Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.06.2007 04:11 - Любовен архив, фотозографии и словорисунки или един разказ за Катя Зографова и нейното Дуенде
Автор: radulov Категория: Изкуство   
Прочетен: 6151 Коментари: 1 Гласове:
-1

Последна промяна: 31.07.2007 12:46


Зографова се разголи с "Любовен архив" 

Нова книга по повод житейския си юбилей издаде Катя Зографова", провокирана от нейния приятел арх. Евгени Батоев (племенникът на Чавдар Мутафов). В книгата си Катя е събрала стихотворни и белетристични работи, писани в годините из "тайните" й дневници. "Разбира се, тук не влизат най-ранните поезии и прози, публикувани във времето на средношколския ми дебют в сп."Родна реч", уточнява тя. "Предпочетени са по-зрели неща, появявали се неочаквано в спокойното ми изследователско и музейно битие. Защото, както е казал Далчев: "Поезията се ражда не когато ние искаме, а когато тя поиска. Тя прилича много пъти на забравената дума, която ни идва на устните само след като сме престанали да я търсим"… 
image
"Архитектът и авторката". Колаж: Стоян Радулов

Според Зографова "Любовен архив" може да се мисли като антиюбилейна автобиография, разказана в стихове и проза. Книгата е посветена на вече порасналата й дъщеря Мария.
Впрочем честванията на Зографова в София и Панагюрище включват още и организирането на изложбата "Фотозографии и словорисунки". Тя нарича това "нетрадиционен ансамблов начин", като така юбилеят щял да бъде "наситен с културни послания и да носи характер на творческа равносметка на изминатия от нея път. 
image
Втората част на книгата е илюстрирана с непубликвани до този момент еротични рисунки на Георги Чапкънов. Снимка: Стоян Радулов

Книгата е вече на пазара от Издателство "Изток-Запад".
Продуцент: ПК "Артисимо", 
със съдействието на "Асарел-Медет" АД и Община Панагюрище.




"Любовен архив", 
"Фотозографии и словорисунки"
или един разказ за 
Катя Зографова и нейното Дуенде
 

От Стоян Радулов
_____________________________________________

image
"Катя - Магьосница". Смика: личен архив, обработка: Стоян Радулов

Как да накараме разлиствайки страниците между кориците на една книга да запеят, да затанцуват? Да запленят? Да заразят с онази магия, с онази "тайнствена сила, която всеки усеща, но никой не е обяснил докрай”? Да заведат читателя до нови и красиви светове или да го запокитят в непознатите и безкрайно любопитни сокаци на този иначе по делнично познат човешки свят? Как тези страници да себеизразят и обогатят авторовата личност и да потърсят нови читателски приятелства? Да разширят неимоверно способността за общуване, за обмен на мисли, чувства и идеи?
Това са въпроси, които, уверен съм, всеки изкушен по някакъв начин от литерутарата си задава. И на които Катя Зографова без да иска дава прекрасен отговор с публикуването на нейния "Любовен архив". 
image
В такъв случай вероятно се питате какво общо има българската реч, естетика и чувственост на Катя с испанското Дуенде? Много просто. Защото в тази книга е закодирана нейната българска Оренда - прабългарската дума за сила на духа, неизменна част от която е любовта. И доколкото Дуендето е истинска, жива форма, на кръв, на древна култура, на създаващо действие, лъх, който възвестява постоянното кръщение на новосъздадените неща, дотолкова и новата, юбилейната книга на Катя Зографова, замаскирана под формата на "архив" е блестяща изява преди всичко на нейния дух, на нейната Оренда, пресъздадена чрез любовта.
В тази плоскост на разсъждения ме тласна едно място в предговора към книгата, където Катя споменава, че Дида Гемиджиева нарекла текстовете й "страстна поезия - танц болеро". А повечето от вас навярно са слушали Равеловото "болеро" - музика, която е апотеоз на тоновете в оркестъра, която свързва силата с лекотата, изтънчеността с духа, спокойствието с динамиката.
По този начин са свързани в книгата на Катя и силата на посланията с лекотата на изказа, изтънчеността на словото с неговата дълбочина. Ясно се вижда, че българолюбивото, родопреклонното, любовонаситеното, чувствено Дуенде на Катя идва буквално от петите й и се открива във всяка от страниците на тази книга.
Та погледнете самата Катя! Пъстрият й начин на изразяване, игривите очи, многопластовостта на погледите и забележките й, симпатичността и значността на жистикулациите й - не са ли те красива игра на пребогатата й личност!? И това - само като мънички външни нейни прояви. Ани Финджикова забеляза тези нейни качества още при първата им среща преди години. "Лъчезарната усмивка на Катя и обезоръжаващата общителност всъщност крият един по-вглъбен поглед" - написа по повода Ани. Какво остава да кажем тогава за произведенията на Катя? Най-малкото - че разказва увлекателно истории. Вземете примерно книгата й за Орчо войвода, която никак не прилича на сухо историческо четиво, а напротив - увлича не само с одухотворения и ожизнен Орчов образ, а и с майсторство на повествованието - защото тя много повече прилича на документален роман. Или пък да погледнем "Многоликата българка", в която истински оживяват (и то не само енциклопедично) образите и характеристиките на една от друга по-ценни за идентичността ни български жени. Не случайно за тази й книга на националната премиера в Музей "Земята и хората" в София Катя бе удостоена от Национален форум "Българка" с наградата "Блага Димитрова" за авторка на годината.
Различното в новата книга на Катя е, че в "Любовен архив" тя разказва по един твърде необичаен начин за себе си - не хронологочно, а - извънвремево; не събитийно, фактологично, а - емоционално, дори оценъчно.
И както казва Игов - "Книгата има архивно име, но е наречена не исторически или културен, а любовен архив". Понеже "любовта е онова, което обезврежда архива и го превръща от документация за кървави национални рани - в културна памет". "Защото авторката на този архив смята, - пише Игов - че животът не е война, полемос, както е смятал Хераклит, а любовен порив, за който Данте казва, че движи и звездите."
Според Игов, с който безусловно се съгласявам, "любовният архив на Катя Зографова е книга - равносметка, жанрово неопределена смес от стихове, пътеписи и импресии, колаж от текстове, фотографии и рисунки", в които, според мен, се изгражда точно любообилната, словолюбивата, любовопреклонната биография на Катя - наречена от него "пъстра тъкан на това, което някои смятат за "биографична илюзия", а аз наричам, с помощта на заемка от Лорка - "епистоларна изява на дълбочинната Дуенде-сила на авторката". Книгата наистина е нейната ословесена памет за любовта - родителката на живота. 

