Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.04.2007 02:23 - Депресия: Адам и Ева решават да умрат
Автор: radulov Категория: Новини   
Прочетен: 4713 Коментари: 10 Гласове:
0

Последна промяна: 20.04.2007 02:41


Депресия: Адам и Ева решават да умрат

Колкото повече държавата се нормализира, толкова повече стават поданиците й, нуждаещи се от нормализация. През 2020 г. броят на страдащите от депресия ще бъде на второ място в света след този на сърдечно-съдовите заболявания, според СЗО

"Абе, я се стегни", заръчваме раздразнени ние на престрашилия се да ни се довери близък. И това е типично за българина, който някак си не си позволява да признае, че нещо яростно куца. Че животът се е превърнал в някаква сива топка, която се навива от само себе си. "Аз съм българин, значи съм силен, търпелив и издръжлив", повтаряме си ние, докато най-накрая рухнем под тежестта на проблемите. Докато дочуем онова спокойно "Отпусни се!", което психиатърът задължително произнася, когато опрем до услугите му. 
Първият кръг от пъкъла в цифри
Те сочат недвусмислено: 70 на сто от българите са трайно невротизирани и живеят в стрес. 10% са страдали вече от някаква форма на депресия, а 5% са болните. "С оглед последните данни за населението на страната, това са малко над 360 000 души. Голямата част от тях обаче не се лекуват", категоричен е психиатърът д-р Петър Маринов от болница "Св. Наум Охридски". Например, за община Панагюрище това означава 1 653 депресирани. "Най-малко един на всеки четири човека днес преживява тежка депресия, докато навърши 18 г.", пише американският психолог Дейвид Фаслер. В момента активно се лекуват 160 000 българи, които са със средно тежки и тежки форми на депресия и те просто нямат друг избор. Ако не се лекуват, ще си докарат хипертония, тромбемболии, диабет, рак, инфаркт на миокарда, най-различни видове запушвания на кръвоносни съдове, които могат да доведат до смърт, или други психосоматични заболявания. Може и да се хвърлят от възможно най-високо. Във всеки случай колкото повече държавата се нормализира, толкова повече стават поданиците й, нуждаещи се от нормализация. Сега здравната каса поема само 75% от тяхното лечение, другата 1/4 се поема от болния, което е в порядъка на 30-40 лв. месечно. 
image

