елинския, тракийският орфизъм оказва влияние на питагорейството и на неоплатонизма, а някои негови елементи влизат и в християнството.

Намериха още един тракийски град край Стрелча
Още една резиденция на тракийски владетел бе открита в последните години в района на Стрелча от Даниела Агре от Археологическия институт с музей при БАН. Името на археоложката стана известно с откритието на непокътнат владетелски тракийски гроб край с. Златиница-Маломирово, Елховско. 

Част от вътрешното помещение в тюрзиса и зиданият гроб в тракийска могила, V в. пр. Хр. Според археоложката Даниела Агре непознатата досега владетелска резиденция край Стрелча е част от мощен център на бесите
Снимки: Даниела Агре 

Неизвестното досега тракийско укрепление край Стрелча (тюрзис) е едно от малкото в България. С термина тюрзис учените определят укрепено място - вила или резиденция, в обширно поземлено имение, което е било характерно за античната архитектура в Тракия и Мала Азия. С този термин Ксенофонт е обозначил укреплението, в което го е приел тракийският владетел Севт II. Най-известният проучен до момента у нас тюрзис - укрепен дворец-храм, се намира в Севтополис, столицата на одрисите, която сега е под водите на яз. Копринка. Малко преди това пък археологът Иван Христов от НИМ открива два двореца в също неизвестен досега тракийски град край Хисаря.
Новооткритият тюрзис до Стрелча е от V в. пр. Хр. Жестоко е разбит от иманяри. Това е замък с вътрешни помещения, изграден от каменни блокове (квадри) с дължина до 2,80 м., разказа за ДУМА Даниела Агре. Според нея на това място е имало величествен владетелски център на племето беси. Вероятно е тук да е резиденцията на царя, който е бил погребан в известната гробница в близката Жаба могила, смята Агре. По думите й укреплението е мощно, на места дори личи как е правен водопроводът. Зад укреплението личат останките от тераса, ров и вал. В градежа до входа на резиденцията са открити основи на кула, която вандалите иманяри са "почистили" до голо отвътре. В тюрзиса край Хисаря Иван Христов откри много монети от античността, възможно е тук да е било същото, негодува Агре.
Хипотезата за античен център на бесите се потвърждава от факта, че през 1975-1977 г. край самата Стрелча са открити три гробници - една с правоъгълна затворена камера и две под насипа на Жаба могила, градени с правоъгълни каменни блокове, дялани на място, очевидно от местна кариера. Блоковете, с които е строено укреплението при Стрелча, са от същите кариери. Възможно е тюрзисът край Стрелча да е част от център на бесите заедно с гробниците храмове в с. Старосел и некропола в с. Дуванли, смята Даниела Агре. Още повече, че в района е намерено и Панагюрското съкровище, заемащо първото място сред всички по нашите земи по богата декорация и изработка.
В района екипът е открил също зидан саркофагоподобен гроб, датиран пак към V в. пр. Хр. На този етап това е най-северният открит досега гроб от подобен градеж в Тракия, смята археоложката. При с. Свобода експедицията е регистрирала жестоко разбит гроб от прецизно подредени тухли. Гробът е ошушкан от иманярите в края на септември и може само да се гадае какво е имало в него.
Още едно откритие ни напомня, че няма в света държава с богато минало като България, в която престъпните иманярски групи да разрушават и грабят безогледно и безнаказно всичко, което би могло да направи страната ни прочута с уникален културен туризъм. 

____________________
За настоящата статия са използвани: 1. “Кратка енциклопедия на тракийската древност” (1993). 2. Публикации на Даниела Агре във в. "Дума". Статията е предназначена за в. "Време 2001".


За тракийските храмове край Старосел можете да прочетете още на:
http://radulov.blog.bg/viewpost.php?id=54180
За Панагюрското златно съкровище можете да прочетете още на:
http://radulov.blog.bg/viewpost.php?id=55070
За средновековната крепост "Красен" край Панагюрище четете на:
http://radulov.blog.bg/viewpost.php?id=54165

Още текстове и поезия от Стоян Радулов можете да откриете на:
http://bglog.net/blog/stoiandulo както и на: www.slovo.bg 
Журналистически текстове от Стоян Радулов можете да откриете на: http://charanandi.blog.bg/ - официалният блог на в. "Време 2001"
Още снимки от Стоян Радулов ще откриете на:
http://photo-cult.com/RADULOV

За контакти:
stoiandulo@gmail.com

haresa mi stilut. haresva mi kakvo haresva avtorut i kak e predstavil sebe si - s 4uvstvo za humor i malko tuga. interesno mi e da pro4eta ostanalite textove . slu4aino popadnah na tozi blog i se radvam, 4e ima takiva hora! uspeh i do skoro.
Veromika Tzoneva

Най-сетне и аз да впечатля някой, предварително непредубеден, непознаващ ме, просто заради това, което съм написал... И най-вече, да ми го сподели. :) Няма как да излъжа, че не ми е неприятно. Напротив. Благодаря! Здраве и хубави дни Ви желая, Вероника Цонева! :)