Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.03.2007 20:31 - Средновековната крепост "Красен" край Панагюрище и легендата за Луда Яна
Автор: radulov Категория: Туризъм   
Прочетен: 13362 Коментари: 4 Гласове:
1

Последна промяна: 30.03.2007 02:12


Още древните траки са населявали района на "Красен" в края на бронзовата епоха. Първите каменни градежи са от късната античност и ранновизантийската епоха (ІV-VІ в.), преди Аспарух да обяви край Плиска, че "тук ще бъде България". Животът на селището е прекъснат за около 300 г. от варварските нашествия и трайното заселване на славяните. През Х в. възниква старобългарско неукрепено селище. През следващите 200 г., по времето на Втората българска държава, крепостта е надстроена и се възражда за живот. Твърдината престава да съществува като градски център и административна единица след турското нашествие в края на ХІV в.
image
Изглед от крепостта към ждрелото на р. Луда Яна

Калето на Красен отваря широко 
вратите на времето

Християнството пуска корени тук още през ІV в. чрез Миланския дикт в Римската империя

От Стоян Радулов (текст и снимки)
____________________________

Обикновеният турист не знае нищо за калето, чийто зидове и днес стърчат в самота върху един от множеството хълмове, сред дивите акации, на изток от с. Бъта. Малцина панагюрци са ходили до там, макар сериозните археологически проучвания да започват през 1976 г. и крепостта да става популярна сред местните жители. Иманярите обаче живо се интересуват от земята на Красен. В работата за настоящата статия (публикувана за първи път през 2002 г.) журналистическият ми фотообектив се натъкна на три пресни иманярски рова в южната част на крепостта, както и на редовно използвано огнище, край което бяха разпръснати празни кутии от бира, кола, опаковки на готови храни и бутилки от минерална вода.
Откъсвайки се обаче от злокобната разруха на днешния ден и успокоявайки мислите си, човек неволно се пренася в други епохи. Той не е смущаван дори от постоянно сновящите насам-натам гущери, нито от жуженето на дивите пчели. Поглеждайки на запад, той съзира хълма край с. Баня, в гъсталаците на който е скрито друго кале. Пред погледа се ширва като на длан цялата долина около Банска Луда Яна, а точно под крепостта в своеобразно ждрело се вие Панагюрска Луда Яна.
Жилището на кастрофилакса
Във въображението започват да хвърчат бранителите на древната крепост, които тичат между външната стена и Цитаделата. Седнал върху стена, част от вътрешната сграда, човек си дава сметка, че тук в ранновизантийската епоха е живял кастрофилаксът - управителят на крепостта. 
image
Част от вътрешните зидове, най-отгоре е жилището на Кастрофилакса

