Вярата - светлина в тъмнината

Още Наполеон Бонапарт е произнесъл всеобхватната идея за силата на религията, която днес, в светлината на случващото се в Иран, Ирак, Афганистан и Косово изпъква още по-ярко: "Александър Македонски, Цезар, Карл Велики и аз основахме империите на силата... и те се разпаднаха. Единствено Иисус от Назарет - един юдеин, разпънат на кръст - основа Своето царство на любовта... и до ден днешен милиони са готови да умрат за Него." Разбира се, думите на французина търпят промени и уточнения, защото такива царства на любовта са всички религии - хиндуизъм, будизъм, мюсюлманство, агни йога, нова епоха и т.н, но в общи линии е прав. На такава позиция застава днес и Бен Ладен, обявил свещената война джихад на християнството. В името на какво? На справедливостта и любовта, която според него идва от единия Аллах. "Гласове се чуват отвсякъде на обширната вселена: "Има Бог.", е написал Волтер. И въпреки всичко убийствата, насилието и войните между нас, "богоизбраните", продължават. 
В личен аспект обаче вярата е насъщна, без значение религията. "Дори и тези, които отричат християнството и го нападат, дълбоко в себе си също следват християнския идеал. Защото досега нито изтънчените, нито пламенните по сърце са могли да сътворят по-висш идеал за човека и добродетелта, от този, даден нам от древния Христос", е казал Достоевски. А сър Исак Нютон, допълва тези съждения в друг аспект: "Считаме Божиите Писания за най-грандиозния философски труд". 
Едва ли случайно и проф. Тончо Жечев стига до съждението: "Спасението е в Отца и сина и Светаго Духа. Друго спасение за човечеството няма. Постепенно то трябва де върне към евангелските истини за пътя, истината и живота ", а "вярата е цвете, което вирее в почвата на познанието. Този който знае, вярва".
Ето защо изключително хубаво звучи идеята за изучаване на религията, въведена от няколко години в българските училища. За съжаление обаче тя трябва да избяга от формалността и да последва завета : "Пръскай светлина сред тъмнината; смекчавай грубите; сей мир сред бурите; покривай чуждите погрешки с цветята на любовта. Това е най-превъзходната религия - животът на Христос, самият живот на Бога." И разбира се, дълбоко правдивият съвет на Лиман Абот: "Ние плаваме по океан, чийто отвъден бряг е далеч извън полезрението ни. Библията показва на всяка душа кой път да следва. Следвай този курс, казва тя, и ще стигнеш в пристанището - всеки друг курс води до корабокрушение."

Стоян Радулов


Как може да се заповядва на чувствата?

Обичайте се едни други. Как може да се заповядва на чувствата? И какво означава "обичам"? Да предположим, че се обичаме. Но не се обичаме. Какви отношения имам със самия себе си? И освен това в действителност никога няма истинско, нито възможно уравнение между другия и мен. Вярата е стремеж да се направи така, че едно нещо да бъде истинно, а това е равносилно на стремеж към неистинното. Да си избодем очите, за да виждаме по-ясно.
Религията е ужасяваща присъда над същността на човека. Колкото по-обладан от омраза го чувства, толкова повече изисква любов. Колкото по-умишлено прикрит и естествено потаен й се струва, толкова повече казва, че Някой вижда всичко. Толкова по-чиста е самата тя, тъй като изхожда от една крайно мрачна преценка. И не намира какво друго да противопостави на невъзвратимото освен вечността. Ако бях Бог, не бих приел почитта, родена от страха, нито от покрусата или крайната болка. Би ми било неприятно да съм единственият изход, средството за едно своеобразно самоубийство. А и човек отдава подобна почит рефлекторно. Загубих моя Бог в мига, когато осъзнах, че той е у мен, това мен, което винаги съм презирал.
Християните придават на всеки човек безкрайна, при това вечна стойност. За древните индивидът има стойност сам по себе си. Съвременникът казва, че е ценен като единица и съставна част от една взаимна обвързаност. И тук чувствителността няма нищо общо.
Всяка вяра има за помощник неискреността. Не съществува увереност, която да няма своето кътче неяснота, своите неразрешими възражения, своите съмнителни области. Религията не е обяснение, тя е решение. Затова на религиозните им е по-лесно.

Пол Валери, из "Тета" ("Дневници") 



Текстове и поезия от Стоян Радулов можете да откриете още на:
http://bglog.net/blog/stoiandulo както и на: www.slovo.bg 
Журналистически текстове от Стоян Радулов можете да откриете на: http://charanandi.blog.bg/ - официалният блог на в. "Време 2001"
Фотографии от Стоян Радулов ще откриете на:
http://photo-cult.com/RADULOV

ЗА КОНТАКТИ:
stoiandulo@gmail.com