Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.03.2007 01:25 - Людмила Живкова - вестителка на бъдно време
Автор: radulov Категория: Политика   
Прочетен: 25407 Коментари: 14 Гласове:
3

Последна промяна: 28.03.2007 09:28


Ако беше останала жива, на 26.07.2007 г. Людмила Живкова щеше да отпразнува своя 65-годишен юбилей. На 20.08.2006 г. се навършиха и 25 години от внезапната й смърт. “Тя не откри света за България, но откри България за света", смятат на Запад. 
През август 1979 г. Людмила открива първата Международна детска асамблея “Знаме на мира” и монумента “Камбаните” в присъствието на ген. секретар на ЮНЕСКО Амаду Махтар М`Боу и на Сергей Михалков. Тогава Людмила Живкова казва пред децата: "Нека зовящата мощ на Красотата, Истината и Мъдростта обедини сърцата ви в името на сътрудничеството и общото бъдеще на човечеството." 

        Посвещавам на Людмила Живкова във връзка с нейните годишнини.


“Идвам от миналото, отивам в бъдещето” 
е любимият й надпис от Кабиле
 

Людмила Живкова – вестителка на бъдно време

image
_________________________________________________
“Ти пак ни изпревари, дете!” 
възкликва след смъртта й Йордан Радичков


От Стоян Радулов
________________

И днес всякакви “изследователи” на живота на Людмила Живкова обръщат повече внимание на “мистичната” й смърт, отколкото на достиженията й. Те сякаш забравят думите на Ванга, че
“Людмила нямаше писана смърт”.
Истина е, причините за смъртта й се крият и до днес, а официалното съобщение е лаконично, не казва нищо и е с фалшива дата и час на смъртта: “В последно време в резултат на голямо пренапрежение здравословното състояние на др. Людмила Живкова бе влошено - гласи комюникето. - Предприетите мерки за възстановяване на здравето я доведоха до бързо подобрение. На 20 юли обаче състоянието й отново рязко се влоши в резултат на внезапно настъпил мозъчен кръвоизлив и последвали тежки, необратими разстройства на дишането и кръвообращението. Смъртта настъпи в 2 часа на 21 юли 1981 г.". Истина е и че Ванга не разкрива причините: “Все ме питате, разпитвате. Аз няма да ви кажа. Историята ще ви каже. От историята нищо не може да се скрие. Людмила имаше големи качества. Ако беше останала жива, много неща нямаше да бъдат така, както са сега. Тя щеше да направи чудеса, ако не беше умряла.” Но за дъщеря й Евгения Живкова нещата стоят така: “Няма никаква мистерия нито около нейната смърт, нито въобще около нейния живот.” Все пак нейните близки приятели я смятат за убита. В книгата си "Людмила" пък един от най-добрите й приятели - Богомил Райнов, смята, че тя просто е напуснала обезсилена този свят...
Спиралата – синоним на развитие
Людмила Живкова публично показва своите уклони към източния мистицизъм, което е твърде общо казано. През 1979 г. излиза статията й “Хармония и красота в безпределния спиралообразен кръг на развитието”, а сборникът й “За усъвършенствуване на човека и обществото” е просмукан с източна мисъл. “Философски тя имаше за емблема не кръга, а спиралата – пише Пантелей Зарев. - По кръга нещата се повтарят, по спиралата те се извисяват и вървят нагоре. Ето защо спиралата бе нейният символ за човешкото, паметта за изминат път, подвижната точка при възхода нагоре.” Основният постулат на Бялото братство е за постепенното възходящо развитие в спирала - от раждане към смърт, всъщност затваряне и развитие на еволюцията. Дори ако се застане пред главния вход на НДК, строен от Людмила Живкова, и погледът се отправи вляво и вдясно, той ще открие два черни барелефа, които се състоят само от една стилизирана спирала. В левия се вижда годината 681, а в дясно - 1981 - т.е. 1300 години от спираловидното рзвитие на България. (Днес тези барелефи са скрити от рекламни пана - б.а.)
Людмила е свързвала миналото, настоящето и бъдещето във велико триединство. За нея това е било синтез на върха, до който е достигнала тогавашна България и народът й –“дръзновение, носено от силата на
вечния огнен стремеж”. 
Посланика ни през 80-те в Мексико Богомил Герасимов твърди, че Людмила Живкова е била Агни Йога, а Агни е индуисткото божество на огъня. “Мила обичаше страстно огъня – пише и Любомир Левчев, - обичаше неговата пречистваща сила, неговата опасна красота. Обичаше го по прометеевски, за нея той беше символ на духовния живот и знак на вечния стремеж към съвършенство. В нейните най-зрели слова, тази дума се среща често.” Агни Йога е религията на Бялото братство, създадено от Елена Блаватска, Елена Рьорих и Николай Рьорих. Към него принадлежи близкият приятел на Живкова, писателят Богомил Райнов, описващ тази религия в книгата си “Тайното учение”. 
Между 17 и 27 март 1981 г. Людмила е на поредно посещение в Индия по покана на Индира Ганди. Там посещава градовете на махатмите Лакнау, Мадрас, Аоровил, Понтичери. В “Тайното учение” и в Бялото братство на Петър Дънов стои обща идея – за един Велик разумен център, който управлява света. Алберт Айнщайн, създал "Теорията на относителността", пише: "Цял свят почита мен, а аз се прекланям пред Учителя Петър Дънов от България". Ванга казва: "Всички религии един ден ще изчезнат! Ще остане само учението на Бялото братство. Като бял цвят то ще покрие Земята и благодарение на него хората ще се спасят.” Десет години, от 1970 до смъртта на Людмила, двете са много близки. Ванга я нарича “щерка”. 
image
Людмила Живкова награждава Светослав Рьорих с голямо държавно отличие при посещението му в София по нейна покана.

През април 1978 г. в галерията на ул. "Шипка” № 6 Живкова прави грандиозна изложба на Николай Рьорих с присъствието на неговия син Светослав, който организира собствена изложба. Провеждат се научни симпозиуми за осветляване дейността на учения и мислителя. И днес България е собственик на най-голямата сбирка от над 200 платна на художника, след тази в "Рьорих център" в Ню Йорк. С изложбата Людмила Живкова цели да направи пробив в масовото съзнание, да използва животът и творчеството на личността като конкретен сравнителен пример и средство за естетическо възпитание. Успехът на програмата "Рьорих" води до идеята за
движението "Знаме на мира". 
image
Людмила Живкова при откриването на Първата Асамблея "Знаме на мира" на монумента "Камбаните"

За Людмила Живкова "царсвото на бъдещето" вече е "царството на
красотата". Според нея детските форуми трябвало да култивират у децата
планетарно, а по-късно - космическо съзнание и мислене. Тогава ООН
обявява 1979 г. за година на детето и оформя програмата "Леонардо Да
Винчи", която работи и до днес. Всички ученици в България са включени под една или друга форма в движението, то представлява цяла културна програма. Децата от целия свят влизат в българския парламент и по едно дете от всяка страна произнася слово от трибуната. 
image
С американския президент Джими Картър при посещението й в САЩ, където изнася доклад пред Общото събрание на ООН.

Международният успех на Асамблеята може да се посочи само с един факт - словото на Людмила пред Общото събрание на ООН в Ню Йорк през същата 1979 г. Тогава в кулоарите на ООН се образува опашка за поднасяне на лични поздрави към голямата ораторка. Телевизионните станции постоянно излъчват неини изявления.
Апотеозът на нейното дело обаче има подобаваща предистория. Завършила история в Софийския университет, Живкова е
пленена от тракологията.
През 1972 г. Людмила открива за първи път изложбата "Тракийското изкуство и култура по българските земи", която днес е световна знаменитост, обиколила повече от 30 столици. В нея се съдържа и Панагюрското златно съкровище. Тази изложба кара световните учени да допълнят и коригират историята на изкуствата. През 1975 г. въвежда Комплексната целева програма за всенародно естетическо възпитание. А на следващата година открива втората фундаментална изложба "1000 години българска икона ІХ-ХІХ в." първо в София, а после и в Парижката зала "Пти пале", което предизвиква сензация сред световната културна общественост, която за втори път се пита: "По какъв начин България е успяла да събере, да организира и експонира такива грандиозни по своята трудност и знчимост изложби, с каквито богати западни страни на старата култура не дръзват да се заемат?". През 1977 г. Людмила Живкова завършва втория си капитален научно-изследователски труд "Четвероевангелието на цар Иван Александър". Вече е публикувано и изследването й за Казанлъшката гробница на траките. Тя иска с достойнство България да посрещне през 1981 г. своята 1300-годишнина, но не успява. Тържествата са открити само в Мексико, а после Живкова умира при неизяснени обстоятелства.
В Людмила няма нищо мистично
Обърната на Изток, “Людмила Живкова имаше пиетет към духовното и към онези култури, в които са господствували не материалните и технически фактори, а фактори морални, фактори на духовността. Източната философия е философия на съзерцанието. Тя приема действието само като духовно състояние, докато Людмила се стремеше към практическо действие. Това е качествено различно от философските системи на Изтока. Тя не се откъсваше от големия и сияещ свят около нея, за да възприема нещо, което има характера само на идея, на метафизичност. Тя чувстваше връзките си със света. И най-вече с неговата младост, с децата”. Това пише Пантелей Зарев, а самата Живкова заявява: “Мисълта за детето е мисъл за бъдещето. Нека придадем искрите на творческия Огън в достойни ръце, които ще продължат да утвърждават прекрасната същност на творчеството”. Работата си по програмата за всенародно естетическо възпитание тя започва още през 1975 г. За тази си програма Людмила е наречена от западни професори "Мечтателката от София". Дотогава само един човек от Източния блок е наричан мечтател – Ленин, водителят на Октомврийската революция в Русия през 1917 г.
Фундаменталните резултати
на жизнения път на Людмила Живкова не спират да ни удивляват, а неразбирането на нейните идеи прекалено опростенчески ни кара да я назоваваме "ексцентрична”. С будния си и творчески ум тя прави толкова за българската култура, колкото всичките правителства след нея взети накуп не успяват. Като майка и жена тя прави толкова много за децата на България и на света, че предизвика любовта на хиляди от тях и уважение от страна на световни организации, авторитетни люде и цялата тогавашна международна общественост.
"Като същинска бяла птица Людмила Живкова прелетя и остави трайна светла диря в небето на България, в небето на планетата, горя и изгоря с прометеевски огън за българския народ, за човечеството със заветните слова: "Мислете за мен като за огън!" Това е написал за нея Милко Балев, считан от партийците за тогавашния "сив кардинал", а от самата Людмила - за ръководител на "силите", с които е искала да се пребори. Нейните съмишленици смятат, че с нея "започва един нов век - една нова стръмнина от спиралата на вечността". 

Духовните очертания на нейната личност бавно се открояват пред нас в същинската си величина, както се откроява планина върху разсъмващо се небе. И наистина, Людмила е щастливата избраница на хребета между две шеметни епохи. Тя се появява на този хребет, като пламък от върха на тракийските могили, за да съобщи на равнината, че започва нов поход. Тя е вестоносец на епоха, в която човекът трябва да живее "и по законите на красотата". Такава ще я запомним и ние, последващите поколения български - пламък на върха и връх на пламъка, където температурата на горенето е най-висока. И както пише Левчев за нея: "Тя даде своята биография на времето, а не я взе от него. Нейната биография е преди всичко биография на идеи и борба за тяхното осъществяване."


image

МИСЛИ ОТ ЛЮДМИЛА ЖИВКОВА:
“Живей с истината и не се страхувай! Тя не ти обещава наслада. Но рано или късно тя тържествува и ако трябва, тя ще те оправдае.”

“Ако внимателно наблюдаваме как трудно проправят път новите идеи, лесно ще формулираме болестта на човечеството. Аз бих казала, че тази болест е инерцията, традиционализмът в мисленето, това успокоение и самодоволство, което съществува между хората.”
“Един народ, който си е поставил за цел да развива човека, обществото и живота по законите на красотата, многостранно и в хармония да обгърне света, да устреми силите си и да идентифицира съзнанието си с това, което идва - такъв народ вече е заел мястото си в бъдещето.”
“Благословени са трудностите, защото чрез тях растем.”
“Да бъде творец, съзидател, откривател, дръзновен победител - Човекът е създаден за всичко това.”
"Всяко успокоение е смърт. По-добре човек да греши, но да действа, защото
в процеса на своите грешки той може да се учи и развива. Силен е онзи,
който умее да превърне поражението в победа"


Евгения Живкова: 
“Никой не стигна до същността на майка ми”
 

image
"Смятам, че е неморално и от гледна точка на пресата, и от гледна точка на хората, които са работили с нея, непрекъснато да пишат за смъртта й, за чисто лични проблеми, както и за човешките взаимоотношения в семейството. Засега нищо не съм опровергавала, нямам и намерение да го правя, защото е под моето достойнство. Просто смятам, че няма никаква мистерия нито около нейната смърт, нито въобще около нейния живот.
Вече крайно време е да се замислим тя какво е дала на България чрез културата. За мен започва да става наистина обидно за това, че големи вестници и медии продължават да нищят около смъртта на майка ми. А хората, които пишат за нея, вече 12 години не я оставят да почива в мир.
Много от тези хора в крайна сметка не успяха да стигнат до същността и дълбоко философските проблеми, с които тя се е занимавала."
                                                                        Пред сп. "Тема", бр. 31 (44), С. 2002 г.


***
На Людмила Живкова

Роден на камък, светът е крехък пак
и всеки полъх е за него драма.
Ако пък локвата докосна с крак,
светът изчезва, багрите ги няма.
В два свята не живеем ли сега -
в реалност и като пред огледало?
Налита ни за небило тъга,
а може би било, но отлетяло...
И толкова е странно: същността
на тоя свят е в плен на двойни сили.
По дух сме същи, но пламти плътта -
като че ли кръвта сме си сменили. 

Стихове: Николай Зидаров 


БИОГРАФИЧНИ ДАННИ:
ЛЮДМИЛА ЖИВКОВА, 26 юли 1942 - 21 юли 1981 г.
Родена в София, дъщеря на Тодор Живков. Името й е свързано със сериозни промени в културната политика на страната през 70-те години. Завършва история в Софийския университет през 1965 г., а по-късно - и история на изкуствата в Москва. Прави научна кариера в Института по балканистика - през 1971 г. защитава кандидатска дисертация, а през 1974 г. се хабилитира. Амбициите й обаче са насочени към политическата сфера, а Тодор Живков я подкрепя с надеждата да наследи неговите постове. От 1976 г. вече е член на ЦК на БКП, а от 1979 г. - на Политбюро. През 1975 г. и до смъртта си оглавява Комитета за изкуство и култура (от декември 1977 г. - Комитет за култура). Людмила Живкова се обгражда с видни интелектуалци и си поставя за цел да акцентира върху древния характер и самобитността на българската култура, като придаде на България висок международен авторитет именно по културна линия. След тежка автомобилна катастрофа започва да се увлича по древното индийско учение агни йога, подчертаващо „приоритета на духа" при усъвършенстването на обществото. Тези разбирания са в разрез с официалната идеология и са посрещнати негативно от управляващите. В Москва също проявяват недоволство от прекаленото акцентиране върху българската самобитност, оценявано като национализъм. Безспорен е приносът й за „отварянето" на българската култура към света и за популяризирането на високи постижения на световната култура в страната. Голяма е и заслугата й за създаването на Галерията за чуждестранно изкуство в София, на Националната гимназия за древни езици и култури, на Националния дворец на културата. По нейна инициатива България става домакин на Международната детска асамблея „Знаме на мира". Инициативите й обаче са прекалено амбициозни, изискват големи финансови средства и често остават неразбрани и недооценени от обществото. След внезапната й смърт повечето от тях постепенно са изоставени, а културната политика на управляващите се връща на ортодоксалните марксистки позиции.