Жилището е с оригинален и сложен архитектурен план - състои се от пет помещения с различни размери и сложна комуникативна връзка. Тук археолозите са открили фибули, бронзова игла за коса с врязана геометрична украса и монета на император Тиберий Константин (578-582). Подът е бил от декоративни тухли, върху чиято лицева страна са нанесени различни орнаменти, пауни и други птици. Стените са били боядисани в червено. В цитаделата са открити още вкопана в земята правоъгълна щерна (водохранилище) със запазена височина от над 3 м., както и още шест други жилища. Проходите между жилищата са така направени, че да са перпендикулярно на посоката на вятъра. От останките на дъното на щернята са възстановени изцяло 19 фрагментирани глинени съда - гърнета, стомни и една плоскодънна амфора.
Животът на крепостта - низ от събития
Първият период от съществуването на крепостта (ІV-VІ в.) се отличава с процес на важни етнически промени в Източната Римска империя или на възникваща Византия. Тези векове са изпълнени с нашествия на готи, сармати, карпи, вандали, алани, бастарни, хуни и на много други племена.
В бурята на честите нашествия и на постоянно сменящите се заселници оцеляват предимно градските центрове по Черноморието и на юг от Стара планина. Етническият облик на жителите им е извънредно пъсътр - резултат от заселници с икономически интереси, от войски или просто преселници от Мала и Предна Азия, сливащи се с местното население, сред което и траки. По това време започва покръстването на траките и превеждането на свещените писания на техния език, което се смята за една от най-големите победи на християнската църква по това време.
Крепостта е имала богат стопански живот, твърдят археолозите. Големият брой открити глинени тежести за стан и прешлени за вретено, както и зъбите за дарак говорят за интензивно предачество и тъкачество. Освен керамичното производство, налице са данни за силно развито железарство, обработка на кост, ювелирно дърво. Жителите в онези времена са имали свой център за производство на оръжие - намерени са мечове, части от ризници, апликации към въоръжение, ножове, боздугани. Между въоръжението изпъкват апликираните със сребърни пластинки по цялата си лицева страна боздуган и стремена, принадлежали по всяка вероятност на военен ръководител.
Красен е бил не само военностратегически и административен център. Откритите монети от мед, бронз и сребро говорят за усърдна търговия. Това са емисии на Лициний І, Константин І, Юстиниян І, Тиберий Константин, Алекси І Комнин, Маниул І Комнин, Иван-Александър и Иван-Срацимир, холандски талери от ХVІ в.
Уникалните находки
Тук е открит уникален бронзов печат-пандатив от две шарнирно свързани помежду си части, с прецизна изработка - произведение на ювелирството. От двете външни страни са гравирани четирилистни розети. А от вътрешните в негатив са гравирани изображения. Едното е на св. Георги с надпис "о Агиос Георгиос", а на другата - монограм на името Рафаил, разположен в кръст. Печатът няма аналогия със сроден на себе си в нашата страна. Отнесен е към периода ХІІІ-ХІV в. Особеното е, че в средата на ХІV в. Пловдив вече е бил под турско робство, което навежда на мисълта, че крепостта е била носител на българщината и християнството.
В стотиците гробове на трите некропола е открито какво ли не - обеци, пръстени, гердани, стъклени и метални гривни, сърмени шапки и препаски, токи и коланни апликации и мн. др. 
70 открития донесоха последните разкопки
70 нови предмета откриха археолозите по време на последните разкопки на крепостта "Красен". Най-новите проучванията започнаха през септември 2006 година. Разкопките се извършиха под ръководството на научнен сътрудник Валери Григоров и директорът на историческия музей в Панагюрище Георги Абдулов. През близо двумесечната си работа екипът работи върху разкриването и консервацията на мощната вътрешна крепостна стена, дебела 2,60 м, която е част от най-старото отбранително съоръжение. Двамата археолози целяха да изяснят точно по какъв начин е бил охраняван северният вход на крепостта. 
image
Северният вход на крепостта "Красен"


И именно през тези два месеца на усилена работа  откриха и новите 70 медни и железни предмета, както и части от различни оръжия. Впрочем, това бе очаквано. Защото жителите в онези времена са имали свой център за производство на оръжие - досега бяха намерени мечове, части от ризници, апликации към въоръжение, ножове, боздугани. Между въоръжението изпъкват апликираните със сребърни пластинки по цялата си лицева страна боздуган и стремена, принадлежали по всяка вероятност на военен ръководител.
На този етап в северозападния сектор на цитаделата бяха проучвани общо шест жилища, проходите между които са перпендикулярно на посоката на вятъра. Най-голямото е с пет дяла и е принадлежало на управителя на крепостта. Безспорен интерес представлява и античното селище, проучването на което обаче тепърва предстои. С разкопките през есента на 2006-та приключи поредния етап от проучването на крепостта. За тях бяха похарчени едва 6000 лв., като 5000 лв. бяха осигурени от историческия музей, а останалите  - от община Панагюрище.
Християнството пуска корени тук още през ІV в.
За това говори откритата в Подградието втора църква между коритото на р. Луда Яна и крепостта, построена в началото на този век. В нея са намерени монета на Галерий Валерий Максимилиан (Цезар от 293 до 305 г. и Август от 305 до 311 г.) и фрагменти на съдове от ІV-V в. По-късно тя била преусторена в баптисерий, което е съобразяване с нуждите от кръщелни след приемането на християнството чрез Миланския дикт в Римската империя.
Необходимите уточнения
Най-ранните сведения за крепостта са на Васил Чолаков в неговото "Описание на село Панагюрище", публикувано в Цариград през 1866 г. За нея са писали още Константин Иречек в "Пътувания по България" и Павел Делирадев в "Принос към историческата география на Тракия" и др. В местността на 2 км. на изток от с. Бъта има две крепости - Голям и Малък Красен, както и Подградие - тераса, с наклон към коритото на р. Луда Яна. Регулярното проучване на обекта започва през 1976 г. Основната работа на екипа е насочена към цялостно разкриване на Голам Красен. Проучванията на Малък Красен са сондажни, а в Подградието са извършени разкопки със спасителен характер - сега там са обработваеми площи. Научно-популярно тези проучвания се представят пред широката панагюрска общественост за първи път.


