Ще спасяват Перперикон от... туристи

Замисълът предвижда мегалитният град да бъде обримчен с висящи пътеки

Земетресенията в Източните Родопи с епицентър 20 километра югоизточно от Кърджали от началото на 2006 година, които нанесоха известни щети върху останките от древния мегалитен комплекс Перперикон, предизвикаха странни идеи за опазването на мястото.
Тогава няколко каменни блока се откъснаха и паднаха в "тронната зала" на двореца, а пукнатините на високата средновековна кула се разшириха. 
Според сведения на местни историци обаче далеч по-серизни земни трусове е надживяло това място, доказателства за които са намерени. Едното - през ХIII-ХII век пр. Хр., а друготао - през IV век. 
В началото на 2006-та апаратурата в Геофизичния институт на БАН в София бе регистрирала над 85 земни труса. Първият - с магнитуд 4.2 по Рихтер, като от вторичните трусове най-силните бяха около 3.8 степен по Рихтер. 
Земетресението в близост култовото средище обаче предизвика по-голям ефект върху медиите - разбира се, благодарение на усърдната медийна кампания на археолога Николай Овчаров.
"Дали обаче по-голяма вреда върху древните монументни строежи не нанасят съвременните туристи?", запита се още той. Понеже древната слава на Перперикон постепенно възкръсна точно благодарение на археолозите. Само за няколко години древният град е посетен от стотици хиляди хора и дори е предложен за обект на ЮНЕСКО. 




Най-горе: Обща панорамна снимка от горния етаж на двореца в източна посока. Снимка: Борислав Попов.
Горе: 100-метровото проходно стълбище, водещо към официалния вход на крепостта. Отдолу: Некрополът. Снимки: Стоян Радулов

Поредната приумица на Овчаров в този смисъл е да въздигне висящи пътеки, които да опасват Перперикон. Това предвиждал проект за изграждане на общата инфраструктура на комплекса. По план туристите щели да се разхождат на около метър над забележителностите. "Така ще могат да ги виждат по-добре и няма да ги рушат", смята проф. Овчаров. По думите му стъпалата на комплекса вече са изтъркани от стъпките на посетителите (как ли са издържали обаче стъпките на хиляди траки, минавали по тях с векове!?). Предвиждало се още изграждане на алеи и сграда за музей със зала за експозиции, хранилища и... спални за археолозите. Проектът за инфраструктурата щял да струва около 250 хил. евро, а за целта кандардисвали програма ФАР да отпусне парите. Всъщност цялага офанзива ще е за общо 1,5 млн. евро, които ще бъдат усвоени на няколко етапа. Друг е, разбира се, въпросът дали като потъне в желязо и дърво, комплексът вече ще представлява туристическа атракция.


Перперикон - каменният град

Перперикон се намира на 15 км североизточно от Кърджали и е сред трите скални града в света. Те са дело на различни култури - единият е в Кавказ, другият в Индонезия, а третият в България, по думите на Овчаров. Дали е така, не твърдим със сигурност. Сигурно е обаче, че места като Перперикон предлагат неповторими срещи с епохите. А България е пълна с такива. Там се отварят вратите на времето, показващи безсмъртието на култура, на която сме наследници. 
Това място свидетелства за мощта на духа по нашите земи и за това, че културата, знанията, човешките достижения ни правят вечни. 
Перперикон е изсечен в скален връх с кота 470 м. В подножието му е с. Горна крепост. Край него тече златоносната Перперешка река, оформила удобна речна долина, създала великолепни условия за живот от дълбока древност. По тази причина тя е осеяна с десетки археологически обекти от различни епохи, чиито естествен център се явява Перперикон - смятан днес за едно от чудесата на света. 
Годишно вече се посещава от над 100 хил. туристи.
Когато го посетихме за първи път, си казахме: По значение Перперикон е съизмерим с Мачу Пикчу в Перу, със Стоунхендж в Англия, с Двореца на Кносос в Крит. И наистина - това е място с културни пластове още от времето на неолита. Пълно е с орфически гробове и е представлявало едновременно култов комплекс, дворец, обсерватория и крепост. По времето на траките беси това е най-големият религиозен комплекс, посветен на бог Дионис. И днес тук се усеща силният енергиен заряд на това място.
Навремето на Перперикон не е имало растителност и каменистият връх е считан за свещено място. През каменно-медната епоха до Второто хилядолетие преди Христа на мястото е изградено първото светилище. По голите канари древните жители полагали глинени съдове с храна за боговете. В края на бронзовата епоха с усъвършенстването на металните сечива станало възможно да се дяла твърдата скала. Появила се овална зала с огромен кръгъл олтар в центъра - повреден днес от земетресението. Към нея водел 100-метров скален проход с високи каменни стъпала. Там жреци извършвали свещени ритуали, изливали вино и палели на жертвеника огън, по височината на който гадаели бъдещето... 