ЗА НАСТОЯЩАТА ПУБЛИКАЦИЯ СА ИЗПОЛЗВАНИ 
СЛЕДНИТЕ ИЗТОЧНИЦИ:
1./ Александров, Емил. "ООН в служба на децата". Изд. "Народна младеж". С., 1980.
2./ Герасимов, Богомил. "Дипломация в зоната на кактуса". ИК "Труд". С., 1998.
3./ Живкова, Людмила. "За усъвършенствуване на човека и обществото. Сборник". Изд. "Наука и изкуство". С.,1980.
4./ Колектив. "Кратка българска енциклопедия, том от І до V". БАН. С., 1966.
5./ Костадинова, Жени. "Пророчествата на Ванга". ИК "Труд". С., 1997.
6./ Михайлов, Стоян. В съавторство с Любомир Левчев, Любомир Павлов, Светлин Русев, Евтим Евтимов. "Мислете за мене като за огън. Книга за Людмила Живкова". Изд. "Народна младеж". С., 1982.
7./ Райнов, Богомил. "Тайното учение". С., 1991.
8./ Рьорих, Николай. "Шамбала". Изд. "Гуторанов и син". С., 1992.
9./ в "168 часа". С., 24.04.1995.
 


Текстове и поезия от Стоян Радулов можете да откриете още на:
http://bglog.net/blog/stoiandulo както и на: www.slovo.bg 
Журналистически текстове от Стоян Радулов можете да откриете на: http://charanandi.blog.bg/ - официалният блог на в. "Време 2001"
Фотографии от Стоян Радулов ще откриете на:
http://photo-cult.com/RADULOV

ЗА КОНТАКТИ:
stoiandulo@gmail.com




Гласувай:
4
1



1. glishev - Не!
02.04.2007 19:09
Сещам се за Никола Георгиев. Не бива по никакъв начин да се създава представа за някакво смислено лице на Живковия режим. Културната политика на дъщеря му също не бива да бъде възвеличавана. Това е вредно за нас като граждани. Време е за Damnatio Memoriae.
цитирай
2. radulov - Че защо пък твърдо не?
02.04.2007 19:32
Какво е било лицето на Живковия режим, нека оставим на историята да отсъди... Най малкото с тази статия целта ми е да създавам смислено лице на един режим... Макар, че както е видно: не отричам онова, което е напарвено, по негово време - за хубаво или лошо... Просто - явно оценките ни за определени събития и факти се разминават... И това е нормално. Притеснява ме в мнението Ви само едно: тоталното отричане на едни 45 години, в които освен, че са ограбвали народа, са и съграждали някакви неща... Така: като се обърнете и погледнете през прозореца, би било хубаво да си дадете сметка например кое е построено през тези 45 години, кое - след това, кое - преди това... Не отричам тези 45 години най малкото защото в тях е минал съзнателния и най-творчески етап от живота на моите родители... И още нещо: никога не съм смятал за правилно, справедливо или честно всичко да бъде поставяно под един знаменател, да бъде разглеждано само от една гледна точка, да бъде разглеждано преднамерено. Да, този режим не беше добър в много аспекти. Аз съм щастлив, че мога да творя и работя в други времена. Че имам свободата на мнение и свободата на отговорността, която нося за себе си най-малкото. Но едно му признавам на този режим: по политически или други конюктурни причини, той работеше здраво за две неща: спортът и културата... Превеше го целенасочено, системно, отговорно... И доколкото Людмила Живкова е имала отношение към това, аз винаги ще се гордея, че сме имали такава личност като нея в първите редици на държавното ни управление. Я ми посочете, впрочем, ярка политическа фигура, като нея, днес :)
цитирай
3. radulov - И още нещо:
02.04.2007 19:40
“Живей с истината и не се страхувай! Тя не ти обещава наслада. Но рано или късно тя тържествува и ако трябва, тя ще те оправдае.”
“Ако внимателно наблюдаваме как трудно проправят път новите идеи, лесно ще формулираме болестта на човечеството. Аз бих казала, че тази болест е инерцията, традиционализмът в мисленето, това успокоение и самодоволство, което съществува между хората.”
“Един народ, който си е поставил за цел да развива човека, обществото и живота по законите на красотата, многостранно и в хармония да обгърне света, да устреми силите си и да идентифицира съзнанието си с това, което идва - такъв народ вече е заел мястото си в бъдещето.”
“Благословени са трудностите, защото чрез тях растем.”