Легендата за Луда Яна** 

image
Радостина Кръстева-Гатева като Луда Яна по време на снимките на документалния филм "Вратите на времето" с автор Стоян Радулов, излъчен в рамките на предаването "Нетипично" по кабелна телевизия "Астра-Пан"
Снимка: Стоян Радулов

Феодалът Красен, който живеел в крепост на юг от днешно Панагюрище, имал красива дъщеря Яна. Тя била буйна и обичала да подражава на мъжете - заедно с тях ходела на лов и умело въртяла сабя, точно хвърляла копие, а стрелите й винаги попадали в целта. На един лов, организиран от баща й, Яна не се появила. Тръгнали да я търсят. Но от един съседен връх към ловджиите се спуснала група конници, начело със сина на друг местен владател. Това бил Никола, син на феодала Душко. На коня на Никола седяла и Яна. Те били влюбени. Никола поискал ръката на Яна от Красен.
- Моята дъщеря е родена да се омъжи за богат и по-силен човек, приближен до царския трон - смръщено заявил Красен.
Дълго ридаела и се молила Яна, но бащата бил непреклонен. През една тъмна и потайна нощ обаче Никола, подпомогнат от свои верни другари, откраднал момичето. Двамата изчезнали в Душковата крепост. Красен събрал многоброен отряд войска и ги повел на север, за да накажат Никола и Душко. След тежък бой те разбили бранителите и разграбили цялата крепост. Никола и Яна намерили убежище в горските гъсталаци. Оттам те нападали често яниния баща. След едно такова сражение Никола бил ранен. Яна отвела любимия си при изворите на реката, където денонощно се грижела за него. Но Никола умрял.
Яна дълго страдала и духът й никога не намерил покой. С оръжие в ръка тя мъстяла на всички противници на нейното щастие. Днес легендата за нея звучи като химн на младостта и искрената любов, отразен във водите на буйната едно време река, която и днес пресича центъра на Панагюрище. 

image
Изглед от птичи поглед към ждрелото на р. Луда Яна под Панагюрище.
Снимка: Райчо Петров

БЕЛЕЖКИ:
_________
* Използвани са данни от: 
1."Археологически проучвания на крепостта "Красен" край гр. Панагюрище, Пловдивска област (1976-1988)", с автори Димитър Топтанов, Андрей Меламед и Георги Абдулов, поместена в "Известия на музеите от Южна България, том 20" (1994); 
2. Енциклопедичен речник "Българска митология" от Анани Стойнев (1994).
** Легендата за Луда Яна е записана през 1970 г. от Делчо Карайлев, тогава уредник в Градския исторически музей на Панагюрище.

За настоящия текст са използвани две публикации на автора във в. "Време 2001" - от юни 2002 г. и от октомври 2006 г.


