Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.03.2007 19:13 - Българските камбани: Април 1876-та
Автор: radulov Категория: Политика   
Прочетен: 9729 Коментари: 15 Гласове:
1

Последна промяна: 19.03.2011 02:48


Посвещавам на годишнината от избухването на 
Априлското въстание от 1876, 
която се чества ежегодно в Панагюрище на 2 май

image
Символите на въстанието: знамето "Сводоба или смърт", извезано от Райна Княгиня, черешовото топче, Църквата "Св. Богородица"....
Корица на фотоалбум. Автор: Стоян Радулов

БЪЛГАРСКИТЕ КАМБАНИ

                                "От Балканите долита лирична песен, всяка дума 
                                 от която е богородична перла."

                                                                                 Ян Неруда, 22 юли 1877-ма.*


Десет дни през април 1876-та в България, тогава най-голямата и най-богата европейска провинция на Османската империя, са били достатъчни, за да бъде поставен т.нар "източен въпрос" на международната обществено-политическа сцена. Оскъдните сведения за избухването и кървавото потушаване на дълго подготвяното народно въстание на християнския славянски народ предизвикват буря от реакции. И дочули възгласа на румънския поет Николае Скутеску в поемата "Въздишките на България" - "Просветена Европа! Европа, пробуди се!", от Рим до Стокхолм, от Осло до Сидни, от Лондон до Санкт Петербург, будните умове на света осъзнават какво става на бурните Балкани и разказват за кървавите мъки на нашия поробен народ, осмелил се да вдигне ръка срещу черния башибозук. "Това са герои, които със свещен пламък в сърцата си, но с гол юмрук и почти гладни се борят за златната свобода."** Такива са отзивите в чешката преса през 1876-та и не само там. 
image
Паметникът на местността "Оборище" край Панагюрище, където се е състояло Първото Велико народно събрание, взело решението за избухването на Априлското въстание.

Но по-важен е въпросът какви са отзивите за Априлското въстание днес, в България. И имайки за пример Ян Неруда, да си кажем, че трябва да възприемем историята, така сякаш възприемаме изкуство, сякаш се заслушваме в музика, която изпълва душата с възторзи. Защото тя е дело все на свещени знайни и безименни герои, които винаги ще преподават великото знание, че нашият днешен ден е утрешната история и ние сме нейни творци, доколкото сме верни частици на своя народ. Че трябва да сме в битката за нашето сегашно и за нашето бъдно време, като сме в преображенията на онази цивилизация, която създаваше и възрждаше нашия народ - с толкова смелост и с толкова неописуемо себеотрицание. Да не губим вярата в своето бъдеще, защото вярата е Бог, а Бог е "пътят, истината и животът". Да имаме смелостта да търсим и да преоткриваме, за да даваме духовни дарове на себе си и на другите, така, както са го правили предците ни. За да оставим спомена за едно българско духовно величие, което е продължавало и ще продължава да се отразява в умовете и в душите, на всички, които са били след тях и ще идват след нас... 
image
Тези млади хора сами се грижат за паметника на геройски загиналите, но незнайни априлци от 1876 г.

image
Момент от откриването на реставрираната Лекова къща в Панагюрище, 2005 г. 
В средногорския градец възрожденският дух е още жив.

АПРИЛ 1876:
Не ви ли се просълзиха очите през тези дни, когато четяхте за българските камбани?
Когато рухнало българското царство и българският народ паднал под властта на поганците, които му отнели и бога, а молитвата прогонили в планинските пещери и шумолящите гори, българинът презрял църковните въжета, свалил свещените камбани и ги закопал дълбоко под повърхността на земята, опръскана с кръв. Четиристотин години лежали там. Мълвата за тях се предавала от поколение на поколение, мълва-тайна, непроницаема, пазена с най-вярна любов. И ние също чувахме и четяхме за тази мълва, но я считахме за поетично предание, от кръга на онези предания, които навсякъде витаят около гробовете и са единствената, подобна на балсам приспивна песен на измъчвания народ. Но ето, че идва освободителят - тайнственото покривало неочаквано се смъква от четиристотингодишната мълва, духовете-хранители се отдръпват от съкровището, треперещите ръце на българина грабват свещените камбани, вдигат ги на върха на храма - и за първи път българските камбани отново запяват, запяват химна на идващия спасител! Какво ли му е било на сърцето на тези камбани, когато отново е забило за първи път? А какво ли е било при това на сърцето на българина?

