Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.12.2008 00:57 - В Търново - по нишките на миналото
Автор: radulov Категория: Туризъм   
Прочетен: 8298 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 12.12.2008 02:08


 

Тръгне ли човек по нишките на миналото без ред, не знае къде ще го отведат те. Особено ако е потомък на държава с богата, често славна, но и противоречива история, каквато е съвременна България.
Всички мои пътища към миналото започват от Панагюрище – родният ми град, известен на повечето хора като люлка на Априлското въстание срещу османските турци от 1876-та. Малко обаче са знаещите, че единственият панагюрец сред апостолите на бунта е Павел Бобеков. По него време той е главен учител в мъжкото училище и председател на панагюрското читалище. Като такъв разгръща значителна „народополезна дейност” и създава, както пишат съвременниците му, “цяло движение сред по-младите”.

Въстанието е потушено за 10 дни, но Панагюрище смее да се зове република.

Днес само няколко оцелели къщи, църквите, музеят и десетките паметници напомнят за онова чутовно време, когато камбаните „са пеели”.

В самия център на града е издигнат паметник на Павел Бобеков. Къщата му е изгорена, а гробът му не е съвсем известен и е далеч оттук – някъде във Велико Търново.

 

В Търново – по нишките на миналото

 
image

image

Това е една от нишките на нашата история. Тя самата е като река, минаваща бавно през вековете. Несъмнено градове като Търново винаги са служели като мост от едно време към друго.

Повечето хора свързват града с велелпието му на столица през втората българска държава. Над всичко и над всички се извисяват крепостните стени на Царевец, дворецът, средновековният патриаршески манастир.

Но емблематичните за Търново къщи, накацали една върху друга над меандрите на река Янтра, са от друго време. Те са от Възраждането – закъснелият български Ренесанс, когато духът на българина се е чувствал вече на тясно под властта на Османския полумесец.

Откъдето и да погледнеш към Търново, все ще попаднеш на неповторими гледки.

Едно от любимите ми описания е на американския журналист Феликс Дж. Кох: „Нито Неапол по залез, нито заливът Джорджън бей, нито Боке ди Катаро могат да оставят толкова трайно впечатление. Тъй като на всичките им липсват тези багри, които тук ни представят редиците къщи – високи и тесни и с всякакви форми – все по-високо по улиците, които я карат полекичка и на зиг-заг, така че човек никога не знае дали мястото, където е тръгнал, се намира на върха или другаде... Търново Прекрасно: където всяка къща е окъпана в цвят: покривите с червени печени керемиди, стените, боядисани в излинели розови и кафяви цветове, стрехите и корнизите, подсилени с тежки почернели от времето греди... Горните етажи са надвиснали над нас като в Нюрнберг, само че тук са толкова близки, че почти се допират до стените на съседите...”

image
Началото на Самоводската чаршия

image
Старият Владишки мост в Асенова махала

Времето, когато са строени тези къщи е и времето, когато е живял моят съгражданин Павел Бобеков, както и всички, които като него са мислели за свободата на Родината.

Не само поради тази причина обаче неговият образ винаги ме е запленявал. А и защото баща ми - Иван Радулов - не веднъж е влизал в неговия образ по време на възстановките на въстанието, които са се правели в недалечното минало в Панагюрище.

Ежегодно, на 29 октомври, в Търново се отбелязва поредната годишнина от смъртта на Бобеков, починал тук през 1877-ма. След неуспеха на въстанието от април предходната година, той се записал като доброволец – опълченец в Руската армия. Бил зачислен в щаба на генерал Гурко. Но във войската, при освобождението на Търново, Бобеков се разболял от коремен тиф и по-късно издъхнал в прегръдките на майка си. Станало е в една от временните военни болници...

 

Улиците на квартал „Варуша” и старите му къщи пазят между стените си стотици спомени от бурните години на Възраждането. Тук са се разхождали и са кроели своите планове за свобода личности като Васил Левски, Стефан Стамболов, Христо Караминков, Христо Иванов – Книговезеца, Бачо Киро, Иван Панов Семерджиев, Иларион Драгостинов...