Точното име на черната дупка

идва от латинското "потискане" или "понижение". Отчаяние, песимизъм, апатия - това са състоянията, които говорят за депресия. Диагнозата се поставя, когато симптомите се проявяват през по-голямата част от деня, поне в продължение на 2 седмици. При по-упоритата форма на лека и умерена депресия - дистимията, симптомите продължават около година. Другата болест е маниакално-депресивната психоза. Това всъщност е функционално душевно заболяване, което се характеризира с периодични пристъпи от възбуда (мания) и потиснатост (меланхолия), разделени от интервали на пълно душевно здраве. През маниакалната фаза болните са извънредно жизнерадостни и оживени, склонни към активна, но безпорядъчна дейност; мислите им текат бързо и бързо се сменят; често развиват идеи за величие. През меланхоличната фаза болните са потиснати, тъжни, без желание за дейност, с бавна мисъл, склонни към опити за самоубийство. Тази болест се нарича още с цветното име циклофрения. По-леката форма се нарича циклотимия. Фазите на заболяванията траят по няколко месеца. Днешната медицина ги лекува. 1/3 от депресиите обаче се повтарят, понеже породилите ги причини не са се променили.
"Депресираните никога не полудяват",
твърди проф. д-р Иван Миланов от болница "Св. Наум". Те не полудяват, но се мъчат, болните винаги са на ръба. Според него заболяванията, свързани със стреса, не са психични заболявания. Депресията се предхожда от тревожност, която пък е свързана с промяна на биологични субстанции в мозъка. А непрекъснатият стрес води до изчерпването на определени медиатори в него. "Мъката е нормално, здраво чувство; депресията е болест. Предизвикателството се крие в това да разберем и разпознаем разликата.", казва още д-р Дейвид Фаслер.
Симптомите на силната депресия
са споменати в множество издания. Тук са обединени симптомите на депресията, според д-р Клей Тъкър-Лад и професорите по медицина Лион Ситран и Доналд Макню. Ако човек има поне 4 от долуизброените симптоми и ако нищо не може да ги накара да изчезнат и продължават повече от две седмици, трябва да потърсите помощта на психиатър.
- постоянно тъжно и "празно" настроение или внезапна смяна в настроението;
- чувствате се обезнадежден, безпомощен, неструващ нищо, песимистичен и/или виновен; изолирате се от обществото;
- значителна промяна в навиците на хранене - глад или неконтролирано преяждане; имате и смущения в спането - спите или твърде малко или твърде много;
- злоупотребявате с алкохол и/или лекарства;
- умора или загуба на интерес в обичайни дейности, включително секс, необичайно пасивни сте;
- раздразнителност, повече плачене, безпокойство и пристъпи на паника;
- затруднено концентриране, запомняне или вземане на решения;
- постоянни физически симптоми или болки, които не се поддават на лечение, като главоболие, болки в гърба и стомаха;
- мисли за самоубийство, планове или опити за самоубийство.
Още малко цифри, за стрес
Не всички депресирани хора имат тези симптоми или пък ги имат, но не в еднаква степен. Според Световната здравна организация през 2020 г. броят на страдащите от депресия ще бъде на второ място в света след този на сърдечно-съдовите заболявания. 11% от мъжете и 10% от жените над 60 години страдат от депресия, казва още доклад на СЗО. 8 на сто от подрастващото население страда от някаква форма на депресия, а 4% изпада в тежка депресия всяка година. Освен, че е болест, депресията може да доведе до загуба на работа, разрушаване на семейните и приятелските взаимоотношения, злоупотреба с алкохол, лекарства и наркотици. Но огромният риск е самоубийството. От 10 години насам неизменно страната ни е в челните редици по самоубийства в света.
Адам и Ева решават да умрат
"Да си срежеш вените. Да се гръмнеш. Да се хвърлиш от високо. Или под влак. Да се нагълташ с хапчета. От онези малки сънотворни. Цяла шепа. Да се обесиш. Начините са много", обобщава самоубиецът Андрей и продължава: "Какво е смъртта? Липса на живот. И винаги ще бъде именно това. Смъртта е нищо. Защо тогава вдигаме толкова шум около нея?". Андрей определя това като мотото на сегашния етап от битието си. Иначе не харесва Вонегът. Така и не дочел "Съдби по-лоши от смъртта". Привлечен от заглавието, купил тази книга с надеждата в нея да намери себе си. Открил само любимия си цитат. "Дайте ми номера си. Аз нямам много приятели, така че... Ще ми бъде приятно да дойдете на погребението ми".

Текст и снимка: Стоян Радулов


Какво друго можете да прочетете в блога, ще намерите тук, където е публикувано съдържанието с линкове към постовете:
http://radulov.blog.bg/viewpost.php?id=56642

___________________________________
Текстове от Стоян Радулов можете да прочетете още на:
http://bglog.net/blog/stoiandulo
Фотографии от Стоян Радулов можете да видите още на:
http://photo-cult.com/RADULOV