На брега

 

Живеела край този         пъстър        бряг река

                                    средногорски

и хората все Луда я наричали,

защото вместо в самота,

                     да живее със любимия си

                                                                в смъртта

                               тя предпочитала.

Днес Бялото море е нейн дом

                                                  свещен

и нимфите, и бога му й пеят химни

                                                            за прослава –

че няма смърт за живата вода и свята е, когато

на любовта тя дните си

                                      дарява.

Ела със мен над воденицата –

                                                    да се изкъпем

                    да лежим                                        в сълзите на Яна

и после голи              на този слънчев бряг,

                                        където сълзи няма;

ела – зелената трева 

                                  на сладостта да стане наше

                                                                  вечно ложе

и сливайки тела,                топло семе да положим!

                            в пръстта

За да цъфне

                     някой светъл ден

                                                  след нас

във багри

невъзможни – храстът на страстта ни –

като венец

                   за любовта на Луда Яна.

 

Стихове: Стоян Радулов



Стихотворението "На брега" е публикувано в поетичната книга "Абсолютно: Любов", ПК "Артисимо", Панагюрище, 2006 г.


Маршрут: 
Красен, средновековна крепост, построена през ІV в. 
Намира се на около 6 км южно от Панагюрище, върху един от множеството хълмове на на изток от с. Бъта и левия бряг на р. Луда Яна. С лек автомобил се стига за 15 минути, но хълмът се изкачва пеша за около 40 мин. 

За тракийските храмове край Старосел можете да прочетете на:
http://radulov.blog.bg/viewpost.php?id=54180
За Жаба могила и новооткрития терзис край Стрелча четете на:
http://radulov.blog.bg/viewpost.php?id=55381
За Панагюрското зратно съкровище и новата теория на д-р Китов за местния му произход, базирана на откритията в Старосел и Жаба могила, четете на:
http://radulov.blog.bg/viewpost.php?id=55070

Още текстове и поезия от Стоян Радулов можете да откриете на:
http://bglog.net/blog/stoiandulo както и на: www.slovo.bg 
Други журналистически текстове от Стоян Радулов можете да откриете на: http://charanandi.blog.bg/ - официалният блог на в. "Време 2001"
Още снимки от Стоян Радулов ще откриете на:
http://photo-cult.com/RADULOV 

Автор: radulov Категория: Изкуство
Прочетен: 2 Коментари: 0
Последна промяна: 19:51


Тагове:   крепост,   Яна,   край,   панагюрище,


Гласувай:
1



1. анонимен - интересно.
22.09.2007 20:14
Интересно е! Поздравления!
цитирай
2. анонимен - обичам родния ми край
15.05.2008 14:39
Здравейте!Гледала съм много пъти към калето,отивайки при баба ми в село Бъта.Тя и прабаба ми, са ми разказвали интересни легенди за събития през турско.Четейки вашия материал ,познах едно място, без да съм ходила там,където по техните разкази има заровени много ценни предмети.Има доста основателна причина досега да не са намерени и извадени и съм сигурна ,че са все още там,където ги е скрил свещенника, преди да го хвърлят от скалите.Интересното беше ,че ходих на Цветница у най-малката сестра на баба ми,която също потвърди и дори каза ,че знае дори мястото,но от жена на над 70г.иманяр не става.Надявам се скоро археолозите да открият мястото ,за да има и второ панагюрско съкровище,може би не толкова бляскаво ,но повод за гордост .Смятам ,че има скрити много златни или позлатени,сребърни предмети-произведения на изкуството и монети ,но къде са бих подсказала само на Китов или някой като него. Поздрави!
цитирай
3. анонимен - Красен Кале
21.05.2009 20:43
Нека запазим тази светиня!
цитирай
4. uziiiii - Статията е много хубава, но креп...
28.12.2013 09:59
Статията е много хубава ,но крепостта се намира до Бъта ,не до Панагюрище :) :)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: radulov
Категория: Други
Прочетен: 866309
Постинги: 104
Коментари: 381
Гласове: 532
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031