Тук дори имената на тесните улички са показателни: „Улица ВЪСТАНИЧЕСКА; „Улица ПОБОРНИЧЕСКА”.
image

Старата слава на Търново била отдавна помръкнала – в 1393 година, когато турски крак за първи път стъпил в престолнината, където останал почти пет века.

Но в годините на робството търновци не веднъж надигали глави. През 1598-ма и 1686-та избухнали Първото и Второто търновско въстание, последвало ги Мариното въстание, през 1835-та се състояла Велчовата завера, двайсет години след нея - и въстанието на капитан дядо Никола, последвано от Хаджи-Ставревата буна... Днес мрачните тайни на потушаването на всяко от тях са скрити в стария турски затвор....

Градът бил и второто важно средище на Априлското въстание... В това въстание, но в Панагюрище, Павел Бобеков станал глава на привременното правителство. 

Стъпките ми отекват по кълдаръма на търновската улица "Въстаническа". Слънчевият ден хвърля живописни сенки по сградите на стария квартал. Поглеждайки към синьото небе, забелязвам камбанарията на църквата "Св. Николай Чудотворец". Току под нея, в малка градинка, има малък барелеф върху родопски гранит. Това е търновският паметник на  Павел Бобеков. На плочата върху него е издълбана част от предсмъртните му думи: "Майко, аз умирам, но не ми е жално, защото бях честит да видя България свободна! Никога не допусках, че ще видя това! Умирам, майко, спокоен и за това, че докрай изпълних дългът към Отечеството, на което дадох слабите си сили, които му дължех!".
image
Църквата "Св. Николай" днес
image
Същата църква в края на 19-ти век

Някъде в църковния двор са положени тленните останки на родолюбеца и революционера Павел Бобеков. Повече от130 години след това мястото на гроба не е точно определено. Изминалите десетилетия са отнели възможността да се поклоним над костите му. „Някъде тук” е, казва отец Славчо и ръката му прави полукръг из двора, където сред рози, гербери и нарциси се подават надгробни обелиски.

Търновци обаче намират начин всички признателни българи да могат да поставят цветя пред една от своите светини. На 25 април 1996 година по инициатива на местния културен отдел към общината пред храма "Св. Никола" е издигнат паметник на Павел Бобеков. Гранитът е донесен от Малко Търново. Тогавашният НИПК към Министерство на културата, местната структура на Общобългарския комитет "Васил Левски" и Висшето военно общовойсково училище "Васил Левски" помагат на община Велико Търново паметникът да бъде поставен навръх 120-годишнината от Априлското въстание. Привлечени са скулпторът Панайот Димитров и архитектът Теофил Теофилов. На церемонията по откриването присъстват акад. Благовест Сендов, по това време председател на Народното събрание, а словото е прочетено от тогавашния министър на образованието Илчо Димитров. Паметникът е осветен от търновският владика митрополит Григорий.

Мястото за вечния покой на Бобеков не е избрано случайно. Кварталът е революционното сърце на Старо Търново. Църквата се намира точно под улица "Поборническа". Там например, на № 56 в една днес на вид скромна къщичка е живял опълченецът в Освободителната война Димитър Шумелов, по-късно участник и в Сръбско-Българската война. Също съвсем наблизо, на улица „Медникарска”, е и къщата на Иван Хаджидимитров, председател на революционния комитет на Велико Търново и участник във въстанията от 1875 и 1876 година.

Във взаимното училище в самата църква пък през 1879 година са проведени неофициалните срещи на Учредителното събрание по "Общонародния върпос", т.е. Съединението, с участието на повече от 300 депутати от Мизия, Тракия и Македония.

Самата църква "Св. Никола" е построена в периода 1836-1840 г. от майстор Иван Давдата и архитект Колю Фичето. С този градеж Фичето добива титлата „уста” преди името си, което ще рече „майстор”. Иконостасът и владишкият трон в нея са дело на тревненския дърворезбар Йонко Попвитанов.

От високото място, където се намира църквата, се вижда прекрасната панорама на Търново. Погледната оттук, историята на града добива друг оттенък.
image
Етюди от улица "Гурко" / И архивни такива от Старо Търново

image

image

Впрочем на годините от Възраждането във Велико Търново е посветен цял музей. Той се намира в севрната част на площад “Съединение” -  в сграда на стария турски конак. И този архитектурен паметник е изграден от майстор Колю Фичето. От юг сградата е четириетажна - целта била да изглежда мащабно. А на север, където е лицето й, входът е оформен като шестоъгълна аркада на колони.