ЗА КОНТАКТИ: stoiandulo@gmail.com



Тагове:   Адам,   депресия,


Гласувай:
0



1. анонимен - изключително
20.04.2007 09:09
ценна и важна е темата г-н Радулов.Аз също съм една от цифрите споменати по-горе.И наистина не полудях,но продължавам да се мъча на моменти (и може би така ще си остана).Учуди ме,че не сте мед.лице,а така обстоино сте обхванал тази наболяла тема.И има защо.Все повече(и то млади)хора страдат от депресия и неините форми.Дори тук в БЛОГ.БГ има такива,които пишат редовно.До скоро много от нас(и аз),не бяхме на ясно,не бяхме и чували за тая диагноза,дори думата психиатър всяваше страх и краини мисли.Днес обаче положението,никак не е розово и за успокоение на страдащите ще кажа:депресията не е лудост,а психиатрите не бива да ви плашат.Те са тия към които трябва да се обърнете дори само за безсъние.Мене обаче друго ме вълнува повече.А именно:други форми и алтернативни методи на лечение.За тях трябва много да се говори и тръби.Убедена съм и изхождам от чисто личен и на мои близки опит.Защото близо година се влачих и трябваше мои далечен,но скъп приятел лекар да ме поеме (изцяло без медикам.),за да стъпя на крака,да се почувствам отново жива и да осъзная,че с антидепресанти не мога до безкраиност.Това обаче разбира се ми костваше и работата и много средства и подкрепата на мои близки.Много мога да напиша и споделя по темата и знам,че това ще бъде и помощ за други,но не тук е мястото може би.Благодаря Ви още веднъж,макар и за не окураж.статистика.Но трябва гласност,трябва.Браво.
цитирай
2. анонимен - и
20.04.2007 09:26
пропуснах,нещо важно да добавя,за всички които ще прочетат тази статия.Никои,ама никои не е застрахован,че утре ще е здрав и прав като днес.И ако на време се усетиш и вземеш бързи мерки,няма и да стигнеш до най-страшното,тогава когато нищо не те вълнува(дори най-близките).
цитирай
3. radulov - би било добре да споменете алтернативите
20.04.2007 14:09
радвам се, че статията има отзвук, а проблемът е наистина много, ама много важен.
все пак бих се радвал, да не сте анонимна, а да бяхте написали някакво име, ако щете ник дори. най-малкото, за да знам как да се обръщам към вас. но както и да е.
бих се радвал да споменете, ако знаете, разбира се, тези алтернативни методи за лечение на депресията. защото аз все си мился, че това е работа на психолозите. ако не тук и сега, кога и къде е мястото да си поговорим за това?
цитирай
4. анонимен - разбира се...
20.04.2007 17:45
че точно сега е момента ,но е нужо и място време за да се обхване обширно тая тема и да се даде широка гласност разбира се.Със сигурност и аз не съм запозната с всички възможни начини и методи (сигурна съм,че има много),но това което на мен ми беше от огромна помощ бяха системни разговори с психотерапевт (има разлика с психолог,макарче моя близка психоложка ме насочи,но и тя ми оказа огромна помощ),иглотерапии или масажи(не е нищо страшно,даже докато траят процед.няма и да се сетите за депресия),ходене пеш (по възможност сред природа) то туи не е и нищо ново.Разбира се нужно е и човек краи вас-то просто в тоз момент нищо и не ви вълнува,даже може и да не можете да си седите на краката.Билкови чаьове или таблетки има много добри вече,но не съм мед.лице и не мисля,че вобще е редно аз да споменавам каквито и да било методи.Така или инъче,които има нужда трябва да се обърне към лекар.А това,че аз (макар и малко късно) потърсих други начини,това си е лично мои избор и затова и ме вълнува.Най-общо казано (дори да е грубо) да се говори много по проблема и в никакъв случаи да не остава сам човек и много физическо натоварване (ако щеш една мотика и цял ден докато капнеш-това,го четох в една книга,но е живата истина повярваи).Ако наистина искаш да напишеш материал по темата добре е да се консултираш със специалист напр.д-р Витков се занимава точно с това.
цитирай
5. анонимен - абе..
20.04.2007 18:39
въобще е много страшно и място няма да ни стигне за всичко.Еи тъи здрав,прав не можеш и да повярваш,че утре можеш да се тръшнеш на легло и да нямаш грам сили даже.Аз направих и една огромна грешка:изчетох много литература,малко щом се съвзех.А туи тчно и не трябваше да правя.После направо бях подготвена за рецидиви
цитирай
6. анонимен - има
20.04.2007 21:54