image
"Носталгии", снимки: Катя Зографова, колаж: Стоян Радулов

А що се отнася до съпътстващата изложба - името й "Фотозографии и словорисунки" само подсказва - тя е нейната фотодокументална любовна памет, неразривно свързана с вече ословесената.
Впрочем - ще ми се да ви разясня откъде идват неологизмите в това изложбено заглавие. Преди близо две години в музея на Панагюрище подредих първата си изложба художествени фотографии, а Катя Зографова представи втората ми книга "Абсолютно: Любов". Тогава тя наиситна хареса "диалогичността" между двете изкуства, откри за себе си както я нарече - "сложна, многосъставна творческа настройка" и се запита: "Дали можем да открием фотобрази, които да кореспондират с поетически сюжети. Дали има дифузия на поезия и визия, на фотонаглед и словесна метафора и докъде стига тя? Може би до естетическия феномен, назован "фотописи"?"
В настоящата собствена изложба тя се опря точно на този творчески феномен, когото нарече с нови имена - типично по Зографски. Както и в книгата, в изложбата фотографии също не съществуват нито хронологията, нито събитийността. Наблегнато е на по-важни и същностни неща - каквато е пълнотата на момента и разгръщането на спомена за мимолетността на мисълта и емоцията до жизнеподдържащо и жизнеутвърждаващо трайно чувство. Например - сюжетът от завършването на Руската гимназия в Пловдив в колажа "Носталгии", или моментът на прегръдката между майка и деца във "Фамилни хроники", или пък полетът на Константин над Кабо ди Рока - уж "краят на света", дори в мистификацията на снимки като "Катя - Магьосница" или "Коленопреклонна молитва на пл. "Св. Петър" в Рим". 
В заключение само ще добавя, че с книгата си и с изложбата личността на Катя Зографова наистина добива литературна, но и видима човешка плътност, показвайки ни, че междухорските отношения са нещо повече от думи и жестове, в крайна сметка - че животът и любовта са нещо посилно, постижимо и запаметяващо; удовлетворяващо; достойно да бъде словорисувано, фотозографисвано, дори ако трябва - архивирано - щом това е част от пътя към бъдното, където тя самата вече си е завоювала завидно място. 


Книгата-равносметка изгражда 
пъстра тъкан на "биографичната илюзия"