Тук се случват важни събития от българската история. През 1872 година е разпитван заловеният в Къкринското ханче Васил Левски. А година след Освобождението в нея заседава и Учредителното събрание, което изработва конституцията на Нова България, останала в историята като Търновската. В годините след Освобождението в сградата са настанени търновските общински служби.

Днес в музея са подредени икони, произведения на Тревненската живописна школа, картини и скици на първите академично школувани художници – Станислав Доспевски и Николай Павлович. Експозицията представя и икономическото развитие на Търново и региона през епохата на Възраждането.

image
Старият конак, построен от Фичето, днес помещава експозиция "Възраждане" на Търновския исторически музей

Постепенно нишките, които ме свързват с миналото на Търново, увеличават своя брой.

Търновци са издигнали паметтник на един панагюрец, а друг панагюрец е издигнал паметник на търновец. Става дума за паметникът на писателя Емилиян Станев, дело на скулптора Величко Минеков. Поставен е на мястото, където навремето е била родната къща на писателя, а днес се намира неговият музей.

Това е и сърцето на някогашната Самоводска чаршия. В началото името й било „Ум пазар”, защото тук се търгувало брашно. Впоследствие търговията се разраснала и тъй като най-много била продукцията от близкото село Самоводене, а жителите му били добри и находчиви търговци, пазарът бил наречен Самоводски.

„Въпреки ранната сутрин на чаршията цареше голямо оживление, - пише известният европейски пътешественик Феликс Каниц. - И българският гражданин тръгва на работа с първите петли. Селяните от близката околност мъкнат на малки магарета всевъзможни хранителни стоки, а между тях тичат продавачи на мляко, плодове, дърва, рекламирайки шумно стоката си...”. Впечатленията му допълва в спомените си търновчанинът Иван Йорданов: „В турско време, както и в първите дни на нашето Освобождение, пазарът беше център на търговията в старопрестолния град. Тук самоводчани продаваха своите произведения, като купуваха от околните дюкяни това, от което имаха нужда. На площада се намираха един срещу други и трите тъй известни хана в града: хаджи Давидовият, Йоньовият и хаджи Данисковият...”.
image
Детайли от Самоводската чаршия

image

image

Днес на площада не се извършва търговска дейност, но той остава неизменно място за разходки.

Дюкяните са на една от улиците, водещи към него – „Георги Сава Раковски”. На която е и старият хан на хаджи Николи, също построен от Фичето. Навремето го сравнявали с венециански палат. Разположен е на две улици и се състои от две успоредни сгради, съединени с малък вътрешен двор. Откъм улицата е на три етажа. Красотата му идва от ритмично повтарящите се колони и кръстатите сводове, от малките балкони с железни парапети и леко издадените напред открити галерии. Днес в него са малките помещения на някои магазинчета за сувенири и работилници.

Уста Кольо Фичето е построил десетки сгради и църкви в старо Търново. Стилът му се разпознава отдалеч. Особено в облицовката на прословутата къща с маймунката, на която днес се опитват да приличат освежените наново къщи в стария град...

Днес улица „Раковски” е съхранила традициите и духовните корени на Самоводската чаршия. Тя все още събира очарованието на някогашните търновски къщи, красотата на сатрите занаяти, майсторството, опита и мъдростта, запазени през годините. Но, повярвайте ми, тази улица не е музей, а място за почивка и среща с приятели, в което история и съвременност съжителстват хармонично. Сред архитектурните шедьоври от времето на Възраждането се срещат играещи деца, забързани великотърновци и многобройни туристи, които с камери и фотоапарати се опитват да отнесат спомен за видяното.

