Постинг
28.03.2007 09:53 -
Ти, който си на небето!
Ти, който си на небето!
Ти, който си на земята, взираш ли се поне от време на време нагоре?
Здравей, българино!
Навремето Панагюрище е било опасано с пояс от параклиси - цели 10, на сакрални места. Градили са ги вярващи хора. Възприемали вярата не по простия начин на еснафите, а като мисия, като път и фундамент за собствено величие, като желание за устои в бъдността. Далеч преди Вапцаров да каже с вяра "Ето, аз дишам, работя, живея..." въплъщавайки й постоянното движение на времето, заключено в спиралата на личностното развитие.
Неволно идват тези мисли, българино, когато минеш покрай олющения торс на параклиса "Св. Иван", или погледнеш към параклиса "Св. Богородица", която се възстановява вече 5-та година. Или когато видиш торса на църквата в с. Оборище, превит безпощадно над разхвърляните наоколо боклуци. Когато само "по случай" влезеш в храма "Св. Георги Победоносец" и установиш, че изцеждащите се капки от тавана гасят зловещо запалените за упокой на мъртвите и здраве за живите свещи. Когато не можеш да разбереш дали светеца от иконата ти се усмихва или ти е сърдит, понеже ликът му на размитите стенописи е изкривен в ужасяваща гримаса.
Когато се разхождаш в градския парк и отстрани на алеята като плашила на ужасяваща разруха те съпровождат обезглавените бюстове на българските паметници. Когато се качиш на монумента "Априлци" и видиш изпомацаните със спрей барелефи на Райна Княгиня, на Хвърковатата чета... Когато решиш да отидеш до святото Оборище, но се случи да се разминеш с ръждивите зъби на някоя разбита паметна плоча. А там, на една от тях, пише: "Панагюрци обезсмъртиха името на своя роден градец".
Е, българино, питам те: чувстваш ли личностното си величие пред гледката на развалините на вярата, на българщината? Ти, който си на земята, взираш ли се поне от време на време в мъглата на собствения си Аз, в яснотата на вечната синева, дето обитава Златният град? Провиждаш ли в бъдността?
Ти, който си винаги на небето! Българино????
Стоян Радулов
Текстове и поезия от Стоян Радулов можете да откриете още на:
http://bglog.net/blog/stoiandulo както и на: www.slovo.bg
Журналистически текстове от Стоян Радулов можете да откриете на: http://charanandi.blog.bg/ - официалният блог на в. "Време 2001"
Фотографии от Стоян Радулов ще откриете на:
http://photo-cult.com/RADULOV
ЗА КОНТАКТИ:
stoiandulo@gmail.com
Ти, който си на земята, взираш ли се поне от време на време нагоре?
Здравей, българино!
Навремето Панагюрище е било опасано с пояс от параклиси - цели 10, на сакрални места. Градили са ги вярващи хора. Възприемали вярата не по простия начин на еснафите, а като мисия, като път и фундамент за собствено величие, като желание за устои в бъдността. Далеч преди Вапцаров да каже с вяра "Ето, аз дишам, работя, живея..." въплъщавайки й постоянното движение на времето, заключено в спиралата на личностното развитие.
Неволно идват тези мисли, българино, когато минеш покрай олющения торс на параклиса "Св. Иван", или погледнеш към параклиса "Св. Богородица", която се възстановява вече 5-та година. Или когато видиш торса на църквата в с. Оборище, превит безпощадно над разхвърляните наоколо боклуци. Когато само "по случай" влезеш в храма "Св. Георги Победоносец" и установиш, че изцеждащите се капки от тавана гасят зловещо запалените за упокой на мъртвите и здраве за живите свещи. Когато не можеш да разбереш дали светеца от иконата ти се усмихва или ти е сърдит, понеже ликът му на размитите стенописи е изкривен в ужасяваща гримаса.
Когато се разхождаш в градския парк и отстрани на алеята като плашила на ужасяваща разруха те съпровождат обезглавените бюстове на българските паметници. Когато се качиш на монумента "Априлци" и видиш изпомацаните със спрей барелефи на Райна Княгиня, на Хвърковатата чета... Когато решиш да отидеш до святото Оборище, но се случи да се разминеш с ръждивите зъби на някоя разбита паметна плоча. А там, на една от тях, пише: "Панагюрци обезсмъртиха името на своя роден градец".
Е, българино, питам те: чувстваш ли личностното си величие пред гледката на развалините на вярата, на българщината? Ти, който си на земята, взираш ли се поне от време на време в мъглата на собствения си Аз, в яснотата на вечната синева, дето обитава Златният град? Провиждаш ли в бъдността?
Ти, който си винаги на небето! Българино????
Стоян Радулов
Текстове и поезия от Стоян Радулов можете да откриете още на:
http://bglog.net/blog/stoiandulo както и на: www.slovo.bg
Журналистически текстове от Стоян Радулов можете да откриете на: http://charanandi.blog.bg/ - официалният блог на в. "Време 2001"
Фотографии от Стоян Радулов ще откриете на:
http://photo-cult.com/RADULOV
ЗА КОНТАКТИ:
stoiandulo@gmail.com
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол
