ПОЕТИКА
Аз вярвам на безмълвието в гласа...
и който него чува,
е най-дареният от нас,
ако дарбата си той използва
и във всеки прати този глас
както електрически заряд пренася
светкавицата
от небето в земната ни пръст
и блестяща тъмнината осветява
в миг преди да се стопи
и искри светът околовръст.
ТИШИНАТА
Не са ли тъй нахални дните
да обсебват постоянно личността
и все по-силно...
Че без нощта - и мислите в нощта
в пустота денят изчезва
и някак се обезличава - човекът без душа.
Както слънце без луна не може - и вода без бряг
мъж не може без жена - омраза без любов
нулата без крайността - доброто пък без зло
какво ще е небето без облаче дори
и розата без своите бодли
полето без гори - морето без вълни
зимата без студовете - лятото без жарките си дни
природата без градовете - те без своите градини...
Денят е нищо без нощта...
И думите са нищо без тишината,
в която с удоволствие звучат.
Стихове: Стоян Радулов (Из книгата "Пътуване към Акаша", 2000 г.)
Снимка: Стоян Радулов (Изложба "Спомен за присъствие", 2005 г.)
_________________________________
Още текстове и поезия от Стоян Радулов можете да откриете на:
http://bglog.net/blog/stoiandulo
както и на:
www.slovo.bg
Журналистически текстове от Стоян Радулов можете да откриете на: http://charanandi.blog.bg/ - официалният блог на в. "Време 2001"
Още снимки от Стоян Радулов ще откриете на:
http://photo-cult.com/RADULOV
25.05.2011 15:20
26.05.2011 13:21
26.05.2011 18:27
28.05.2011 18:33