Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.06.2009 13:21 - ПО СЛЕДИТЕ НА ПЪРВОМАЙСТОРА
Автор: radulov Категория: Туризъм   
Прочетен: 4787 Коментари: 2 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

По следите на Първомайстора

Поредица за Кольо Фичето

Част Трета

 

 image

Изглед от Старо Търново

Какво ли била предначертала съдбата за Никола Фичев? Явно ще да е била благосклонна, защото строителят се превръща в ценен от съвременниците си майстор.


image
Църквата "Св. Никола" днес

Това станало при построяването на Търновския храм „Свети Никола”, който се намира в стария квартал „Вароша”. Църквата била започната през 1835 година от майстор Иван Давдата. По това време Никола все още бил калфа, но и вече ктитор на строящата се църква. Той често давал съвети за строежа както на майстора, така и на останалите калфи. Внезапно Иван Давдата заболял. Ценейки уменията на ктитора, църковните енориаши му предложили да го замести и той да довърши църквата.

 

 „Райчо, владиката дойде, налей му в стъкленицата от студеното вино, че се е запотил, докато се изкачи от Самоводската чаршия. И иди да викнеш Фичето, отзад е, бъркат хоросан с неговите хора. Иларион е много доволен от това дето видял, казва, че така камбанарията от реката в ниското се виждала. Иска да поздрави майстора.”

image
Така калфите вместо да извикат оздравелия вече Давдата, посочили истинския майстор на църквата - Никола Фичев. Владиката му връчил парична награда, а еснафът признал уменията му. Така Никола Фичев се превърнал в уста Кольо Фичето, което му дало самочувствие да започне самостоятелна работа.

 

Част от мащабността на неговите идеи откриваме в къщата на Никола Коюв в Търново.

 

 „Тая сграда се прочу като къщата с маймунката, заради фигурата на голото седнало човече с плоско лице, приличащо на маймунка. За първи път Фичето реши на негова сграда да тури такова украшение. Ама не само – вдигна я висока и тясна, като в цариградските сокаци – да се вижда отдалеч и да изпъква.”

image
Къщата с маймунката и стария Конак, днес Музей на Възраждането

Внушителните измерения на гения на уста Кольо Фичето личат най-добре като че ли в сградата на конака, отново в Търново.

 

 „Поръча ми го самият Али бей. Един ден проводи хора и ме викна на оджака си да пием кафе. Там ми рече как е решил на мястото на стария конак да прави казарма. Ама стана доволно сложна работа, щото точно там мястото е много стръмно – направо урва към реката. А той поиска голяма, тежка сграда. Пък и отдолу е твърда скала – трудно се копаят основи.”

 

Никога тази сграда не станала казарма. Али бей толкова я харесал, че я пожелал за конак. От юг Фичето я направил четириетажна  - да изглежда мащабно. А на север, където е централният вход, оставил само два етажа. Така решил проблема с терена. Но и тук тя трябвало да изглежда представително. Затова оформил входа като шестоъгълна аркада на колони. От горната им страна поставил подписа си - типичният красив Фичевски мотив – двойната кобилица.

В тая сграда по-късно се случват важни събития от българската история. Тук от 28 до 31 декември 1872 година е разпитван заловеният в Къкринското ханче Васил Левски. А година след Освобождението в нея заседава и Учредителното събрание, което изработва конституцията на Нова България, останала в историята като Търновската.

 

 „Беше лето 1865-то, а аз се намирах в Свищов да пазаря градежа на новата съборна църква. Там научих, че няколко от хората на капитан Дядо Никола били заловени от потеря в манастира на Йосиф Соколски в габровските гори. Разбрали от нейде османлийте, че по това време освещавали знамето на четата. Обесили ги на гредите – не успели да се спуснат навреме по въжетата в урвите под манастира.”
image

 Храмът "Св. Троица" в Свищов
image

Габровският Соколски манастир

Още същата година уста Колю Фичето построил в двора на манастира красива кръгообразна чешма с осем чучура и осем сокола с разперени криле. Придал й форма на църковно кубе за допълнително внушение на преклонението, което изпитвал пред загиналите за българската свобода.

 

Изградил и православния храм в крайдунавския град Свищов, чието строителство вече бил обещал.

 

 „Мястото беше нестабилно, като копаеш надълбоко, просмукваше се вода. И трябваше да копаем още по-надолу, под глината, където вече бе сухо – оттам да тръгнат основите.”

 

За да следи дали сградата пропада, майсторът поставил отпред две въртящи се колонки. Така, преодолявайки сложността, вдига трикорабната базилика от здрави, дялани камъни. И за да оживи и направи живописно грамадното тяло на църквата, поставя на фасадата три полуколони, свързани с фриз от малки арки. Добавя и кръстати елипсовидни прозорци и, разбира се – типичният Фичевски корниз с ред зъбци отдолу.

