Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.04.2007 02:17 - Отвъд междата: Пътят към Европа и Величка Момнева
Автор: radulov Категория: Други   
Прочетен: 3250 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 12.04.2007 02:27


Отвъд междата:
Из пътната карта на България към Европа
през погледа на Величка Момнева


"На хората с добри сърца - щастие и здраве, на лошите - нека да завиждат!". С тези думи учителката и поетесата Величка Момнева отпътува за пореден път за втората си родина 

image

Текст и снимки: Стоян Радулов
___________________________

Белгия. Ардени. Зелено. Крави. Брюксел. Брюкселско зеле. Брюкселски дантели... Голите жени на Рубенс. Разпътният живот на Рембо и Верлен из белгийските бордеи. Белгийските пейзажи. НАТО. И още много...
По-добре да живееш в Белгия, отколкото да четеш за нея. Факт.
И по-добре да живееш в България, ако ще крееш по нея в Белгия. Факт.
Панагюрката Величка Момнева обаче оставя събеседника си с нееднозначни чувства и размисли на тема "Белгия". А тя има какво да разкаже. И все пак екзистенциалната дилема и то в новоприсъединеното ежедневие на България остава. 
Преценете сами: 

Героинята:
Величка Момнева
е родена под знака на Лъва в 1956 г. Над 20 години е учител по български език и литература в панагюрската гимназия. Пише поезия, публикувала е в пловдивски, родопски и панагюрски издания. Издала е поетичната книга "... Но нали ослепява небето!". В родния си град от познати и приятели е категоризирана в графата "бохем", каквото и да значи това. Други стигат още по-нататък : "шемет". Любовта - нейната пътеводна светлина. И наистина, любовта я отвежда в Белгия. Една лъвица превзема сърцето на Европа. И сърцето на Жилбер, както го нарича, белгиец, който почива на Черноморието. През септември 1999 г. заминават и се омъжват в Белгия. А защо не в България? Защото тамошното законодателство не признава браковете на белгиийци с чужденци в чужбина. Простичко, нали? Остава там, защото в Белгия се живее по-добре. Логично!
След вечерното училище по френски и поредицата курсове за професионална квалификация (офис-сътрудник) днес тя работи като редактор-страньор в един от силните областни седмичници на провинция Люксембурк - в. "La Meuse". И продължава да учи. При това държавата й плаща по 2 евро на учебен час, за да се квалифицира и поема всичките й транспортни разходи за целта. Иначе минималната работна заплата е 1 000 евро на месец. Личните доходи са тайна, но пък над 50% отиват в налози.

Първите впечатления от Белгия:
"Летището на Брюксел е огромно, софийското е като автогара пред него. От самолета още виждаш Атомиума - най-красивата футуристична сграда на света. Чисто, зелено, хладно." Мисля си, като един всезнайко, че все пак е очаквано. "Не, ти не разбираш. Гледам - цветарниците им страхотни, украсени, натъкмени... Пък то се оказаха кошчета за боклук. Всяка сутрин по улиците мирише на сапун. И като ме питаш за България, ето, сега, връщам се, а навсякъде е мръсно, станала е бунище. Как може всички да хвърлят, да цапотят и никой да не чисти! Сърцето ме заболя! Там имат потребност да им е чисто. Искат го и го правят. Сами се контролират". 

Белгийците и българите:
"Най-голямото ми удоволствие е да работя", ето това ми казва Жилбер и точно това са белгийците - организирани, целеустремени, точни до крайност, усмихнати и лъчезарни в работата, а иначе - айсберги, без да ги обиждам - трудно допускат до себе си. В началото реших да се запозная със съседките. Каня ги на кафе веднъж, два пъти - никой от никъде. "Ама могат ли сами да живеят!", мисля си. И реших: забърках кекс и звъннах на едните комшии. Казвам им: "От мен кекса, от вас кафето", а те ме гледат като извънземно. Все пак ме поканиха. И постепенно създадох традиция. Сега чак приятели не сме, но поне сме добри познати." А българите? - питам я аз. "Ще ти кажа едно - разочарована съм от контактите с българите в чужбина: брей, че тарикати! Ама да не обиждам всички, може пък аз да съм попадала на такива. Иначе в България са хора с горещи сърца, общителни, сърдечни, емоционални: разкош! Там дружа със сърби, руснаци, негри... ама разбира се, че и с белгийци". 

Белгия и България:
"Нека ти разкажа за социалната система! Остави личните истории!", увещава ме тя. "Важно е! Но от къде да започна? Ето, при раждането не ти искат пари, а ти изплащат една минимална заплата. След това до 18-години детето получава по 100-150 евро на месец детски. При минимална заплата 1 000 евро. При развод, жената получава еднократна помощ от 1100 евро. Общата къща пък се продава и парите се разделят. През това време, до шест месеца, бившите съпрузи живеят в помощни къщи, докато се уредят. След това спокойно си намират самостоятелни жилища. И всичко е пито-платено, започват на чисто. Трудовото посредничество и системата за квалификация и преквалификация са толкова развити, че е невъзможно да останеш без работа. Дори и в този сектор всичко е частно, конкуренцията - голяма, и агентът ти е стимулиран да ти търси работа. Белгийци клошари няма. Ако има, значи искат да са такива. Разбира се здравеопазването е безупречно и безумно скъпо. Но пък застраховката винаги поема голяма част от разходите. Ако нямаш адрес, не можеш да работиш. За да имаш адрес, трябва да имаш застраховка. За да имаш застраховка, трябва да работиш. Всичко е вързано - безотказно. Но имат силни синдикати." 

Слушам и си мисля, че разказът й е нещо като пътна карта на България за Европа. Че всеки път минава през любовта и без нея не може и че така неминуемо ще ни отведе до по-добър живот. А животът - той просто се живее... Където, както и с който се чувстваш най-добре.

_____________________________
Атлас:
Популярно име: Белгия. Столица: Брюксел. Площ: 30 562 км. Управление: Конституционна монархия с конституция от 1831 г. Население: 10 000. Етнически състав: валонци и фламандци, приблизително наполовина. Езици: Френски и фламандски. Валута: евро. Геополитика: Белгия е съосновател на днешния Европейски съюз, член на НАТО ат 1949 г. В Брюксел е щаб-квартирата на пакта. Култура: световноизвестни са: в литературата - символистът Метерлинк, в изобразителното изкуство - Рубенс и Ван Дайк, в скулптурата - Мьоние. Атракция: задължително за турсита е посещението на "Малката Европа" в Брюксел - парк с умалени модели на всички европейски архитектурни забележителности. 

______________________________
Текстът е предназначен за в. "Време 2001"
______________________________
Какво друго можете да прочетете в блога, ще намерите тук, където е публикувано съдържанието с линкове към постовете:
http://radulov.blog.bg/viewpost.php?id=56642

___________________________________
Текстове от Стоян Радулов можете да прочетете още на:
http://bglog.net/blog/stoiandulo
Фотографии от Стоян Радулов можете да видите още на:
http://photo-cult.com/RADULOV

ЗА КОНТАКТИ: stoiandulo@gmail.com



Тагове:   отвъд,   междата,   Момнева,


Гласувай:
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: radulov
Категория: Други
Прочетен: 866291
Постинги: 104
Коментари: 381
Гласове: 532
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031