ДНЕС:
Дали обаче в Панагюрище, "чието име нито старата, нито българската средновековна история помни и което все пак влезе в основите на България само за десет дни"***, днес ни се просълзяват очите, когато четем за българските камбани? Дали това се случва навсякъде в изстрадалата ни страна - в Батак, Копривщица, Клисура, Перущица, Търнов?...
Днес камбаните са си на мястото. Но дали чуваме златният им звън? И църквите са си на мястото, но повече празни са... 
image
Катедралният храм "Св. Георги Победоносец" в Панагюрище.

И ето, че все пак рядко, на големи годишнини, се обръщаме бавно към духа, към вярата си, към най-българското в себе си. От уста на уста се носи, от страница в страница прелива, мълвата за онова героично време. И дано знаем, че дори днес това поетично предание все още е балсам за измъчения ни народ.
Но има и друго. Днес петстотингодишната мъгла на робията се е вдигнала, но галопиращото време неумолимо напластява друга, също толкова страшна мъгла. Българските камбани пеят, но малко българи ги дочуват. Редеят редиците българи, за които онези събития са поезия. Какво ли е днес на сърцето на българина? На българина тук, и на българина, разпилян по света...
Днес българинът е на гребена на друг поврат в историята си, сгъстена или объркана от поврати. На гребена на поврат, който може да бъде наречен всичко друго, но не и героичен и в който не се знае дали просветлява или затъва все повече. Едно е сигурно - днес българската идея все по-рядко го сродява. Днес той поругава паметниците й и бяга, за да търси спасение по други земи. А неговата пустее - свободна.
Навремето Макгахан е написал: "Жътвата гние в полето, а жътварите гният тук, в църквата-гробище... Навред ужаси, ужаси, ужаси!"**** 
image
В църквата "Св. Въведение Богородично" са пазят костите на загиналите панагюрци по време на погрома на въстанието от 1876 г.

Днес съвременният автор може да напише: "Жътвата гние в полето, а жътварите жънат по други земи. Църквите са празни... Навред бедност, бедност, бедност - духовна и физическа. И никой не знае отгде е тръгнал и какво го очаква. Безпаметството ще убие тези хора." 
image
Мемориалният комплекс "Априлци" в Панагюрище често е "доукрасен" със спрей и потънал в мръсотия.

Дали днес се вълнуваме от българските камбани така, както навремето Константин Иречек, който е написал: "Турските събития не ми дават мира ден и нощ. Аз дори не мисля вече за нищо друго."?****
Някакво безвремие вършее по тази прекрасна, свободна земя, бранена с кръвта на кърмачета и кърмачки, на старци и мъже в разцвета на силите си, платена с векове сълзи. И ако Виктор Юго е казал, че "има минути, когато човешката съвест взема думата и заповядва правителствата да я слушат"****, то днес България живее така, сякаш не знае какво да каже. И говори глупости - отчайваща е днешната й преса, ялови са книжните напъни на умовете й, хората сякаш не искат да чуят, в мислите им е само хладилникът.
А камбаните пеят, българските камбани...

