Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.04.2007 02:59 - Лида - Любов Изплакана Дарена Ангелогласна
Автор: radulov Категория: Изкуство   
Прочетен: 3951 Коментари: 0 Гласове:
0



Лида - Любов Изплакана Дарена Ангелогласна
"Не форсирай нещата! Имаме много време. А аз усещам края...", усеща и пише тя

В пет реда:
Красивата Лидия Стоицева не се смята за поетеса от поетесите. Но пише със... страст и... само нощем. От години. Поезията й се ражда в спомен и в надежда. Самата тя е родена на 3 юни, в най-хубавия месец на розите, в неназовима година. Зодия Близнаци. Винаги е работила в библиотека. Откакто се помни се е занимавала с литература - професионално и в свободното си време. Член е на литературния клуб "Виделина" - в неговите малотиражни брошури стиховете й заемат подобаващо място. Публикувала е още във в."Български писател". 

image
Лидия Стоицева, снимка Стоян Радулов

Без редове:
"Ти наистина си бог! Не ме интересува коя още го е признала... Сега си мой!" - това е единствената категоричност в стиховете й, посветени на Единствения, Първия, Втория - винаги един и същ копнян Мъж - нейната персонификация на Любовта. Всичко друго е плуващи чувства, усети, докосвания, думи, всмукваща еротика, жестове, погледи, предсети - единствен Бог на който тя се кланя извън времето, пространството и... възрастта. Сега!
image
Колаж Стоян Радулов

"Ти си вълшебникът, който промени мойто съществуване... Мечти... Ти си... Затварям кръга с любовта и оставам... А утре пак ще те повикам... Като слънцето след дъжд... Забравих как изглеждаше... Забравих миризмата ти... Мразя те... Безгрешен. И винаги прав... Виждаш ли какво направи от мен... Искам те... Нищо повече... Винаги... Колко дълга дума... винаги..."
Такава е Лида в поезията си - Любов Изплакана Дарена Ангелогласна. И нищо, че е чисто женска - от началото до края - някак слята в една едничка поема за Него и Нея. И нищо, че не е винаги гладка - еднаква и ритмична любов има ли? И нищо, че ще й намерим кусури - много важно, щом опитът дава плод! А този плод е сладък, кисел, знаен и незнаен, но винаги желан. Лидия Стоицева все още опитва от жадуваните сокове и пише свита на кълбо в мрака на своите химери - постигнати и предстоящи. А ние ще очкваме да се запознаем с нейните думи, родени от любов.

Стоян Радулов

***
Лицемерни жени...
Бил грозен,
непривлекателен,
но различен...
Няма да го дам,
както не го и искам
от никого...
Дръжте си го,
както можете.
Но аз ще го взема,
ще се наситим
един на друг,
както само ние можем...

***
Вълшебен си...
Чаровен.
Удивителен.
Стоплих ръцете си в твоите,
за да те прегърна.
Предчувствието не ме излъга...
и ти дойде.
Изтръпвам от целувките ти.
Не искам да си тръгваш.
Ненаситна съм...
Другите не ме интересуват.
Аз те чакам непрекъснато.
Не искам да мисля за
никой друг около себе си...
Егоистка съм.
Но зная, че Господ прощава на любовта...

Стихове Лидия Стоицева


Какво друго можете да прочетете в блога, ще намерите тук, където е публикувано съдържанието с линкове към постовете:
http://radulov.blog.bg/viewpost.php?id=56642

___________________________________
Текстове от Стоян Радулов можете да прочетете още на:
http://bglog.net/blog/stoiandulo
Фотографии от Стоян Радулов можете да видите още на:
http://photo-cult.com/RADULOV

ЗА КОНТАКТИ: stoiandulo@gmail.com




Гласувай:
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: radulov
Категория: Други
Прочетен: 787529
Постинги: 104
Коментари: 381
Гласове: 532
Календар
«  Юни, 2022  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930