Нима, glishev, ще отречете правдината в тези думи на Живкова? Впрочем, не съм си създал мнението за нея просто така, дори в момента препрочитам един от томовете с нейните "партийни" речи... Трябва да ви кажа, че вътре има удивителни неща. Но на тях ще посветя в бъдеще други постове, надявам се.
Вярвам също, че като млад човек и с иследователска насоченост, някой ден, в по-зрелите си години, ще насочите един взор и към близкото ни минало, за по-голяма обективност и съставяне на по-пълно мнение за наскоро отминалите исторически времена в България... :) Поздрави! И успешно блогване!
цитирай
4. glishev - Защо не?
03.04.2007 13:13
Попаднах на дневника на Борис Делчев, един колкото даровит, толкова и двуличен човек. Едно от важните неща, които е направил, е коментарът му относно Людмила Живкова в дневника. Безпощадно четиво и, както схващам, нелишено от основания.
Да, днес няма ярки обществени фигури. Наистина няма. Тук-таме мъждукат някакви поп-културни временни величия. Но и Людмила Живкова грее с фалшив блясък. Излязох от едно от училищата, създадени с нейна "благословия" и честно мога да кажа, че става дума за развъдник на не дотам подплатено самочувствие. Преките ми наблюдения и спомени показват, че това се отнася не само за моя лицей.
Големите строежи на социализма по мое може би прекалено отстранено мнение са подменили икономическия облик на страната ни, но не са го заздравили. Нито Нефтохим, нито Кремиковци са адекватни на нуждите и възможностите на България. Инфраструктурните и промишлени проекти от социалистическите времена са загробили селища и културни обекти и често са навреждали на екологията и бита в много райони. Да не говорим, че са скъпи, трудни за поддържане и осъществявани често с "пестене" на материали и квалифициран труд.
Що се отнася до културния облик на бедната ни Родина, той по-скоро е фалшифициран отколкото издигнат. И това дължим не на последно място на политиката и на самата Живкова. Разбира се, аз съдя главно по литература и по разкази на по-възрастни от мен хора (моите родители също са преживели повечето си творчески години в сянката на социализма), а не от личен опит, но и така имам немалки възможности да си вадя изводи.

Понеже в частност интересите и заниманията ми са свързани със Средновековието, при това не само като хоби, мога да кажа, че пълната несигурност и липса на смислена общоприета теза по въпросите за етногенезиса на българската нация и за мястото на богомилството в българската средновековна култура, са наследство от социализма изобщо и от делото на Людмила Живкова в частност. От 70-те и 80-те години насам теглим и неяснотата относно царуванията на езическите български владетели, както и въпроса за установяването на държавните граници в различните периоди от съществуването на двете български държави до ХІV в. Публикациите от 1968 досега са пълни с неясни, противоречиви, банални или направо безполезни твърдения и некоректна работа с извори. Автори като Иван Божилов малко или повече са оставали на заден план за сметка на велемъдри свои колеги от сорта на Божидар Димитров и Георги Бакалов (а тяхната кариера не е от вчера и носи много Л. Живковски черти).
Затова чуждите медиевисти още не са наясно с фактите, че Маламир и Пресиян не са едно и също лице, че българската държава е съществувала и преди 864 г. и наричат глаголическото Реймско Евангелие, над което са се заклевали френските крале, "руско". Толкова за културата.

