Актрисата Златина Тодева почина близо година, след като на сцената на театър "Сълза и смях" се състоя бенефисът "Мама Злата на 80 години" и след като се научи на тази преклонна възраст да псува на глас, чак като гледала парламентарния контрол... 
За богато надарената с талант Златина Тодева съдбата определи петък, 13 април 2007 г., за истински дебют в небесната й роля. 

Самобитната Златина Тодева 
ще играе вече на небето!
"Когато умра ще стана на "звязда" и ще грея на нощното небе", казваше актрисата в моноспектакъла си "Забравени от небето"



"Някаква епоха си отива, отиват си едно по едно тези имена на хора, които знаем като нарицателно. Звезди в косите, сълзи в очите, тези които са бродили из провинциалните сцени, които са сложили темелите на българския театър такъв, какъвто е днес, които са възпитавали поколения публика. Печалното е, че с тях си отива нещо от духа на нацията, от духа на театъра, от духа на тази професия. Ставаме малко по-бездуховни, малко по-бедни", каза по повод смъртта й режисьорът Иван Добчев, който често я ангажираше в "Сфумато".
Приживе актрисата твърдеше, че е попаднала в театъра случайно, но Мама Злата, както я наричат всички, беше на сцената над 6 десетилетия и не просто изигра стотици роли в театъра и киното, ами изцяло ги изстрада и оживи. 
Свикнали сме, че когато стане на години, човек престава да е актуален и излиза от мода. "Никога не ме е било срам да играя възрастна, грозна, куца или саката - въпросът беше ролята да е хубава, да има нещо, за което да се замислиш", е казвала Златина Тодева. 
В последно време мама Злата засенчи далеч по-млади асове на сцената. Тя никога не влизаше в собственото си клише за разлика от други, които не успяваха да се разделят с поредния образ и след спектакъл.
На софийска сцена Златина Тодева стъпва едва на 65-годишна възраст. Повече от шест десетилетия обаче е на театралната сцена, като близо половин век е сред кумирите на почитателите на театъра от Южна България - Стара Загора, Пазарджик, Димитровград, Хасково, Пловдив и Смолян - дебютът й е през 1948 г. в Държавния театър в Стара Загора в ролята на Клара в пиесата „Пигмалион" на Дж. Б. Шоу. През 1949 г. получава званието актриса.
Родена е на 27 февруари 1926 година в Стара Загора. Ролите й в театъра и киното са над 200. Едни от най–запомнящите се са на всевластната и лицемерна кралица Елизабет от "Мария Стюарт", в Султана от "Железният светилник", дойката от "Медея" на Еврипид, Дорина от "Тартюф".



За моноспектакъла "Забравени от небето" Съюзът на артистите в България й присъди наградата за най-добра женска роля. В него тя разказва за своя най-близък край и за родопските обичаи и вярвания, свързани със смъртта. В края на постановката тя казва с мекота и топлота в погледа, че не се страхува от нищо; че когато умре ще стане на "звязда" и ще грее на нощното небе; че най-накрая ще види отново майка си и баща си; че смъртта е просто част от живота и че трябва да се научим как да се отнасяме към нея...
Златина Тодева е носител на театралната награда "Аскеер" и на много други национални награди и държавни отличия, сред които тази на профсъюзите през 1985 г. за ролята на Неда в "Обещай ми своето минало" от П. Анастасов; годишната награда на САБ 1986 г. за най-добра женска роля - майката в "Животът това са две жени" от Стефан Цанев, два ордена Кирил и Методий ІІ степен, Заслужил артист от 1986 г. и пр.
Затова, независимо дали сме я видели в ролята на ултрамодерната баба на Димитър Рачков от популярна телевизионна реклама за мобилни телефони или в моноспектакъла на Юлия Огнянова "Забравени от небето", Мама Злата винаги беше изцяло нова и изненадващо обсебваща. На 80 години очите й пронизваха все така силно, а зад леко стряскащата й усмивка се прокрадваше прощаваща ирония към всяка излишна помпозност и превзетост на света.
Напредналата възраст не й попречи да научи на немски двучасов монолог от "Буре барут", постановка на Димитър Гочев или да прекоси театралните сцени на Австрия, Германия, Норвегия и Англия. Тя не отхвърли и предизвикателствата на новото кино. Виждали сме я в "Рапсодия в бяло" на Теди Москов, в "Опашката на дявола", в телевизионния "Клиника на третия етаж" или пък в един от най-успешните режисьорски дебюти напоследък - "Мила от Марс" (2004) на режисьорката Зорница София. През 2002 г. Златина Тодева се снима заедно с Любен Чаталов и в копродукцията между България, Гърция и Турция "Седмото слънце на любовта" на реж. Вангелис Сердиарис и музиката на Микис Теодоракис.
Мамо Злате, 
успех в небесната ти роля и... почивай в мир!
Опелото бе на 15 април 2007 г., неделя, от 11 ч в църквата "Свети Прокоп" в Пловдив. 

Стоян Радулов


Какво друго можете да прочетете в блога, ще намерите тук, където е публикувано съдържанието с линкове към постовете:
http://radulov.blog.bg/viewpost.php?id=56642

___________________________________
Текстове от Стоян Радулов можете да прочетете още на:
http://bglog.net/blog/stoiandulo
Фотографии от Стоян Радулов можете да видите още на:
http://photo-cult.com/RADULOV

ЗА КОНТАКТИ: stoiandulo@gmail.com