Поп-фолкът проправи 
пътя на музикалния бизнес у нас.
Хвала на тебе, чалго!

Допреди у нас да се заговори за чалга, музикалните фирми просто едва кретаха. "Балкантон" фалира и бе закрит. "Унисон" разчиташе на пиратските албуми на чужди изпълнители. Пазарът бе залят от забраняваната дотогава западна музика. Демоде-албумите на родната естрада станаха тотално непродаваеми. Докато на музикалната сцена не излязоха компании като "Ара аудио-видео" и "Пайнер студио". Те усетиха огромното бъдеще на пазара на музика, която звучеше предимно по кръчми и войнишки изпращания. Нейните пъри лястовици бяха хисарският поп, оркестър "Кристал" и звездите на сръбската музика. По морето пък масово слушаха гръцко. В Родопите и Лудогорието - турски маанета. Тайно, по компании се пееха автентични цигански песни и руски романси, наред със своеобразните хитови песни на българската народна музика - от Македония, Родопите и Тракия.
Тези две музикални фирми събраха всичко това в едно, намериха талантливи и красиви певици... и започна възходът на т.нар. поп-фолк, наречен от претенциозните чалга. Изгряха първо Сашка Васева, Йорданка Варджийска, Глория, Нелина, Екстра Нина, Цветелина... Родиха се фастивалите "Пирин фолк" и "Тракия фолк". Учреди се конкурсът "Златният мустанг". Всяка кабелна телевизия направи и собствен фолк-канал. Създадоха се нови компании - "Милена рекърдс", "Маркос мюзик", "БМК" и др. Дойдоха златните години на Слави Трифонов и "Ку-ку бенд". Звездите на фолка станаха неизброими. В края на 90-те обаче същите тези компании усетиха създадения вакуум за друга българска музика и започнаха да издават отново Лили Иванова, "Ритон", Георги Христов, Веселин Маринов и др. Естрадата пое по пътя на фолка. Фолк запяха Ивелина Балчева, "Фамилия Тоника", Криситна Димитрова, Елвира Георгиева, Йорданка Христова, Лили Иванова.
Така старата естрада бе заменена от новата балканска мизука. Тя направи възможно превръщането на издателската дейност в бизнес. Без това нямаше да е възможно съществуването нито на "АвеНю продакшънс", нито на "Старс рекърдс". Стефан Вълдобрев, Мариус, "Уикеда", Белослава, Ирра, "Антибиотика" нямаше да станат толкова популярни. Музикалният бизнес тръгна и даде възможност всеки музикален продукт да стане продаваем, стига да намери своята аудитория, значи да е качествен. Затова: Хвала на тебе, чалго, щото направи тъй, че днес да има изобщо българска музика! 
                                                                                                                 Стоян Радулов

Поетесата Надежда Цв. Радулова:
Чалгата е свързана 
с патриархалните ни нагласи

Всяко изкуство работи с някакви публики. Ето защо не може да се каже еднозначно "не" нито на сапунените опери, нито на чалгата, защото вяко от тези две неща запълва някакви ниши.
Чалгата у нас, като нарицателно понятие, е социален и културен феномен. Като такъв тя е интересна, защото се свързва с Балканите и показва определени социални и народностни нагласи. Особеното в нея е типа мъжественост, кйто тя предлага, независимо от пола на изпълняващия. Но най-вече е свързана с патриархалните ни нагласи.
Проблема с чалгата в България и това, което ме кара да взема някаква отрицаваща позиция, са нейните текстове като послание, което става все по-важно. И второ, българската чалга все повече губи специфика - вземт се мелодии от други страни. В този смисъл българска чалга няма. Не я възприемам като кич, безвкусица или антивъзпитателен елемент. Но се активизират и репродуцират нагласи, които в края на ХХ и началото на ХХІ век меко казано говорят за изостаналост - жената е вкарвана в някакви рамки, интерпретирана е като обект, а не като субект.
Виж, спектакълите на Нешка Робева и Лили Игнатова ме възхищават. Така не би имало проблем чалгата да прелива и в другите изкуства, стига това да се прави професионално. Чалгата по фолкканалите обаче твърде дълго време не отговаряше нито на естетически, нито на възпитателни изисквания. Това, в болшинството случаи, дори не е авторска музика. Тя е вакарана като цитат и е изкарана от обекта на някакъв художествен акт.

Поетът Иван Станчев:
Вече има разлика между чалга и поп-фолк

Популярността на балканската музика идва от музиката на Брегович, от Мистерията на българските гласове, от популярността на гръцката песен и на турските маанета. Но това не е т.нар. чалга. За мен тя е посредствено подобие на модифициран фолклор с елементарен и лош текст. Моето мнение, е че ако тази музика иска да остане, трябва да стане по-качествена. И поезията примерно отново да влезе в българската песен. Не обичам да слушам чалга. Но и тя с времето постепенно търпи промени. В този процес на развитие и израстване, вече спокойно може да се прави разлика между чалга и поп-фолк. Фолкът все повече върви към попа, а чалгата си отива и ще остане само в кръчмите. Защото и масмедиите вече прецизират какво да пуснат в ефир. Възприемам чалгата като социално-икономически феномен на народопсихологията ни, защото тя отразява ежедневието. 

____________________________
Какво друго можете да прочетете в блога, ще намерите тук, където е публикувано съдържанието с линкове към постовете:
http://radulov.blog.bg/viewpost.php?id=56642

___________________________________
Текстове от Стоян Радулов можете да прочетете още на:
http://bglog.net/blog/stoiandulo
Фотографии от Стоян Радулов можете да видите още на:
http://photo-cult.com/RADULOV

ЗА КОНТАКТИ: stoiandulo@gmail.com

wHeUb2 <a href="http://getwudgvehge.com/">getwudgvehge</a>

5j4WYR , [url=http://lsawjkohfxfm.com/]lsawjkohfxfm[/url], [link=http://muieyzwokvxu.com/]muieyzwokvxu[/link], http://mhywuzfofaey.com/