Що се отнася до спорта, сигурно сте прав. Там нямам наблюдения.
цитирай
5. radulov - Поздрави!
03.04.2007 16:14
Glishev, благодаря Ви първо за сериозното отношение към този пост. Второ, честно казано съм впечатлен най-вече не от способността Ви да четете, а да разсъждавате, да изразявате и защитавате мнението си по един доста сложен въпрос. В днешните времена това наистина е повече от всякога достойно за уважение. Та като казах сложен въпрос:... 1. Не съм сигурен, че образът на Живкова днес "грее". Но е истина, че по него е насложен много "фалшиф" блясък. Както впрочем по цялото ни минало. 2. Затова съм съгласен и с оценката Ви по отношение на отношението ни към историята и си спомням една крилата фраза, която казваше нещо от сорта, че историята не се пише сама - тя се пише от историците... Ето защо, може би, погледът назад винаги ще съдържа доза субективизъм, в която е вплетена не само характеристиката на времето, в което се пише историята, но и конюктурното отношение към миналото като цяло. 3. Колкото до средновековната ни история, тя едва ли е по-подредена в съзнанието ни, а то значи и в науката, отколкото по-новата ни история. Причините са, че все пак става дума за история, а вече споменах как и от кой се пише тя. В тази връзка си спомням едни думички на Салвадор Дали, както и на Сароян, които са казали по различен начин следното: че писателя, творецът изобщо, трябва да подхожда към предмета на своята дейност най-вече честно. Та мисля си, това се отнася и за историците. За жалост обаче честността е добродетел, която губим най-бързо в личностното си развитие. 4. Ето защо съществуването на хора като Вас ме изпълва с дълбоката надежда, че може би пътят на България не е съвсем изгубен. И че миналото ни, където е положен нашият фундамент като нация, някой ден ще бъде наистина почистено, преметено и осветено от честното ни отношение към и желанието да осъзнаем най-вече това кои сме, какви сме, от къде идваме и къде отиваме... :)
цитирай
6. анонимен - Nenova
16.06.2008 15:31
Нима е толкова трудно да се проумее,че"съзнанието за красота ще промени света".Учението"Агни йога",което е практикувала Людмила Живкова е единственото истинско,от което са произлезли всички религии,до днес вече в изопачен вид.На Великите Владици от Шамбала,на техните достойни ученици от векове и до сега,на Бялото братство,което е напълно реално,се крепи нашата Земя.Духът е,който води,за да не се изврати и загине Човечеството!Името на Людмила Живкова,на Дънов трябва да се изпишат със златни букви в българската история.За да ни има на този свят!
цитирай
7. анонимен - :)
16.06.2008 16:29
"... Но чобан бех и по причина свещена глупост, нЕможех да го зема окончателното решение ваа гОдина..."

Дилбер Танас
цитирай
8. анонимен - Молба
10.01.2010 01:35
Дали някой има запис на филма "Последните седем години от живота на Людмила Живкова", режисьор: Васа Ганчева. Много бих искала да го гледам. За съжаление не успях да го гледам 2005година, когато го излъчиха за пръв и последен път. Много бих била благодарна, ако го гледам. Предварително Ви благодаря.
цитирай
9. анонимен - ДОБРИН КОЕВ
14.05.2010 10:35

