Виждали сте ги в планината. Или по телевизионните репортажи. Като малки цветни точици те са нашарили сивото на някоя скала. Пълзят към върха й - много бавно и съсредоточено. И сигурно сте се питали: за какво по дяволите го правят - заради спорта, от желание да направят малко повече от другите хора, заради някакво себедоказване, удовлетворение от правенето на нещо трудно или просто от удоволствие. Във всеки случай за разлика от повечето от нас, те са изпитали особеното чувство - да са на ръба. Сами. Между живота и смъртта.

Чувството да си на ръба


Те са алпинисти и се спускат, вместо да се качват, и по-скоро са строители, отколкото екстремално луди

Наблюдавах трима от тях как работят близо седмица. Разчитайки на осигурителните въжета, те всеки ден се спускаха от най-високите корпуси на индустриалния парк "Оптикоелектрон", за да запълнят с пяна строителните фуги от северните страни и да уплътнят със силикон прозорците. Те са алпинисти и се спускат, вместо да се качват, и по-скоро са строители, отколкото екстремално луди. Те са хората-паяци. И моят обектив имаше смелостта да ги доближи.

Петър Манолов от Планинската спасителна служба на Карлово подготвя своята установка, за да се спусне при колегите си

"О, ама той бил симпатяга", възкликва една оптичка, щом съзира широко усмихната физиономия на Петър Манолов. Оказва се, че той и неговите двама колеги Цветан Юруков и Лазар Кънев са от отряда на Планинската спасителна служба в Карлово. И тримата любезно разрешават да бъдат снимани, като Цветан и Лазар през цялото време не спират да вършат работата, за която са наети.
Високо, високо, високо.
Панорамата е умопомрачителна и веднага причинява световъртеж. А те са свикнали. "Страхът се преодолява. И знам, че ако сгреша, съм си виновен сам", усмихва се Петър, докато съсредоточено проверява двойната система за сигурност на своята установка. Само след пет минути, ще прескочи ръба... За да работи.


Лазар Кънев запълва с пяна строителните фуги от северната страна на първи корпус и уплътнява прозорците със силикон

Вероятно и Петър Манолов, като повечето алпинисти, е започнал с трепета към неизвестното, към приключенията. Вероятно на някакъв късен етап е имало и себедоказване. В началото хоби, днес катераческите умения са негова професия. От тях си изкарва хляба. "В отряда сме единадесет човека - планински спасители и алпинисти. Освен нас има още 32 отряда в страната", информира ме Петър. Разбирам още, че доброволците наближават общо 700 човека, но на щат в спасителната служба са не повече от 50. И трима от тях висят някъде долу, под мен, някъде горе, над мен... Но преди всичко си тежат на мястото, може би както никой друг от нас. Защото за същата работа в белите държави отвъд Калотина биха получавали тлъсти пачки. Но те стоят в България, спасяват хора в българските планини, и за да могат да се изхранват, ремонтират части от високи сгради на места, където друг човешки крак не би стъпил. Там, където лазят само паяците и свиват гнезда лястовиците. Същевременно продължават да опознават себе си, докато стигат до края на възможностите си. А той е още много далече. Много далече. Някъде, отвъд ръба.

Текст и снимки: Стоян Радулов
______________________________
Текстът е предназначен за в. "Време 2001"
____________________________
Какво друго можете да прочетете в блога, ще намерите тук, където е публикувано съдържанието с линкове към постовете:
http://radulov.blog.bg/viewpost.php?id=56642

_________________________________
Текстове от Стоян Радулов можете да прочетете още на:
http://bglog.net/blog/stoiandulo
Фотографии от Стоян Радулов можете да видите още на:
http://photo-cult.com/RADULOV

ЗА КОНТАКТИ: stoiandulo@gmail.com

За две различни неща става въпрос нали? Алпинизма като хоби, и алпинизма като професия.Хареса ми много анализа.Това за мотивацията също е вярно. Но неможе всички да хукнем "отвъд Калотина"Две напред една назад и това е....

Да, става въпрос за алпинизма като професия - веднъж - като спасители в планините и втори път като строители по високите сгради. Радвам се, че статията ти е харесала. Най-много се усмихвам заради снимките - и на мен ми харесват :))). Но в заключението не става въпрос за това всички да хукнем "отвъд Калотина", а за това, че краят на човешките възможности е много далеч, далеч отвъд ръба, който сами си поставяме...

Cool! That's a clever way of lokonig at it!

Thanks for shnairg. Always good to find a real expert.

7p7Qii <a href="http://xcpomvpppshw.com/">xcpomvpppshw</a>

JPjlJ3 <a href="http://gvvhtljljqeu.com/">gvvhtljljqeu</a>

uvzYoJ , [url=http://rgugmgupfrod.com/]rgugmgupfrod[/url], [link=http://mozosjkvzmov.com/]mozosjkvzmov[/link], http://wamgufknbqng.com/

aPVo1L , [url=http://wxiryvjdnyno.com/]wxiryvjdnyno[/url], [link=http://nomthkfwgqab.com/]nomthkfwgqab[/link], http://ankfwkpurqci.com/

DcGbLP <a href="http://jgrhmcpecxvv.com/">jgrhmcpecxvv</a>

8cxy5O <a href="http://cflzjcuvsijs.com/">cflzjcuvsijs</a>

HbLqHs , [url=http://vnfasfellxsr.com/]vnfasfellxsr[/url], [link=http://exzwttnmjsww.com/]exzwttnmjsww[/link], http://nldttkcudiip.com/

VbtYZq , [url=http://pnuxhpplfpdp.com/]pnuxhpplfpdp[/url], [link=http://mggmehotshws.com/]mggmehotshws[/link], http://ujnwlocczqrx.com/