Павел Бобеков е единственият панагюрец сред апостолите на Априлското въстание през 1876 г. от Четвърти революционен окръг - Панагюрският. Не само поради тази причина обаче неговият образ винаги ме е запленявал. А и защото баща ми - Иван Радулов - не веднъж е влизал в неговия образ по време на възстановките на въстанието, които се правеха в недалечното минало в Панагюрище.

Иван Радулов (в дясно на снимката) като Павел Бобеков

Тази причина, битността ми на журналист, а и 130-годишнината от смъртта на Бобеков, която ще бъде отбелязана на 29 октомври 2007 г. ме накараха да предприема едно вълнуващо пътуване до любимия град Велико Търново. За да открия неизвестния гроб на революционера. И да му се поклоня.


По стъпките на Павел Бобеков в Търново

От Стоян Радулов
_______________________________________________________

Стъпките отекват по кълдаръма на улица “Въстаническа”. Слънчевият ден хвърля живописни сенки по стария град на Велико Търново. Зад гърба е останала Самоводската чаршия – сърцето на Старо Търново, с паметника и родната къща на Емилиян Станев.
Стъпките ни имат цел. Поглеждайки към синьото небе, се забелязва камбанарията на църквата “Св. Никола Чудотворец”. И току под нея, в малка градинка, се открива малък барелеф върху родопски гранит с надпис “Аз умирам, но не ми е жално, защото бях честит да видя България свободна... Павел Бобеков”. Това е. 

Камбанарията и дворът на църквата "Св. Никола" в Търново

За първи път снимки на мястото ще се появят в панагюрски вестник, ще бъде разказана неговата история.
Някъде в църковния двор са положени тленните останки на родолюбеца и революционера Павел Бобеков, апостол на Априлското въстание и председател на привременното правителство през онези десет велики дни на Април 1876-та.
“Камбаните пеят...”
130 години след това мястото на гроба не е точно определено. Изминалите десетилетия са отнели възможността да се поклоним над костите му. Някъде тук е, казва отец Славчо и ръката му прави полукръг из двора, където сред рози и гербери се подават надгробни обелиски.
Търновци обаче намират начин всички признателни българи да могат да поставят цветя пред една от своите светини. На 25 април 1996 г. по инициатива на местния културен отдел към общината пред храма “Св. Никола” е издигнат паметник на Павел Бобеков. Гранитът е донесен от Малко Търново. Тогавашният НИПК към Министерство на културата, местната структура на Общобългарския комитет “Васил Левски” и Висшето военно общовойсково училище “Васил Левски” помагат на община Велико Търново паметникът да бъде поставен навръх 120-годишнината от Априлското въстание. Привлечени са скулпторът Панайот Димитров и архитектът Теофил Теофилов, разбираме от г-н Марин Маринов, специалист в отдел “Културно-историческо наследство”. На церемонията по откриването присъстват акад. Благовест Сендов, по това време председател на Народното събрание, а словото е прочетено от Илчо Димитров, министър на образованието. Паметникът е осветен от търновският владика митрополит Григорий. 


Паметникът на Павел Бобеков непосредствено до църквата. На паметната плоча върху него е взета част от предсмъртните му думи "Майко, аз умирам, но не ми е жално, защото бях честит да видя България свободна! Никога не допусках, че ще видя това! Умирам, майко, спокоен и за това, че докрай изпълних дългът към Отечеството, на което дадох слабите си сили, които му дължех!"

Мястото за вечния покой на Бобеков не е избрано случайно. Църквата се намира точно под улица “Поборническа”. Съвсем наблизо е къщата на Иван Хаджидимитров (1845-1922), председател на революционния комитет на Велико Търново и участник във въстанията от 1875 и 1876 г. Във взаимното училище в самата църква пък през 1879 г. са проведени неофициалните събрания на Учредителното събрание по “Общонародния върпос”, т.е. Съединението, с участието на депутати от Мизия, Тракия и Македония.
Историята наднича от всеки ъгъл на тесните и стръмни търновски улички. Самата църква “Св. Никола” е построена в периода 1836-1840 г. от майстор Иван Давдата и архитект Колю Фичето. Иконостасът и владишкият трон в нея са дело на тревненския дърворезбар Йонко Попвитанов.
От високото място, където се намира църквата, се вижда прекрасната панорама на Търново, паметникът на Асеневци, Света гора, Царевец и Трапезица. Град на царе и църкви, на възрожденци и въстаници. В този град почива и частица от Панагюрище. Светла урна, събрала нашите спомени с надпис “Павел Бобеков”. 