Кольо Фичето не просто измислял нови неща в строителството, а и заимствал от традициите на българските дюлгери преди него. За да разберем за какво става дума, трябва да видим сегашната църква на Килифаревския манастир, която има много общо с тази в обителта „Седемте престола”, наречена така, защото под покрива си имала седем олтара.

 

 „От конака беше дошла заповед как точно да изглежда и колко да е голяма тая черква. Искаха да я притулят, да не се вижда иззад манастирските стени. А инак не знаеха, че в тоя манастир имаше четири различни олтара.”

 

През 1842 година майсторът не спазва турската заповед и при възстановяването на църквата в Килифаревския манастир удължава сградата на храма, и обединява под един покрив олтарите на Света Богородица, Свети Димитър, Свети Теодосий Търновски и Свети Иван Рилски.
image

Изгледи от Килифаревския манастир

 
„Тая черква трябваше да е голяма, да отива на манастирската крепост. Пък и между стените зад моста на Белица навремето са се изучили патриарх Евтимий Търновски, московският митрополит Киприян, роден в Търново, и Дионисий – митрополитът на Молдова, а и Йоасаф Бдински.”

 

Но не всичко, построено от ръцете на Фичето, оцелява до наши дни.

За съжаление земетресението през 1913 година срутило църквите "Света Богородица" и "Свети Спас" във Велико Търново, "Св. Димитър" в Лясковец и "Свети Никола" в Горна Оряховица.

Родната му къща в Дряново пък била съборена, за да се построи улица.

И досега се водят големи спорове какво точно е построил той. Често му се приписват обекти, които не е правил. Това, разбира се, е обяснимо, той е имал много ученици и последователи, които са искали да запазят стила му и затова много мостове или къщи се смятат за дело на Колю Фичето.

 

Едно обаче е безспорно – мостът на река Янтра при Бяла е негово дело.

Според съвременни специалисти, в този строеж Фичето е постигнал изключителни резултати по отношение на статика, динамика, форма и конструкция. Като че ли е правен със съвременни средства.

 

 „Реката тук е голяма. Напролет става и буйна, влачи какво ли не, страшна сила е водата тогава. Камъните в устоите трябваше да са наистина здраво споени. Използвахме особен вид хоросан, за строителство във вода. Но при тия трудни условия зидарията не е съвсем равна.”

 

Неравната зидария Фичето облицовал с добре обработен варовик. А на основите на моста придал вид на фасада на сграда. Омекотил острите ръбове с дълбоки жлебове. Там поставил и скулпторни фигурки на нимфа, лебед, лъв и грифон, символизиращи реката и българският народ.
image

Мостът на Фичето над Янтра при гр. Бяла

Малко след издигането му, строежът впечатлява европейските пътешественици.

Феликс Каниц го определя като най-съвършената хидротехническа постройка в тогавашната империя.

 

За щастие майстор Кольо Фичето останал в народната памет. Споменаването на името му е като мост между миналото и настоящето. И до днес няма друг архитект от хилядолетната българска история, за когото да е разказвано и писано толкова много.

 
„Когато чух за италиянския мост, нямах и двайсет години. Чиракувах на ангария при устабашии в Тракия. Ама по-насетне все тоя мост ми беше в главата. Чудех се как и защо е направен точно такъв. Не им ли е стигало да минават по него, па е трябвало и дюкяни да турят! Поне 100 пъти съм се питал кога ли и аз ще успея да направя нещо такова. Нима нямахме достойни дюлгери, дърводелци и каменоделци!?...

Е, с Бога напред и малко късмет, даде ни се да го постигнем. И тоя тук, над Янтра, при Бяла стана здрав и голям. Що вар, що материал е минал през мен, само ръцете ми знаят. Единствено дето Понте Векио никогаж не го зърнах. Но чиляк не знае какво е орисан. На мен писано ми било друго.”

 

Текст Стоян Радулов




Гласувай:
1
0



1. анонимен - skype name: svetliuki
11.12.2009 00:37
Благодаря за удоволствието от прочита на материала Ви за Колю Фичето, случайно попаднах на блога Ви, търсейки сносни статии за възрожденската архитектура, снимките си ги бива също. Пожелавам Ви да намерите кой да ви сготви "пилешката супа", която да Ви спаси ако е необходимо.
цитирай
2. анонимен - eKlxgqrGxqD
28.05.2011 17:44
aqPExF <a href="http://jbrzaicoejbu.com/">jbrzaicoejbu</a>
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: radulov
Категория: Други
Прочетен: 642069
Постинги: 104
Коментари: 380
Гласове: 531
Календар
«  Май, 2018  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031