един много добър и сигурен (според мен) метод.За голямо съжаление (много рових и търсих),тук в България не се прилага.Става дума за смехотерапия и колкото и да ти звучи смешно и невероятно убедена съм,че има огромен ефект и полза.Нямах намерение да пиша за това,защото сме много дълеко от тая практика и няма приложение тук.Но размислих и затова реших да я прибавя,тъй като смеха беше този които ме искара най-напред.И то съвсем случаино.Моя близка беше дошла да ме види и ми разказа една стара житеиска история,истинска,на която съм се смяла от сърце дни на ред щом се сетя.Тогава и осъзнах,че това е невероятен начин,метод (стига да имаш поне капчица чувство за хумор).Скоро започнах и да се ровя и търся и установих,че на вън тоя метод се използва от години,но не и тук.Незнам,защо ти разказвам въобще всичко това,но при мен подеиства с пълна сила и то тогава когато мислех,че умирам и т.н.А,че е безсмислено в такъв момент да ти говорят да се стягаш-истина е,няма смисъл това не деиства ама хич.Истина е също,че вечно се чувствам на ръба (и други които са преживели),но до сега не го бях чувала като определение и ме озадачи.Това е,пиши пак по темата,нищо,че вече не ме касае,ще ме интригува обаче винаги.Не се забравя.А аз ще взема увече и да се регистрирам,че да изляза от тая сянка най-сетне.
цитирай
7. анонимен - пак...
21.04.2007 09:56
съм аз и знаех,че няма и да мине с едно писание.То тая тема е толкова обширна,че началото и може да идва с години преди да изпаднете в това състояние.Споменах обаче за д-р Витков,защото виждам,че си (минах вече на ти) от София.А аз съм чела негови статии и се убедих,че е един много полезен и кадърен лекар.(даже има издадени книги "от душата към тялото).За огромно мое съжаление още не съм се здобила с тях и него не го познавам лично ,понеже съм от Варна и съм на далеко.(той е в ДКЦ "Свети Лука"). В.В
цитирай
8. radulov - ЖИВОТА ОТ НЕЩАТА
23.04.2007 01:17
Виждаш ли, животът е странно и хубаво, но понякога - и доста объркващо нещо... Четох, четох постовете ти и... Съжалявам, че си преминала през такива страдания. Но... ще използвам едно клише (но не се сещам за по-подходящи думи в момента) "благословени са трудностите, защото чрез тях растем"!.
По въпроса за психологията, психиатрията и психоанализата - съгласен съм. Те дават много от пътищата за справянето с депресията. По този повод - не съм запознат с писанията на д-р Витков, макар да съм чувал името му. А смехотрапията вероятно е хубаво нещо. Чувал съм за нея единствено от филма "Али Макбийл" и прословутия Джон "Бисквитката" Кейдж... Ако ефектът й е минимален поне колкото ефекта от гледането на една серия от този филм, то тя наистина вероятно си струва като метод за преодоляване на депресията... В крайна сметка - добре е, че си намерила начин да се справиш с лошите моменти в живота си, и че вероятно си набрала сили да преодолееш други подобни, които те очакват. Нека пожелаем и на други с подобни проблеми да намерят сили да се справят!
цитирай
9. анонимен - да,
23.04.2007 08:37
може и да е клише,но е истина:чрез трудностите растем.Казвам го най одговорно.Няма смисъл да споменавам всичките си недостатъци и това как вече се моля да имам още живот зада сваря да се променям още.В деиствително започваш да гледаш на живота от съвсем,съвсем друг ъгъл.И всеки от нас и особено тия дето се самозабравят,трябва да минават поне веднъж месечно през гробищата,та да не забравят,че не сме вечни и всички там ще отидем в краина сметка.За терапиите има още много,много неща но то е и невъзможно да се обхване всичко.Например арт-терапията също много ми помогна.Не бях пипвала четки от 15 год.Но подстрекаха ме (и съпругат ми също-той даже ме завлече в магазина) и само тия,които рисуват знаят какво значи:часове на ред вглабеност и себеотдаване в това изкуство (друго не измислих).То същото е вярвам и да пишеш или свириш,всеки има различни интереси и на там трябва и да се насочи.Да искрено желая на други с подобни моменти от живота (а те са страшно много хора),да намерят верния правилния път,да не се лутат и ако преминат през този не малък ад,то само да си вземат поука.
цитирай
10. leones - бедата...
30.04.2007 10:10
не е в смъртта, а в това което остава след нея. И смъртта не е смърт за умрелия, а една малка смърт за живите. И грешката не е в смъртта, а в нас и в некролозите и в третини, деветини и 40 и в завиването на огледалата и в задушниците...
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: radulov
Категория: Други
Прочетен: 787447
Постинги: 104
Коментари: 381
Гласове: 532
Календар
«  Юни, 2022  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930