ИМАМ ФИЛМА МОГА ДА ВИ ГО ПРЕЗАПИША ДА ГО ГЛЕДАТЕ, ХУБАВ Е НО Е НАПРАВЕН ДОСТА СТРАХЛИВО- НЕ СА УСПЯЛИ ИЛИ НЕ СА ИСКАЛИ ДА ПОКАЖАТ НАИСТИНА ГОЛЯМОТО ДЕЛО НА ЛЮДМИЛА, НЕ Е НУЖНО ВСИЧКО ДА ВИТАЕ ОКОЛО СМЪРТТА И, ПРИЖИВЕ Е НАПРАВИЛА ТОЛКОВА ИНТЕРЕСНИ НЕЩА И СИ Е ВПИСАЛА ИМЕТО КАТО ЕДНА ОТ НАЙ -ВЕЛИКИТЕ БЪЛГАРКИ НА НАШЕТО ВРЕМЕ...
цитирай
10. анонимен - :)
16.06.2010 00:36
...УБИТА ОТ РУСКА/РАЗБИРАЙ ЕВРЕЙСКА/ ДЕЛЕГАЦИЯ ПРИСЪСТВАЛА ЗА ОКОЛО 5 ДЕНА В БЪЛГАРИЯ, КОГАТО СА ОТКРИТИ АРТЕФАКТИ ПРИ РАЗКОПКИТЕ НА ГРОБНИЦАТА НА БАСТЕТ В СТРАНДЖА.ДЕЛЕГАЦИЯТА Е ВОДЕНА ОТ ЧОВЕКА, КОЙТО ПО-КЪСНО ПОСТАВЯ ГОРБАЧОВ ЗА ВОЖД. гОРБАЧОВ, ВЕРБУВАН ОТ ИТАЛИАНСКАТА МАФИЯ ПРИ ПОЧИВКА В ИТАЛИЯ СЛЕД 1970Г И ПОСЛЕ ВЕРБОВКАТА ПРЕХВЪРЛЕНА НА ЦРУ.РАЗКОПКИТЕ В СТРАНДЖА СА СВЪРЗАНИ С ОТКРИВАНЕ НА СМИСЪЛА НА СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА БЪЛГАРСКАТА НАЦИЯ- УЖАС ЗА ЧАСТ ОТ ИЗРАЕЛСКИЯ ЕЛИТ.
цитирай
11. анонимен - НЕ ЧЕТЕТЕ ЛЪЖЛИВА ЖЪЛТА ПРЕСА ДОБРИН КОЕВ
23.06.2010 11:32
МНОГО МОЛЯ, НЕ ЧЕТЕТЕ ПРОСТОТИИТЕ НА ЖЪЛТИТЕ ВЕСТНИЦИ, КОИТО ПИШАТ ЧЕ ЛЮДМИЛА ЖИВКОВА Е УБИТА, ПРПЕБИТА, САМОУБИТА И ПРОЧЕЕ-ТОВА Е ЕДИНСТВЕНА ЦЕЛ ДА СЕ ПРОДАВАТ.НЕ ЗНАМ ЗАЩО СМЕ ТОЛКОВА ЗЛИ И ЛОШИ, ИМА ТОЛКОВА МНОГО НЕЩА ДА СЕ КАЖАТ ЗА И ОТ ЛЮДМИЛА, ОТ КОИТО БЪЛГАРИЯ ПЕЧЕЛИ А НЕ Е ВАЖНО УБИТА ЛИ Е ИЛИ НЕ...ВАЖНОТО Е ЧЕ Я НЯМА И ТОВА Е ТРАГЕДИЯТА ЗАЩОТО АКО БЕШЕ ЖИВА МНОГО НЕЩА ДРАГИ МИ ПРИЯТЕЛИ НЯМАШЕ ДА СЕ СЛУЧАТ....МОГА ДА ГОВОРЯ З СНИ ЗА ЛЮДМИЛА, НО НЯМА СМИСЪЛ, ГРАМОТНИ СТЕ ЧЕТЕТЕ-НО НЕ ЖЪЛТИ ВЕСТНИЦИ...ТАМ ВСИЧКО Е ЛЪЖА И ИЗМИСЛЕНА СЕНЗАЦИЯ.
цитирай
12. miriam19 - Добрин, моля за филма!
05.09.2010 00:03
анонимен написа:

ИМАМ ФИЛМА МОГА ДА ВИ ГО ПРЕЗАПИША ДА ГО ГЛЕДАТЕ, ХУБАВ Е НО Е НАПРАВЕН ДОСТА СТРАХЛИВО- НЕ СА УСПЯЛИ ИЛИ НЕ СА ИСКАЛИ ДА ПОКАЖАТ НАИСТИНА ГОЛЯМОТО ДЕЛО НА ЛЮДМИЛА, НЕ Е НУЖНО ВСИЧКО ДА ВИТАЕ ОКОЛО СМЪРТТА И, ПРИЖИВЕ Е НАПРАВИЛА ТОЛКОВА ИНТЕРЕСНИ НЕЩА И СИ Е ВПИСАЛА ИМЕТО КАТО ЕДНА ОТ НАЙ -ВЕЛИКИТЕ БЪЛГАРКИ НА НАШЕТО ВРЕМЕ...

цитирай
13. helios1 - Благодаря!
26.03.2011 11:24
Благодаря за постинга.
цитирай
14. анонимен - До г-н Добрин Коев
29.05.2011 21:29
Много бих се радвала, ако успеете да го презапишете или да го качите в интернет пространството. Моля Ви да ми съобщите на е - мейла simon1_2sun@abv.bg Предварително Ви благодаря за положените усилия.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: radulov
Категория: Други
Прочетен: 733406
Постинги: 104
Коментари: 380
Гласове: 532
Календар
«  Октомври, 2020  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031