Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.05.2009 11:56 - Пътуване през оживялото Възраждане - част І
Автор: radulov Категория: Туризъм   
Прочетен: 10147 Коментари: 6 Гласове:
2

Последна промяна: 08.05.2009 13:17

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg


image

Пътуване през оживялото Възраждане
Част І

Всеки народ притежава своите основания за национална гордост. За българите това са основаването на една от най-старите държави в Европа, както и техният Златен век през Средновековието... Но може би Възраждането е „най-българското време” – както го нарича Захари Стоянов. Закъснелият, но състоял се български Ренесанс. Времето, когато народът на България получава струите на своя нов живот. Време на личности като Паисий, Левски, Ботев и Бенковски. Време на стремления и надежда, основани на вглеждане в исконните човешки ценности и платени с жертва. Затова, както пише Симеон Радев в своя знаменит труд „Строителите на Съвременна България”, именно във Възраждането „трябва да се търсят добродетелите на духа и на волята, чрез които българският народ възмогва над трудностите на една малка държава и над рисковете на една бурна история...”

За да се върне в миналото, освен чрез спомените, човек често разтваря книга, влиза в библиотека, разглежда отрупаните с думи рафтове. Но когато иде реч за създаване на истински впечатления за миналото на една нация, най-добре е да се посетят някои от градовете, където са нейните корени...


image
Пътуването към миналото е като да се завърнеш в роден дом. Затова е естествено това пътуване към българското Възраждане да започне от Копривщица. Градът, където избухва Априлското въстание – финалът на възродителната епопея. Но и родният град на големия български поет Димчо Дебелянов, за който той пише красноречивата елегия:

„Да се завърнеш в бащината къща,

когато вечерта смирено гасне ...

Да те пресрещне майката на прага

и сложил чело на безсилно рамо,

да чезнеш в нейната усмивка блага...

Смирено влязъл в стаята позната,

да шъпнеш тихи думи в тишината...”
И днес Дебеляновата тишина в копривщенските къщи е звучна. Между зидовете не остават скрити вечните неща. Наистина още се чуват стъпки от стари времена. И отекват в сърцето на посетителя героични залпове от миналото...
Ето го мостът на първата пушка...
Паметникът-костница на загиналите...
Родната къща на революционера Тодор Каблешков...
Или пък тази на воеводата Георги Бенковски... След въстанието той е казал: „В сърцето на тирана аз отворих такава люта рана, която никога няма да заздравее!...”
image

Каква по-голяма поезия от тая?! Изведнъж над българските саркофази се издигат облаци от рози и целият свят отведнъж е позлатен от сиянието на тази изумителна поезия. На нашия славянски народ се е паднало щастието да подари на света тази хубава, приказно хубава "Песен за камбаните"...
Но докато се движим по калдаръмените улички, по-важен е изводът, че историята на онази епоха е всъщност една епопея на българската енергия. И тя нямаше да бъде възможна без будители и писатели като Любен Каравелов, без светлината на просвещението, получавано от българското училище, без уникалната роля на българските читалища. Но и без прозорливостта на българските чорбаджий и търговци като Ненчо Ослеков и Петко Лютов. Всичко това може да бъде видяно и разбрано в Копривщица. Още са тук техните старинни къщи, класното училище, читалището - боядисани в най-ярките и свежи цветове на оптимизма, с високи каменни зидове и тежки дървени порти... В Копривщица са запазени повече от 380 паметници на българската възрожденска култура. И са пълни с живот, от чешмите струи бистра вода – пример за кръговрата на живота. Да, Копривщица е град-музей на оживялото за поколенията Възраждане. Но не е единственият.
И слава Богу!
Защото какво по-хубаво от това, когато съвремието на интернет, виртуалната любов и електронната комуникация ти дойде до гушата, да има къде да се завърнеш и стъпиш на здрав камък. За да подариш на себе си и другите от духовния дар на предците. За да те помилва полъха от едно българско духовно величие, което е продължавало и ще продължава да се отразява в умовете и в душите, на всички, които са били след възрожденците и ще идват след нас...

Съвсем близо до Копривщица, в диплите на Средногорието, са още Панагюрище, Клисура. Недалеч са и Карлово, Сопот...
image

Няма област в България, където неизменно да не те чака още пълно с живот място от онова време.

Когато пътуваш през Странджа, не забравяй да отидеш до Малко Търново и Петрова нива. Тук е избухнал пламъкът на дург един от големите възрожденски бунтове на българина – Илинденско-Преображенското въстание... То нямало шансове да успее, 26 села били изгорени, избитите са хиляди. Разбира се, участниците в заверата отдавна ги няма, но потомците им ежегодно са тук и свеждат чела пред подвига им. В края на 50-те години на миналия век на Петрова нива е вдигнат паметник, а през 2003 година в чест на 100-годишнината на въстанието е построена църква, наречена „Света Петка”. Има и музей с експонати от освободителните борби на българите от Тракия и Македония.