"Когато Октавиан, бащата на Август, водил войската си някъде из отдалечените части и в Свещената планина на Дионис, се допитал до оракула на бога за сина си, било му потвърдено от жреците, че синът му ще стане господар на целия свят, понеже, след като виното се разляло върху олтара, димът се издигнал нагоре над върха на светилището чак до небето - знамение като това, което получил и самият Александър Велики, когато принасял жертва на същия този олтар".
Гай Светоний Транквил
Снимка: Интернет

Това всъщност е дълго търсения в Родопите храм на Дионис. Според Херодот той бил известен в древността, колкото и прочутото прорицалище на Аполон в Делфи. На Перперикон са извършени две предсказания със световно значение. Тук Александър Велики разбрал, че ще завладее света, Тук и бащата на Октавиан Август получава предсказанието, че синът му ще завоюва света и ще създаде огромна империя - Римската.





Горе: Останки от крепостната стена в каменния град. 
В средата: Вътрешни проходи, пътеки и стълби, вкопани в скалите. Долу: "Моминската стая". 
Снимки: Стоян Радулов

Постепенно скалните съоръжения се разраснали и се превърнали в град с крепостни стени, дворци и подградия. На Перперикон се намирала резиденцията на траките-беси, поддържали светилището на Дионис. По-късно римляните донесли тук своя лукс и финес. През 5-ти век в Родопите било прието християнството и скалният град станал епископско средище. Старите езически храмове били засипани с пръст или превърнати в църкви. До 14-ти век Перперикон процъфтял като областно средище, тогава турците завладели и разрушили крепостта, чиито руини потънали в забрава.


Мегалитният град е на 3500 години 

Перперикон е бил построен преди повече от 3500 години, 3 века преди описаната от Омир в "Илияда" Троянска война. Това доказаха наскоро археолози. Предполага се, че Перперикон е бил столица на изчезнала цивилизация, условно наричана от археолозите "Скалните хора". Един от нейните символи е бил петолъчката. Свидетелство за това е откритият фрагмент от глинен съд с изобразена петолъчка с излизащи от нея слънчеви лъчи, завършващи с корона от пламъци. Фрагментът е открит в отводнителния канал на сграда заедно с друга керамика, която датира от къснобронзовата епоха (15-12 век преди н. е.) и доказва, че монументалното строителство е започнало десет века преди досега смятаното начало през 5-4 век преди Христа. 


Откриха мощи на светец в Голямата базилика 


Най-горното ниво на комплекса с базиликата. Снимка: Интернет

Мощи на светец бяха намерени в Голямата базилика на Перперикон. Находката е от 5-6 век, когато траките са приели християнството. Археолозите предполагат, че костите са на епископ Никета Ремесиански, известен като кръстителят на Родопите. Неговото име се свързва с приобщаването към вярата на езическите племена, живели между устията на Места и Дунав. Той е сред 10-те големи отци на църквата, почитани и в православния и в католическия свят. Откритието потвърждава, че свещеният град е бил значим християнски център още от римско време. Преди време там бяха намерени частици от Светия кръст Господен. 


Средновековната кула. Снимка: Интернет

Стоян Радулов

Текстът е базиран на авторски материали, публикувани във в. "Време 2001"

Какво друго можете да прочетете в блога, ще намерите тук, където е публикувано съдържанието с линкове към постовете:
http://radulov.blog.bg/viewpost.php?id=56642

Фотографии от Стоян Радулов можете да видите на:
http://photo-cult.com/RADULOV

ЗА КОНТАКТИ: stoiandulo@gmail.com