Корупцията и политиката в Абсурдистан

Митовете за семейните фондации и партиините каси у нас отдавна не са само вестникарски драсканици, както твърдят нашите политици. Нещо повече, те отдавна не са митове. Дори на продънената от корупция прокуратура и още по-затъналите съдилища вече им се повръща от наглостта на властимащите. Всъщност самите властимащи отдавна са превърнали борбата с корупцията в "шедьовър на отвлеченото изкуство", като се опияняват от собствените си бръщолевения (сякаш ние не правим нищо друго, освен да пасем патки по цял ден!) и заливат клетите ни български глави с нови думи, думи,  като разпенен водопад". Така, оказва се,  че солидарността на тези, които се борят с корупцията, не е по-силна от солидарността на тези, които я пазят.
ТА КОРУПЦИЯТА Е ТОЛКОВА ПОЛЕЗНА!
Дивиденти има и за прибирачите, и за тези, дето дават охотно. Работа се върши, вичко процъфтява. Че даже и задминахме такива колоси на корупцията като Гана и Сенегал. Постоянно ни шамаросват и от ЕС. Чудят се какво да ни правят и решиха да ни отрежат 220 милона евро от програмите. С подобно решение се отрязва възможността властимащите в България просто да откраднат 220 милиона. И те побесняха. (Тук да вметна, че губещият в случая не е българският народ, защото с тези управляващи той отдавна е губещ.) Това означава едно. Че през последната година, т.е. откакто сме под строгото наблюдение на Брюксел, сме 
ВЗЕЛИ-ДАЛИ ПОВЕЧЕ 
рушвети от нормално поносимото. И съответно те не са увеличили брутния продукт на глава от населението, а само сивия доход на политическите и чиновнически тарикати, на техните семейства и приятелски (бизнес) кръгове.
Съвсем съзнателно и встрани оставям въпроса, че това е изключително порочна система на поддържаната в сянка изгода - все лична. Значи има нещо мръсно и нередно в тази лична изгода (иначе изгодата си е хубаво нещо), та не искаш човека до теб да разбере за нея - какво лошо има в афиширания устрем за индивидуално икономическо възмогване? И ето, водопадът се оказва полезен, той без да иска може и да поизкъпе заспалото обществено съзнание, да поосвежи със студен душ задрямалата лична съвест. Кой знае, кой знае? От опит глава не боли.
Навремето го доказа "първата перачка на републиката", самата екс- премиерша Костова - демонстрирайки теменужено спокойствие при боравенето с мръсните пари на мафията. Явно зависеше кой и как го прави. Както се случва и днес. Затова голямата сестра (Европа) каза: "Вие буквално се оливате; да не ни смятате за глупаци; я си ни дайте обратно 220-те милиона!"
ХАК ДА НИ Е! 
И нека пак да ни е виновно 500-годишното османско робство или 45-годишния болшевишки режим, примерно.
Енциклопедичната справка сочи, че корупция от латнски значи продажност, подкупничество на политически деец или длъжностно лице. Значи освен чисто далавераджийската, икономически обуслована корупция, има дефинирана и друга, също толкова страшна. Да приемаш пари или други благинки, за да реализираш дадена политика или идея, е не по-малко порочно. То май е по-опасно. И по-сладко. Може би затова нашите политици вече 19-та година не искат да приемат закон за политическите партии. Там трябва да стане ясен механизмът на тяхното финансиране. И до днес на никой не е ясно 
ОТ КЪДЕ СЕ ИЗДЪРЖАТ ПАРТИИТЕ 
в България. Какви пари - чисти и колко мръсни, влизат в тях; защо ги приемат; срещу какви ангажименти се ключват тези политически сделки и прочее. Та Доган заговори за обръчите от фирми около неговата партия още на предходните избори. Това мина покрай ушите на иначе сляпата Темида. А политически лилипут като Александър Томов, след като бе изхвърлен от официалната политика, мина в реалната власт - икономическата. И докара до просешка тояга гигант като "Кремиковци", както и преуспяващ клуб като ЦСКА.
Корупцията не е просто
ВЕСТНИКАРСКИ ДРАСКАНИЦИ.
Защото вестниците пишат както от любопитство, така и от загриженост.
Вечното любопитство на българина към чуждата паница обаче не е единственото оправдание за интереса му към скрития финансово-ангажиментен живот на политическата каста. Защото всъщност това е неговата паница, в която с неизвестни подправки се готви манджата, с която ще го хранят в бъдеще. Той вече усеща, че 
ТАЗИ МАНДЖА ЖЕСТОКО ГОРЧИ.
И че отдавна политиката, провеждана при корупция не е просто блудкав бульон с популистки и утопичен привкус. Най-паче тя е истински буламач, в какъвто се превръща и животът на българина в тази страна. Дори въпреки европейската интеграция, която май, както изглеждат нещата, не ни е от голяма полза в този случай. 
След 19 години лъганици и игра на криеница, е дошло времето да посочим с пръст причината и виновниците защо, аджеба, нищо не върви както трябва и все сме на това прословуто дъно. Преди - като страна кандидат за членство, а сега - като пълноправен член на ЕС. Но не заради ЕС или Брюкселските чиновници, а заради нас самите. И да си отговорим на въпроса, искаме ли все още да живеем в страна, където са валидни законите на Абсурдистан? 
Впрочем каква е тази пуста зависимост към нелогичния светоглед, която ни кара да понасяме всичко това и ни пренася от транс в транс? Когато даваш на корупцията, не всеки път е ясно какво точно получаваш. И обратно. Тази зависимост всъщност ражда, отглежда и потупва насърчително корупцията? Ще изградим ли най-сетне мислене и начин на действие, които ще ни направят адекватни на истинските нужди, които имаме, и на света, в който живеем?
Между другото корупцията се движи напред и отново е в челната тройка в списъка с най-важните проблеми на обществото ни, според социологическите агенции.

Стоян Радулов