Прочетен: 10775 Коментари: 12 Гласове:
Последна промяна: 08.05.2009 13:19
Пътуване през оживялото Възраждане
Част ІІ
Всеки народ притежава своите основания за национална гордост. Възраждането е „най-българското време” – както го нарича Захари Стоянов. Закъснелият, но състоял се български Ренесанс. Времето, когато народът на България получава струите на своя нов живот. Време на стремления и надежда, основани на вглеждане в исконните човешки ценности и платени с жертва. Затова, както пише Симеон Радев в своя знаменит труд „Строителите на Съвременна България”, именно във Възраждането „трябва да се търсят добродетелите на духа и на волята, чрез които българският народ възмогва над трудностите на една малка държава и над рисковете на една бурна история...”
За да се върне в миналото, освен чрез спомените, човек често разтваря книга, влиза в библиотека, разглежда отрупаните с думи рафтове. Но когато иде реч за създаване на истински впечатления за миналото на една нация, най-добре е да се посетят някои от градовете, където са нейните корени...
Най-многобройните паметници на възрожденците са всъщност техните строежи. А най-големият строител на епохата е тъкмо Колю Фичето, от Дряново – селище, разположено отново в гънките на Балкана.
Но ако искате да научите възможно най-много за неговите творения, най-добре посетете и Велико Търново.
Със строежа на църквата „Свети Никола” в старопрестолнината Фичето се превръща от калфа в майстор. В тази църква и днес действа вечерно и неделно училище по вероучение – досущ като преди 150 години. Уникален похват в изграждането на фасада ще откриете в къщата с маймунката. Нейните редове червени тухли и до днес се мултиплицират от архитектите в стотици сгради не само в съвременно Търново. Но внушителните измерения на гения на уста Кольо Фичето личат най-добре като че ли в сградата на стария конак, където днес се помещава случайно или не тъкмо музеят на Възраждането...
Но не само заради строежите на Фичето Търново е изключително обичано от всички българи, повечето от които знаят наизуст неговите накатерени по стръмния склон къщи и най-затънтените му кътчета. По улици с имена като „Въстаническа” и „Поборническа” се е случвало напрактика истинското българско Възраждане. В годините на робството търновци не веднъж надигали глави. През 1598-ма и 1686-та избухнали Първото и Второто търновско въстание, последвало ги Мариното въстание, през 1835-та се състояла споменатата вече Велчовата завера, двайсет години след нея - и въстанието на капитан дядо Никола, последвано от Хаджи-Ставревата буна...С този град свързали съдбата си личности като Григорий Цамблак, Славейков, Левски и Стамболов...
На Самоводската чаршия човек няма как да се почувства просто като в музей.
В нейните магазини и дюкяни оживяват забравени български занаяти, възстановени от днешни български ковачи, златари, резбари, грънчари, тъкачи и художници. В антикварните магазини човек може дълго да се рови сред купища вещи, напоени с дъх на отминало време. Тук са и повечето галерии, симпатичните малки книжарници и кафенета – много от тях в стария хан на хаджи Николи, също построен от Фичето.
Днес улица „Раковски” е съхранила традициите и духовните корени на Самоводската чаршия. Но тя е и място за почивка и среща с приятели, в което история и съвременност съжителстват хармонично. Сред архитектурните шедьоври от времето на Възраждането ще видиш играещи деца, забързани великотърновци и многобройни туристи, които с камери и фотоапарати се опитват да отнесат спомен за видяното. Както едно време, сърцето на чаршията са хората й. Те ще ви посрещнат с усмивка, ще отговорят на въпросите ви, ще разкажат за своето изкуство, ще позволят да снимате, да разгледате прекрасните им творби, ще се зарадват да купите нещо. Някои от тях са нови в занаята или търговията, други са потомствени майстори, продължили в занаята направеното от бащи и деди. Работят с глина, дърво, мед и сребро, рисуват, тъкат. Всеки е различен, носи своята индивидуалност и свои оригинални идеи. Има и нещо, което ги обединява – желанието им да пренесат във времето отдавнашната красота на българските занаяти, да запазят народната традиция, културното наследство, остнало от предците ни.
Същото желание е и причината през 20-ти век на един от притоците на Янтра край Габрово да бъде създаден уникалния етнографски комплекс на открито – „Етъра”.
За километър, както обичат да казват екскурзоводите, тук се изминават няколко века. Срещата с онова вълнуващо време, когато хората денем се трудели в дюкяните и работилниците, а нощем се кълнели пред пистолета и камата в името на свободата, е наистина вълнуваща. „Етъра” е първият по рода си музей от подобен род в България и до сега си остава най-големият. Самото му създаване е ново, своеобразно Възраждане. Неповторимата му атмосфера е постигната с реставрирани, пренесени тук паметници или с майсторски изработени копия на оригинали от епохата Възраждането. Възстановен е не само външният вид на работилници и дюкяни, но и оригиналното производство. На обща площ от около 70 декара се запознаваме с повечето от съществуващите по онова време трийсетина традиционни занаята в балканския градец. Не случайно навремето наричали Габрово „ Българския Манчестър”, тъй като негови произведения стигали до Виена, Марсилия, Анадола и Кайро.