Ако си тръгнал към Пирин, не пропускай Мелник.
image
Удивително е как върху неговите ронливи пясъчници стоят здраво китните къщи на възрожденците. А сред тях и най-голямата, запазена в България – Кордопуловата... И още се радват на южното слънце, още посрещат гости с дъхаво вино, отлежаващо в катакомбите...
Докато отпиваме от гъстия еликсир на един от чардаците, отново препрочитаме пасаж от Симеон Радев:
”Когато султан Махмуд, пратил да питат Метерних, върху какви начала трябва да преустрои царството си, австрийският канцлер го посъветвал да се придържа за ония качества на националния дух, чрез които турците са основали своето могъщество. Подобна горе-долу мисъл се среща и в Политиката на Аристотел. В по-ново време школата на традиционализма, почиваща на позитивната философия на Огюст Конт, открива в миналото животворните духовни сили, които господствуват над формите на съвременната култура”...


Ако си тръгнал към Родопите, не забравяй Ковачевица, Гела, Брацигово, Батак, Широка Лъка или Смолян... Но най-вече Златоград – най-южният град на България, толкова далеч от центъра, а всъщност в сърцето й.
image
Първата отличителна черта на нашето Възраждане е, че то е просветително. Докато сърби и гърци се втурват на политическата сцена на 19-ти век с пушка в ръка, българският народ започва своето ново битие, печатайки книги и откривайки училища. Един дълъг период на народно самообразование предшества в България сериозния опит за революция.
В Златоград ще видиш и килийното училище в двора на старата църква „Света Богородица”, както и взаимното училище в двора на по-новия и по-голям местен храм „Свети Георги”. Във второто се пази и най-старият писмовен паметник на Средните Родопи.
А историята на града, и на България, тук е не просто зад стъклени витрини. На предела между второто и третото хилядолетия златоградчани отново отвориха вратите на десетки занаятчийски работилници и търговски дюкяни, механи и кафенета. Всички те в автентични къщи и сгради – потегнати и спасени от разрухата... и от забравата. Още едно място, където Възраждането оживява...

Стане ли дума за училище, няма как да не отидем до град Елена – в прословутата „Даскалоливница”.
image
Заради въздуха ли, заради защитата на планината ли, но като че ли най-много будни умове в епохата на Възраждането е родил Балканът. „Даскалоливницата” е първото българско педагогическо училище, открито през 1843 година. С него Елена е оставила най-светла следа в историята на нашето образование. Основано било от Иван Момчилов, а сполучливото му име дал неговият възпитаник Петко Р. Славейков. В това училище са „излети” като в свещоливница даскали за 66 града и 59 села не само в страната, но и зад пределите й. Тук са учили личности като Добри Войников, Добри Чинтулов, Драган Цанков. Не случайно в „Даскалоливницата” се пази иконата на славянските първоучители Кирил и Методий, рисувана от самия Станислав Доспевски – един от големите живописци на Възраждането...
Впрочем, Елена остава с много от своите фамилии в летописите на България. Сред тях се откроява Михайловската, чийто потомци са борецът за църковна независимост Иларион Макариополски и брат му Никола – книжовника. От този род са авторът на химна „Върви, народе възродени!” Стоян Михайловски и писателят Петко Ю. Тодоров.
image
Еленчани са знаели каква важна роля има Българската православна църква за оцеляването на българския дух в годините на робството. В това са вярвали не само Макариополски, а всички негови съграждани.
Храмовете на града образуват своеобразен комплекс точно до „Даскалоливницата”.
Голямата църква „Успение на Пресвета Богородица” е от 1813 година и е построена с камъни от старото кале. При това с разрешение на русенско-търновския управител Смаил ага. Просторът й говори за нарасналото самочувствие на еленчани. Строил я ученик на Първомайстора Кольо Фичето, който сам наблюдавал строежа. Хаджи Йордан Брадата донесъл кръста за иконостаса от Божи гроб в Ерусалим. Едно предание пък твърди, че иконата на Богородица била рисувана лично от Свети евангелист Лука. Пред тази икона се заклели всички участници във Велчовата Завера в Търново... При бягството си по време на Руско-Турската освободителна война, турците запалили храма, който били превърнали преди това в склад за жито. Но светият кръст и иконата оцелели...
Оцеляла и първата църква в Елена - „Свети Никола”, която е от 16-ти век. В запазения от Дойно Граматик стар псалтир, "печатан във Венеция от Виченца, син на Божидар Вукович, войвода на Подгорица" е записано: "Книгата се подарява на храма на църквата "Свети Никола" в 1518 година от някой си Пера". Още тогава храмът е книжовно хранилище - мост между Търновската книжовна школа и Елена. По предание се знае, че църквата е притежавала много стари ръкописни книги, писани на пергамент. Дори е имало специален свещеник, който е пазел книгите и ги раздавал за ползване.

