От Красимира Василева - М"Бай 
______________________________________________
(Послеслов към книгата "Пътуване към Акаша" от Стоян Радулов)

Винаги, когато пристьпвам към някоя книга или списание, първото, което ме интересува и определя в немалка степен отношението ми към изданието, е наличието или липсата на единна концепция, която превръща сбирката в книга. В поетичния бум, характеризиращ нашето съвремие, книжният ни пазар е залят от всевъзможни сбирки и издания. Ако се вгледаме в литературното ни битие днес през конвенционалния вече социално-исторически поглед, можем да кажем, че тази мощна поетична вълна в литературата ни е плод на кошмарната действителност, наричана деликатно "преход". Към какво "прехождаме" и прехождаме ли въобще е друг проблем, но ясно е, че поезията днес е духовна емиграция от царството на грозотата, на грубостта и вулгарността. Поезията - начин да емигрираш от един опиянен от злоба и вкаменен в разврата си хронотоп към други измерения, към други светове, където властват Красотата и Доброто, където Човекът може да открие смисъла на своето съществувание.
В пълноводния днес литературен поток, разбира се, щедро се лее сива литература, паралитература, на която слободията и анархията в книгоиздаването дават път. Но нерядко в мътните води на този поток проблясват истински перли, заради които си струва да го преплуваш.
Макар и дълго, това въведение е необходимо за оценката на книгата на 

Стоян Радулов "Пътуване към Акаша", на първо място, защото в ръцете си, читателю, държиш именно книга, а не сбирка, и защото тази книга е дело на млад поет, изпълнен с порив и смелост да прекрачи отвъд битността и да потърси "вкопаните ни корени, дълбоко в низините на съществуването...". За да чуеш повика на вятъра и на звездите, за да добиеш сетива за съвършеното, за вечното, трябва първо да откриеш онези истини, закодирани в мрака на архетипите, разкриващи първоначалата не на твоето, а на човешкото съществуване. А първоначалото на всичко в този свят е Словото.
"В началото бе Словото" - от тази библейска истина тръгва младият поет, решен да извърви сложния път на Логоса през различни епохи и пространства и като осмисли откритото и изречено преди него, да достигне до решението на вечните екзистенциални въпроси. Логосът - като философска, поетична и екзистенциална категория. Логосът - във всичките му измерения, дори като хармония от багри и от тонове.
Още заглавието въздейства със своята екзотичност, със забуления смисъл на чуждото за българската езикова система понятие "Акаша". Похват, присъщ на поезията на българския символизъм и познат нам от Йовковия разказ "Бялата алаша". Но подборът на такова заглавие има и друг смисъл - разбулването на тайната, което ще става крачка по крачка чрез преосмислянето на познати, приемани или отричани философски тези. Всяко стихотворение чрез оригиналната си структура дори графически отразява този стремеж към постепенното разкриване на тайната и така допринася за изграждането на цялостната архитектоника на книгата.

Всяка лирическа творба от книгата е предшествана от цитат, което определя архитектониката на изданието като диалог с древни и съвременни философи. Това е буколическо приемане на света, което възстановява древните архетипи, дава им нов живот и ги превръща в нова реалност. Интересен е опитът да се съпоставят източната и западната философия и чрез постиженията им на основата на осмисленото минало да се стигне до личното философско прозрение, което с присъщияна младостта устрем да бъде изведено в истина.

В този опит за съвместяване на концепции, чрез което да бъде открит смисълът на съществуването, поетът свързва Аза, единицата с всемогъщото Слово, на което се гради битието на света, националното ни битие, вплетено в "Аз, Буки, Беди, Глаголи...", и индивидуалното битие на човека, определено от тях, за да бъде изведено прозрението до истината, че:

Диалектическият подход на съвременното мислене слива в единицата, покоя и движението, пространството и времето и всички антиномии. Този съвременен субективизъм се изгражда върху съзнанието за общността, за предопределението от националните корени и от принадлежността ни към цивилизацията.
Най-удивителното в тази книга обаче е личността на автора. Такова усложнено мислене е неприсъщо на младостта, но то е показател за интелектуалното развитие на поколенията. В това можем да открием и надеждата, че глобалната бездуховност на днешния ден е само кратък период в историята на човечеството. 


___________________________
Текстове и поезия от Стоян Радулов можете да откриете още на:
http://bglog.net/blog/stoiandulo
както и на:
www.slovo.bg 

Журналистически текстове от Стоян Радулов можете да откриете на: http://charanandi.blog.bg/ - официалният блог на в. "Време 2001"

Фотографии от Стоян Радулов ще откриете на:
http://photo-cult.com/RADULOV

Now I feel stupid. That's cleraed it up for me

LklAvy <a href="http://yeuviuxamwhn.com/">yeuviuxamwhn</a>

FbKPfG <a href="http://sueqdoxfissb.com/">sueqdoxfissb</a>

Zt5dNL , [url=http://gysrgbipqszz.com/]gysrgbipqszz[/url], [link=http://wxzczphgbogl.com/]wxzczphgbogl[/link], http://ndtucwsbvfgr.com/