По калдаръмената улица се редуват старовремските работилници. Но сърцето на чаршията са хората, които работят в тях. Те ще ви посрещнат с усмивка, ще отговорят на въпросите ви, ще разкажат за своето изкуство, ще позволят да снимате, да разгледате прекрасните им творби, ще се зарадват да купите нещо. Някои от тях са нови в занаята или търговията, други са потомствени майстори, продължили в занаята направеното от бащи и деди. Работят с глина, дърво, мед и сребро, рисуват, тъкат. Всеки е различен, носи своята индивидуалност и свои оригинални идеи. Има и нещо, което ги обединява – желанието им да пренесат във времето отдавнашната красота на българските занаяти, да запазят народната традиция, културното наследство, остнало от предците ни.

Творбите на майсторите от Самоводската чаршия могат да се видят в почти всяка българска и много чуждоземски къщи, в стотици лични колекции по всички краища на земята. Те са спомен от приятел, от разходка по старата улица и от едно пътуване...

Където и да отида в Търново обаче, не спирам да се удивлявам.

Улиците, старите сгради, кафенетата, градините, алеите... Църквите, музеите... Колко много спомени и случки пазят те. Нишката от миналото, която ме доведе тук, се превърна в истинско кълбо от истории, места, които ми станаха любими, приказни кътчета, незабравими панорами.

Между зидовете виждам вечни неща. Чувам как отекват стъпки от различни времена... Понякога наистина ми се иска къщите наистина да проговорят. 
Сигурен съм, че ще се върна – има много нишки, които не разплетох. А дотогава ще се сещам за незабравимите моменти тук... Като на кино лента.

Текст и снимки: Стоян Радулов

Използвани са и архивни снимки от Търновския исторически музей, както и архивни снимки на сп. "Нешънъл джиографик"
 

БЕЛЕЖКА ПОД ЧЕРТА:

_____________________________

Павел Станьов Бобеков е български революционер, председател на Военния съвет (Привременно правителство) в Панагюрище и хилядник по време на Априлското въстание в IV-ти Революционен окръг. Умира от тиф във Велико Търново като доброволец в щаба на генерал Гурко по време на Руско-турската война. 
image

Павел Бобеков е най-големият син в бедно панагюрско семейство. Завършва класното училище в града при учител Найден Попстоянов като един от най-добрите ученици. През 1864 г. е пратен да учи в Цариград, вероятно в Роберт колеж. През 1866 г. почива баща му. През 1870 г. се записва в султанското военно-медицинско училище. Там се запознава с други будни български младежи. През 1874 г. е принуден да прекъсне обучението си и да се върне в родния град, за да поддържа семейството си.

Доброто му образование (знаел е френски, гръцки, руски и вероятно английски език) е причина да бъде издигнат като главен учител на панагюрското класно училище и председател на читалището. Уважаван е от съгражданите си за добрия си характер и висока култура.

След пристигането на Георги Бенковски във въстановения революционен комитет на Панагюрище влиза и Бобеков и скоро застава на чело. Преди началото на въстанието той е единодушно избран за хилядник на панагюрци и изпълнява ролята с достойнство.

След потушаване на въстанието успява да избяга във Влашко, след което участва като доброволец в Сръбско-турската война през 1876 г. През 1877 г., заедно с Иван Аджиенов от Казанлък издават българския вестник "Секидневний новинар" в Букурещ, на който Бобеков е първи редактор.

При обявяването на Руско-турската война Павел Бобеков се записва като доброволец и е зачислен при щаба на генерал Гурко. При Велико Търново заболява от тиф. Умира в прегръдките на майка си на 29 октомври 1877 и бива погребан в Търново. 


ПОЛЕЗНО:
_____________________________

 


Регионален исторически музей – Велико Търново

Адрес:

Велико Търново, 5000

ул. „Никола Пиколо” № 6

Работно време:

Археологически музей:

от 09:00 ч. до18:00 ч.

почивен ден - понеделник

Музей ”Възраждане и Учредително събрание”:

от 09:00 ч. до18:00 ч.

почивен ден - вторник

За контакти:

тел.: (+359 62) 63 69 54 (администрация)

тел.: (+359 62) 63 88 41 (екскурзоводи)


Блогът на Ст. РАДУЛОВ / Съдържание:



Тагове:   търново,   миналото,   Нишките,


Гласувай:
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: radulov
Категория: Други
Прочетен: 866385
Постинги: 104
Коментари: 381
Гласове: 532
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031