Основата на Търновската книжовна школа обаче била поставена в отстоящия недалеч от Елена Килифаревски манастир. Впрочем тукашните манастири са толкова много, че с право ги наричат Търновската Света гора – понеже обрамчват като обръч столицата на Втората българска държава. Обителта е на малък хълм до Килифарево, на река Белица, малко преди началото на прохода Хаимбоаз. Внушителните й крепостни стени били вдигнати в средата на 14-ти век. Основател на Килифарския манастир е Теодосий Търновски, ученик на създателя на исихазма Григорий Синаит. Той го превърнал във важно монашеско средище и книжовен център.
image
В манастира получили образованието си Патриарх Евтимий Търновски, московският митрополит Киприян, роден в Търново, и Дионисий – митрополитът на Молдова, както и Йоасаф Бдински. Но както и в еленските църкви, и тук кърджалийските нападения в края на 18-ти век нанесли огромни щети. В този манастир обаче откриваме още един от шедьоврите на майстор Кольо Фичето – еднокорабната църква с четири олтара „Свети Димитър” от 1842 година.

Цъфналите градини на манастирския двор неусетно ще те пренесат в романтичната атмосфера на Възраждането. Чешкият поет Ян Неруда след Априлското въстание е казал, че „трябва да възприемем историята, така сякаш възприемаме изкуство, сякаш се заслушваме в музика, която изпълва душата с възторзи”. В крайна сметка историята е дело на знайни и безименни герои, които винаги ще преподават великото знание, че нашият днешен ден е утрешната история и ние сме нейни творци, доколкото сме верни частици на своя народ. Поуката: „трябва да сме в битката за нашето сегашно и за нашето бъдно време, като сме в преображенията на онази цивилизация, която създаваше и възраждаше нашия народ - с толкова смелост и с толкова неописуемо себеотрицание. Да не губим вярата в своето бъдеще, защото вярата е Бог, а Бог е "пътят, истината и животът".

Ето как, когато стане дума за Възраждане, темите неусетно преливат от една в друга. Но те са и взаимносвързани. Пък и не могат да се отделят едни събития, от първопричините им.

(следва продължение...)

 

Текст: © Стоян Радулов, All Rights Reserved.





Тагове:   Туризъм,   Възраждане,


Гласувай:
2
0



1. wildrose - Да се завърнеш в бащината къща, к...
08.05.2009 12:00
Да се завърнеш в бащината къща,

когато вечерта смирено гасне ...

Да те пресрещне майката на прага

и сложил чело на безсилно рамо,

да чезнеш в нейната усмивка блага...

Смирено влязъл в стаята позната,

да шъпнеш тихи думи в тишината...”

Дебелянов си е Дебелянов и няма втори като него! ;)
цитирай
2. анонимен - ikAIzFaVodcICIOzv
25.05.2011 04:19
DidnВ’t know the forum rules aloelwd such brilliant posts.
цитирай
3. анонимен - aWjqcvlTLMVG
25.05.2011 14:47
Bfqk7l <a href="http://vzgjhbkpaogj.com/">vzgjhbkpaogj</a>
цитирай
4. анонимен - rcgwwbxz
26.05.2011 18:30
z7zDAI , [url=http://sanwkqqayjvx.com/]sanwkqqayjvx[/url], [link=http://mkqhczbvbafr.com/]mkqhczbvbafr[/link], http://kxbokudkleng.com/
цитирай
5. анонимен - ThqnyFomxMzUt
28.05.2011 17:47
dfVPvX <a href="http://fjervetztoaf.com/">fjervetztoaf</a>
цитирай
6. анонимен - zRmSTyfZkx
31.05.2011 20:26
ukdxQ5 , [url=http://zfxaejfybuqg.com/]zfxaejfybuqg[/url], [link=http://qcvgflqpmvcj.com/]qcvgflqpmvcj[/link], http://qyxrdcszvlmb.com/
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: radulov
Категория: Други
Прочетен: 733510
Постинги: 104
Коментари: 380
Гласове: 532
Календар
«  Октомври, 2020  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031