Панагюрски културни посоки: Част първа

Красимира с пуловера наопаки
____________________________________________________________________
или колаж по едно магаре, което пише на френски

Красимира Василева - М`Бай

"Това, което ме кара да публикувам, е мълчанието и злобата на посредствеността. Защото да публикуваш написаното си го представям като прани гащи на простор и никога не съм искала да си просна така душата. Зорлем ще ме направят гений... " Това издяла в своите "Релефи" (рубрика във в. "Време 2001" - б.а.) вечно одумваната и скандалната, оплюваната, обругаваната, обичаната, възхваляваната, опърничавата, своенравната Красимира Василева - вечната бунтарка на панагюрските средни училища, учителката извън света, която в порив на протест срещу него взе, че прописа на френски.
И ето - закотвени, дълбоко вкоренени, през 2000 година станахме свидетели на един поетически гейзер - двуезичната й книга "С пуловера наопаки/ Le pull a l"envers" (ИК "Оборище"). 
Настина подходяща книга за началото на новата поредица, която подхващам тук - "Панагюрски културни посоки", с която смятам да ви запознавам с наистина интересни неща, събития и люде от "възрожденския градец на лудите глави" (цитатът е по Зографова - една друга талантлива панагюрка).
Веднъж Красимира написа, че закотвени, дълбоко вкоренени - в измамната познатост и сигурност на традицията, на "вечните" истини, на уютния конформизъм, на "здравомислието", което ни кара да обявяваме за лудост всеки идеализъм, всеки порив към красота и добро - бавно потъваме в примирението.
Тази нейна трета, но първа самостоятелна книга - "С пуловера наопаки" - е вик срещу това. Напук! Срещу разстрела на поета от всички с чисти ръчичики и с дребни душички; срещу всички домошари, търговци, милионери, политици, турящи решетки на пътя на ранената смъртно птица; срещу пътя, буренясал от омрази, по който злобата цъфти; срещу традицията на чалгата и такта на маанетата, когато като тъжни мечоци, ние сме поведени от разни Манговци, Ганьовци, Карасковци и прочее.
Срещу това, извън трдицията, с книгата си Красимира  поставя своя най-прав път без капка страх, но и без цели, а със стремеж към пречистване и възвисяване, защото от векове в нея растат и Болка, и Обич...
С нея в този път са още художникът Стефан Дошков и прекрасните му илюстрации, редакторът, коректорите. 
С тази своя книга Красимира доказва, че с пуловера наопаки и с магарешкия си инат може да тревожи, но и да радва... 
Така че, ако не сте я чели все още, най-добре да я потърсите и прочетете.

От Стоян Радулов

* * *
Много са малко. Все пак ги има.
А пък аз точно такива харесвам -
дето ги няма. Непримирими.
И към земята строго отвесни.
Биват прочути и забранени.
Те са измислили дясно и ляво
и мислят петото измерение.
Непримирими към бог и дявол.
Все са поети - без варианти...
А им завиждат, и то - красиво...
всички, които си имат щастие...
И кой ги знае отде се взимат...
Е, пак оттам, отдето и всички.
Но и с природата са непримирими!
А пък аз точно такива обичам.

Стихове Миряна Башева, из "Непримиримите"

ПЪТ

Не знам дали прабаба ми е съгрешила,
ала във вените чергарска кръв лудува.
Сред път ще падна, че на път съм се родила
и цял живот след вятъра пътувах.
Пътеки търсех към Доброто, към Човека,
ала Човекът се е сврял в бетонна клетка
и там - комфортно, защитено, меко,
разгръща "Арлекин", разплита плетка.
И е щастлив, че от пуловерите стари
и от съдрани овехтели ризи
ще изплете елече, ще скрои шалвари,
с които в двадесет и първият ще влиза...
Ръцете ми кървят да блъскат по вратата...
Не знам защо, но искам да ви питам
вие от кога не сте се къпали в росата?
Кога, последно, сте поглеждали звездите?
И да помоля всички домошари, 
търговци, милионери, политици...
Не слагайте решетки с катинари
на пътя на ранена смъртно птица.

Стихове Красимира Василева - М"Бай