_____________________________
Павел Станьов Бобеков е български революционер, председател на Военния съвет (Привременно правителство) в Панагюрище и хилядник по време на Априлското въстание в IV-ти Революционен окръг. Умира от тиф във Велико Търново като доброволец в щаба на генерал Гурко по време на Руско-турската война. 

Павел Бобеков е най-големият син в бедно панагюрско семейство. Завършва класното училище в града при учител Найден Попстоянов като един от най-добрите ученици. През 1864 г. е пратен да учи в Цариград, вероятно в Роберт колеж. През 1866 г. почива баща му. През 1870 г. се записва в султанското военно-медицинско училище. Там се запознава с други будни български младежи. През 1874 г. е принуден да прекъсне обучението си и да се върне в родния град, за да поддържа семейството си.
Доброто му образование (знаел е френски, гръцки, руски и вероятно английски език) е причина да бъде издигнат като главен учител на панагюрското класно училище и председател на читалището. Уважаван е от съгражданите си за добрия си характер и висока култура.
След пристигането на Георги Бенковски във въстановения революционен комитет на Панагюрище влиза и Бобеков и скоро застава на чело. Преди началото на въстанието той е единодушно избран за хилядник на панагюрци и изпълнява ролята с достойнство.
След потушаване на въстанието успява да избяга във Влашко, след което участва като доброволец в Сръбско-турската война през 1876 г. През 1877 г., заедно с Иван Аджиенов от Казанлък издават българския вестник "Секидневний новинар" в Букурещ, на който Бобеков е първи редактор.
При обявяването на Руско-турската война Павел Бобеков се записва като доброволец и е зачислен при щаба на генерал Гурко. При Велико Търново заболява от тиф. Умира в прегръдките на майка си на 29 октомври 1877 и бива погребан в Търново. 


БЕЛЕЖКИ:
_______________________
* За биографията на Бобеков са използвани данни от:  Христо Йонков, "Панагюрище - център на Априлското въстание", Държавно Военно Издателство, София, 1975 г.
* Статията е публикувана във в. "Време 2001".

За Априлското въстание и Панагюрище можете да прочетете още на:
http://radulov.blog.bg/viewpost.php?id=54144
За живата наследница на Орчо войвода - един от хилядниците на въстанието, която днес е световно известна художничка, можете да прочетете на:
http://radulov.blog.bg/viewpost.php?id=54099

Още текстове и поезия от Стоян Радулов можете да откриете на:
http://bglog.net/blog/stoiandulo както и на: www.slovo.bg 
Други журналистически текстове от Стоян Радулов можете да откриете на: http://charanandi.blog.bg/ - официалният блог на в. "Време 2001"
Още снимки от Стоян Радулов ще откриете на:
http://photo-cult.com/RADULOV

zdr
kak si kakvo pravi6 mi zlani posle

Tahkns for sharing. Always good to find a real expert.

RObUUg <a href="http://fremodvpidoj.com/">fremodvpidoj</a>

44DIfF , [url=http://yghqhbetflov.com/]yghqhbetflov[/url], [link=http://bpzrzbxseuel.com/]bpzrzbxseuel[/link], http://jklkiugsvimc.com/

wRI8bL <a href="http://zkycvcrqjiiq.com/">zkycvcrqjiiq</a>

CaQIW7 , [url=http://gkahudbocehd.com/]gkahudbocehd[/url], [link=http://fzzakhppnncc.com/]fzzakhppnncc[/link], http://kgcrfkaurplr.com/