Прочетен: 15988 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 22.03.2007 16:34
Цъфтят липите
и всичко живо във това градче е под властта
на аромата,
набъбват кестените,
а непометената улица си е постлала
шарената сянка.
И хората вървят
така спокойни,
даже в двете кафенета – чудо! – има празни маси,
които вероятно ни очакват.
Ние сме с хванати ръце
и незабелязани
(което всъщност е страшно необичайно точно тук)
се сливаме
със светлината, а тя... Тя цял ден
има цвят
на сутрин.
Не бързаме за никъде.
Принадлежим на себе си
и скоро
ще се любим.
И тогава старите огради ни правят,
път
прахът и мирисът на козя тор
изчезват,
а паважът става гладък,
та нищо в този
чуден ден
да не нарушава
съвършенството
на близостта ни.
Рисунка: Мария Баджикчиян
Стихове: Стоян Радулов
Още текстове и поезия от Стоян Радулов можете да откриете на:
http://bglog.net/blog/stoiandulo
както и на:
www.slovo.bg
25.05.2011 04:40
25.05.2011 15:26
26.05.2011 18:11
28.05.2011 17:02
31.05.2011 20:21