image

От Светлозар Игов
_________________________________

Преди много години, когато още не ми беше забранено да пътувам, гледах в чужбина гостуване на българския Народен театър с една българска пиеса. Горките чужденци някак не можеха да разберат защо актьорът се дере патетично пред прозореца по повод на някакъв априлски дъжд. Те не подозираха, че в България дори природните метафори имат политически и исторически смисъл.
Започвам с този неразбираем за по-младите спомен, защото Катя Зографова започва книгата си с едно стихотворение, посветено на столицата на българската национална революция и гъмжащо от милитаристични метафори - черешови топчета, оръдия, залпове, артилерийски салюти, тържествени зари, войнства, бомби, арсенали и оръжия...
Ще кажете - и какво друго може да се очаква от българите, чиито живот е минал в история, белязана от войни, бунтове, революции, въстания, завери, конспирации, а мирните периоди са били най-вече близане на рани и подготовка за нови убийства. Само че в стихотворението за панагюрските дворчета милитаристичната метафорика е подчинена не на военни, а на природни и човешки неща. Залповете са от милиони алени лалета, артилерийските салюти са от падащи нарциси, тържествената заря е от смесни китки и букети, бомбите са пъпките дървесни, а оръжието не е сабя, а писалка френгия и боят се води не срещу имперски поробител и съседни народи, а срещу империята зла на ледовете, разбирана като дионисиевска стихия.
Тази конверсия е забележителна - тя е опит да освободим националната памет от кървавата тежест на историята, свидетелство, че са израснали поколения, за които историята вече не е кървава рана, която трябва да се чопли, за да се водят нови битки, а успокоена в музеите и архивите, превърнала се в култура, дори ако щете - в културен туризъм.
Катя Зографова с гордост се определя професионално като архивариус, човек, който изследва архивите. И книгата, с която е решила да посрещне 50-годишнината си, има архивно име, но е наречена не исторически или културен, а любовен архив. Любовта е онова, което обезврежда архива и го превръща от документация за кървави национални рани - в културна памет. Защото авторката на този архив смята, че животът не е война, полемос, както е смятал Хераклит, а любовен порив, за който Данте казва, че движи и звездите.
И това не е само екзистенциалното желание животът да бъде озарен от любовта, това е и хилядолетният порив на хората по тези земи, чиято история според поетите е кървава песен или кървава приказка, да заживеят в мир и любов. Това, което преживяхме като народ през последните 20 г. не беше мир и любов, кой знае дали и бъдещето ще ни дари с тях...
Любовният архив на Катя Зографова е книга - равносметка, жанрово неопределена смес от стихове, пътеписи и импресии, колаж от текстове, фотографии и рисунки, в които биографията на авторката се изгражда от срещите с други хора, от обич и приятелства, от житейски спомени и професионални приключения. Посвещенията - на съпруга, на децата, на приятелите, на колегите, създават пъстрата тъкан на това, което някои смятат за "биографична илюзия".
Книгата на Катя Зографова може да бъде четена като биографичен роман и като стихосбирка, като албум с фотографии и документ за времето, което всички сме преживели. Като спомен за бъдещето и завет за неродените. В него има мъртви и живи, стари и млади, исторически личности и неизвестни хорица се преплитат в общата тъкан на онова, което наричаме живот и което ще стане история. Не знам дали Зографова съзнателно е следвала концепциите на някои модерни теоретици на историята, но нейната книга не само е историята на един живот, но и историята на едно време, но не монументалната история, а фамилиализирания малък разказ за един живот от мигове в различни времена и пространства. Мислех тук да отбележа изследователските, литературноисторически и критико-интерпретаторски приноси на Катя Зографова, както е редно за един юбилей. Но и без да ги отбелязвам, написаните книги остават, за разлика от ненаписаните на някои, които искат да минат за литературоведи.
Тук бих искал да отбележа обаче и с това да завърша - нещо друго. Всички ние по някакъв начин се борим с годините, но не знам защо само на жените е позволено официално да ги крият, като че ли това ще отложи по някакъв начин неминуемото за всички поражение. Котя Зографова се е отказала от тази женска привилегия в битката с природата и затова й е помогнала историята, за която половин век е само кратък миг от вечността. Катя Зографова - както виждаме от нейните любовни архиви - е изпълнила този исторически миг с много свои пълноценно осмислени мигове...
Пожелавам й нови! 


image

Катя Кузмова-Зографова
е родена на 11 май - в деня на Св.Св. Кирил и Методий в Панагюрище. Завършва българска филология в ПУ "Паисий Хилендарски". Има над 500 публикации в списанията "Литературна мисъл", "Език и литература", "Европа", "Пламък", "Летописи", "Одисей" и др.; вестниците "Пулс", "Литературен вестник", "Словото днес", "Стандарт", "Дума", "Сега", "Време 2001", "Арт Труд". Тя е главен уредник на дом музей "Никола Вапцаров" в София, член е на СБП, на Дамския литературен салон "Евгения Марс" и на женското патриотично дружество "Райна Княгиня". Автор е на книгите: "Вечните странници" (Из тайните на митологичното в българската литература) (1996 г.), "Чавдар Мутафов. Възкресението на Дилетанта" (2001 г.), "Интелектуалецът Емануил Попдимитров" /в съавторство с Методи Петров/ (2001 г.), "Орчо Войвода. Или преображенията на българското Юначество" (2006 г.), "Многоликата българка. Забележителни жени от Възраждането до наши дни" (2006 г.). 

Материалите подготви: Стоян Радулов
_____________________________________________________

Какво друго можете да прочетете в блога, ще намерите тук, където е публикувано съдържанието с линкове към постовете:
http://radulov.blog.bg/viewpost.php?id=56642

Фотографии от Стоян Радулов можете да видите на:
http://photo-cult.com/RADULOV

ЗА КОНТАКТИ: stoiandulo@gmail.com







Тагове:   нейното,   разказ,


Гласувай:
0



1. rosiela - Не думай.
22.10.2021 15:13
Да не са мои стихове изплагиатствани, тя ми открадна 17 книги и не пожела да ги върне. Имам свидетели за деянията на тази безсрамница.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: radulov
Категория: Други
Прочетен: 787428
Постинги: 104
Коментари: 381
Гласове: 532
Календар
«  Юни, 2022  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930