Още от входа на „Етъра” калдаръмената пътека води до задвижваните от речната вода десетина воденици, валявици, тепавици и дърводелски стругове. След Часовниковата кула и през каменния мост се стига до улицата на изкуствата и занаятите, с нейните къщи. Впрочем чаршията представя 16 образци на балканската архитектура. Оборудването, механизмите и инструментите, които се използват тук, са автентични, събрани са от околните селища. Както в миналото, занаятчиите произвеждат и сами продават изделията си.
Така посетителите могат да наблюдават старинната технология и да разговарят с майсторите. Както и да отнесат със себе си ръчно изработен предмет от метал, кожа, глина, дърво, вълна или козина. Неустоимо изкусителни са кафето на пясък, локумите, захарните петлета, симидите и другите специалитети на майсторите шекерджии и фурнаджии. Всичко е както някога. Има дори църква с килийно училище.
Цялото миниатюрно красиво селце е плод на дългогодишния труд на самоотвержения изследовател и потомък на онва славно минало – габровеца Лазар Донков. Години наред този доблестен човек е събирал и проучвал произведенията, сечивата и майсторските рецепти на резбари, бакърджии, кавалджии, звънчари, билкари, самарджии, ножари, тъкачи, гайтанджии и тъкачи. Накрая сам е избрал мястото на музея, открит през 1964 година...
Когато човек посещава местата, за които ви разказваме, ще разбере още две особености на Възраждането, без които то не би било възможно, а релефът на епохата – непълен. Това са самонадеяността на националния дух, както и устремът към големи исторически съдбини – непоколебимата вяра на възрожденците, че българският народ е призван да бъде. Когато човек пътува през Батак, Петрова нива, Елена, Търново или Габрово, ще види стотици паметници. И нито един не е поставен случайно. Тази вяра е обединявала усилията на българите и е успявала да ги води. Тя оцеляла през всичките тъмни времена на нашето минало и в зората на Възраждането се явила свежа и могъща. Вярата била едно всеобщо стремление към свобода и главно към равенство. Та – вижте – българинът и днес е враг на йерархията, била тя социална или политическа!...
Възраждането е пример, как българският народът е успял да подреди и осъществи на практика националните си цели. Затова дори едно кратко пътуване към градовете и манастирите от онази епоха е като лечебен елей за душата. А поуките и мъдростта на прадедите – незагасващо послание.
Най-точно го е казал самият Лазар Донков. Думите му са изрязани върху чешма в „Етъра”: „Вятър замита стъпките ни – първо страстите, после времето ни поглъща. Съгради се тази чешма, защото камъкът е по-траен от нас, а водата – вечна.”
Текст: © Стоян Радулов, All Rights Reserved.
Мубарак остава начело на управляващата п...
САЩ се притесняват за контрола си над Се...
ЗАЩО ЗАПАДНЯЦИТЕ ЩЕ НАУЧАТ БЪЛГАРСКИ, ИЛ...
СЕЛО КРАСИНО,ЛЯВОТО ТРАКИЙСКО СКАЛНО СВЕ...
За мен обаче линията на българското Възраждане е от по-малките селища, не тези които привличат туристи и сега тяхното символ верую са парите които ще постъпят при тях. Тя /линията/ минава през Котел,Елена,Трявна, Троян, Тетевен, Берковица. Има и други места Самоков, Копривщица и Панагюрище, Златоград и още много , много други. За мен тези малките местенца са по скъпи, защото при тях се е запазила една толкова ценна черта от българина, а именно - по-малко лакомия. Да вземем например една малк махала - Баба Стана /над Орешака/. Там времето те връща векове назад. А какво да кажем за Самоков - един Велик град по времето на възраждането, които се е обезличил и сега е едно място което няма нищо общо със славното си минало, а от там произхождат една дърворезбарска школа, иконописна школа и майстори стоманолеяри.
На тази тема - българското Възраждане може да се пише изключително много, на мен обаче не ми остава нищо друго освен да сваля шапка и да се преклоня пред таланта на Великите българи запазили всичко което сега е плод на гордост и възхищение.
Благодаря!
Съгласен съм с Вас, много са градовете, пазещи все още духа на българското Възраждане. Не съм съгласен обаче, че навсякъде в тях "лакомията" е по-малко... Една приятелка се страхуваше навремето да се завърне в родното Панагюрище, за да не се разочарова от представата, която имала от книгите за него. Да не би да открие вместо духа на панагюрците Донкихотовци от Април 1876-та, един съвременен бизнес Санчо Панса... Всъщност, градът е точно такъв, но това не означава, че в него все още няма качествени хора. Напротив. Темата за Възраждането ме интересува изключително много, особено в аспекта за така необходимото ни съвременно Възраждане. Смятам, че българският 19-ти век може да ни даде множество положителни морални, духовни и примери за простъпки на нашите умни, чувствителни и будни предци.
Предполагам, че има още доста неща които не знам, но това не е проблем. Мисля, че с гордост мога да кажа, че това село е дало нещо на България, не много, но достатъчно.
25.05.2011 05:10
25.05.2011 08:32
25.05.2011 14:47
25.05.2011 15:18
26.05.2011 18:10
26.05.2011 18:52
28.05.2011 16:32
31.05.2011 20:04
31.05.2011 20:09