АПРИЛ 1876:
Ей, че къде има по-голяма поезия от тая?! Откакто свят светува, ни съпровожда светата поезия, никога не е угасвала напълно, никога не се е отдалечавала за дълго от нас, и днес както преди хилядолетия бучат Ганг и Ефрат, сияе слънцето и блести като бисер човешката кръв - но подобен изумително поетичен момент не ни е известен. Изведнъж над българските саркофази се издигат облаци от рози, ароматът на рози се носи над студения свят и целият свят отведнъж е позлатен от сиянието на тази изумителна поезия. На славянския народ се е паднало щастието да подари на света тази хубава, приказно хубава "Песен за камбаните". Има право поетът, че "поезията е злато" и че съвсем мъничко късче от този благороден метал "е достатъчно, за да се позлатят цели светове", а българинът има отведнъж огромна планина от чисто злато. 
image
Финджековите дюкяни в Панагюрище - мястото, където е изработена артилерията от черешови топчета. За съжаление мястото е изоставено на произвола на съдбата, а местната общинска власт не гледа на него със същите очи, както прави с други сгради от Възраждането в града.

image
В Тутевата къща в Панагюрище е обявено въстанието. 

Твърди се, че поезията не вирее сред замайващия светски шум. Че се заселва само там, където може да се рее по тихото синьо небе, да се къпе в бяла светлина и да мечтае в нежно спокойствие. Там, под Балкана, обаче въздухът е потъмнял от войнствени облаци и се разтърсва от гръмогласен рев - и все пак сега българинът гледа нагоре с усмихнати очи, пълни с детинска любов, "небето му се струва синьо, палмите на душата му се извисяват към него, цветята на сърцето му се вият нагоре към него, а ясният етер е изпълнен с вълшебна музика."

ДНЕС:
Тогава българинът е имал цел. Всестранен, мощен разцвет на духа български е била тази цел. Желаел е на децата си свободно и осигурено бъдеще, душевното им развитие да не бъде спъвано от нищо, прекъсвано от нищо, унищожавано от нищо.
А над нас днес отекват българските камбани и питат дали успяхме в безсъницата на сляпата си страст да не го осуетим, да не го спрем.

"Горска майко, да си прибереш плача, да си прибереш плача, да иде на деветото дърво, белким сън да ни доде, у-у-у!
Сън да ни доде, плач да иде в гората и ти, горска майко, с него, у-у-у!
Да спим като пиле петровско, като агне гергьовско, а-а-а!"*****
 

image
Стенописът "Колелото на живота" в Лековата къща в Панагюрище - в нея е заседавал Приготвителният комитет за въстанието, тук е отсядал и Васил Левски...

Текст и снимки: Стоян Радулов


БЕЛЕЖКИ:
__________________________
* Цитатът и текстовете "АПРИЛ 1876" са от: Неруда, Я. Какво е поезия. Народни листи. Прага, 22 юли 1877. Източник: Божилов, Б. и др. Епопея славна. Антология. Народна култура. С., 1976. Заглавията в текста са на автора Стоян Радулов.
** Цитатът е от: Косев, К. и др. История на Априлското въстание 1876. Партиздат. С., 1976.
*** Цитатът е от: Янев, С. Корени. Народна младеж. С., 1976.
**** Цитатите са от: Косев, К. и др. История на Априлското въстание 1876. Партиздат. С., 1976.
***** Молитва на народната лечителка, докато опушва болният от безсъница със сламки от гнездо на авлига и му вари биле от чесън, пелин и росен. По: Българска митология (Енциклопедичен речник), Издателска група "7М + Логис", С., 1994 г.
__________________________
"Българските камбани" е публикуван във в. "Време 2001" (2001 г.) и в. "Аз, Буки" (2006 г.).


За следите на Павел Бобеков във В. Търново можете да прочетете на:
http://radulov.blog.bg/viewpost.php?id=54153
За живата наследница на Орчо войвода - един от хилядниците на въстанието, която днес е световно известна художничка, можете да прочетете на:
http://radulov.blog.bg/viewpost.php?id=54099

Още текстове и поезия от Стоян Радулов можете да откриете на:
http://bglog.net/blog/stoiandulo както и на: www.slovo.bg 
Други журналистически текстове от Стоян Радулов можете да откриете на: http://charanandi.blog.bg/ - официалният блог на в. "Време 2001"
Още снимки от Стоян Радулов ще откриете на:
http://photo-cult.com/RADULOV


Тагове:   април,   камбани,


Гласувай:
1



1. lambo - Това за закопаните камбани легенда ли е ?
18.03.2011 18:59
Ако е истина, разкажи я ...
цитирай
2. radulov - За камбаните...
19.03.2011 02:44
Вероятно не сте разбрали, че това са думи, написани от Ян Неруда, върху които е изградено есето ми за Априлската епопея, отношението ми и внушенията, които целя. Лично аз разглеждам тази част от текста на Неруда като красива метафора за погребания български дух, но възроден 400 години по-късно. Изобщо, камбаната в случая е символ, в който влагам същността смислова натовареност.
Благодаря ви за интереса към темата!
цитирай
3. анонимен - DrYyhnBxvOgYuYR
25.05.2011 01:36
Wow! Great tihnknig! JK
цитирай
4. анонимен - alTGFLGK
25.05.2011 14:36
wre1QV <a href="http://omoyypzfxzaj.com/">omoyypzfxzaj</a>
цитирай
5. анонимен - FCQSCgoEwPmdGRSE
25.05.2011 17:00
Now I feel sptuid. That's cleared it up for me
цитирай
6. анонимен - jFwhkLKEuTjz
25.05.2011 19:51
GYvKup , [url=http://ojczrlkbqxbp.com/]ojczrlkbqxbp[/url], [link=http://kaumpnmculgj.com/]kaumpnmculgj[/link], http://immhrfpqfgap.com/
цитирай
7. анонимен - BnUjQaszrr
25.05.2011 21:15
That's a mold-berekar. Great thinking!
цитирай
8. анонимен - ketopBPTg
26.05.2011 13:41
OAb0wV <a href="http://yllnfaxyzqrh.com/">yllnfaxyzqrh</a>
цитирай
9. анонимен - yRNxURvxHbMSpSLuheS
26.05.2011 14:17
6CEoGR <a href="http://rxvyqnpcujzm.com/">rxvyqnpcujzm</a>
цитирай
10. анонимен - ciLHPfns
26.05.2011 19:41
zx0iu4 , [url=http://xrmzazgwcity.com/]xrmzazgwcity[/url], [link=http://szibwwvqakpw.com/]szibwwvqakpw[/link], http://cbkipekwezpm.com/
цитирай
11. анонимен - YoikefZiXE
28.05.2011 17:12
tIs5IT <a href="http://bmvttkanubcv.com/">bmvttkanubcv</a>
цитирай
12. анонимен - dHRWCWsMOxjMl
28.05.2011 18:19
IpxG33 <a href="http://ycenydtnarae.com/">ycenydtnarae</a>
цитирай
13. анонимен - HubrNZFvqhqqpbbTfx
28.05.2011 19:04
JQqyZK <a href="http://rahucvtbftti.com/">rahucvtbftti</a>
цитирай
14. анонимен - mhSrsbCY
31.05.2011 19:10
vDerxB , [url=http://gybcnmayfaqu.com/]gybcnmayfaqu[/url], [link=http://ygfzcznyxkgb.com/]ygfzcznyxkgb[/link], http://lhuxpwwthpyb.com/
цитирай
15. анонимен - vVGqKeTCodVObaqvgg
01.06.2011 12:50
hPBWmH , [url=http://foxpfyxvtmww.com/]foxpfyxvtmww[/url], [link=http://zkstkulantjj.com/]zkstkulantjj[/link], http://xefqubqynnqs.com/
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: radulov
Категория: Други
Прочетен: 866511
Постинги: 104
Коментари: 381
Гласове: 532
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031