Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.05.2009 14:17 - Символът на вярата. История на Сердикийския събор
Автор: radulov Категория: Туризъм   
Прочетен: 10491 Коментари: 3 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

София е град, който от столетия е дълбоко свързан с християнската вяра. Не само защото носи името на мъдростта Божия. А понеже на това място се случили важни исторически и религиозни събития. И ако днес София е столица на България, то е имало време, когато градът е бил център на целия християнски свят...
image

Изглед от антична Сердика

Символът на вярата

История на Сердикийския събор

 

„Вярваме в Единия Бог Отец, Вседържител, Творец на всичко видимо и невидимо; и в Един Господ Иисус Христос, Сина Божий; Бог от Бог; Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен, роден, несътворен, единосъщен с Отца, чрез Когото всичко е станало, както на небето, така и на земята; и в Духа Светаго... Амин.”
image

Такъв бил Символът на вярата, потвърден в Сердика през 343-344 година и приет на Първия Вселенски събор в Никея 18-години по-рано. Той бил посветен на Триединството и Единосъщието. Символът бил главното оръжие срещу набиращата сила по онова време арианска ерес...

Арианството било реакция на античната философия, на античния светоглед спрямо християнството. Истинността на делото на Иисус Христос не подлежала на съмнение. В това вярвали всички – и езичници, и врагове на християнството, и християни, и учени, и философи. Но те си задавали въпроса кой е Той? Дали Той е един велик човек, който прави чудеса? Дали Той е Бог, но втори Бог – междинен етап между тоталния Бог и човеците? Или е тоталният Бог? Това бил големият спор. А вътре в църквата се появили два лагера. Единият бил лагерът на православното учение – че Христос, човекът, е всъщност Богочовек. И то не някакъв втори Бог, не някакъв създаден Бог, а Творец, заедно с Отца и Светия Дух – творец на всичко видимо и невидимо, вседържител, безкраен, безначален, всемогъщ и единосъщен с Отца...
image
Образът на Арий

Но за хората, закърмени по онова време с неоплатонизма и с големите учения на античността, идеята за тоталния Бог била възприемлива; идеята за Христос като велик чудотворец – също; но те поискали нещо средно, за да могат да преглътнат скока между конкретното и безкрайното.

Те казвали така: „Да, Чудото е велико, ние го приемаме и вярваме в него такова, каквото е: Но един учен, александриец – Арий, проповядвал: „Да, Христос е велик Бог, но втори Бог – сътворен”.

 

За София всичко започнало може би от малката антична църква „Свети Георги” – смятана за най-старата сграда в града.
image
Не случайно тя е една от забележителностите му. Винаги се е намирала в неговия център - още от времето, когато градът бил римски. Днес около нея е издигната сградата на Президентството. Образът й се тиражира върху картички и пощенски марки...

Храмът и в момента е действащ, като всеки ден привлича стотици посетители. Построен е по времето на император Константин Велики, когато владетелят резидирал тук. Наричан е Ротондата, заради кръглата си форма. И всъщност е част от голям античен комплекс от сгради от началото на 4-ти век.

През вековете сградата имала различна съдба. Открити са фрагменти от 5 слоя стенописи, като най-впечатляващият е от времето на златния век на първата българска държава. През Средновековието за кратко тук са се съхранявали и мощите на небесния покровител на България – свети Иван Рилски. Според едно предание те дори са излекували византийският император Мануил Комнин....

През османското владичество църквата е обърната на джамия, каквато е и през 16-ти век. Но около средата на 19-ти век заедно с другия символ на града – храмът „Света София”, и със строената за джамия сграда на днешния Археологически музей е изоставена от поробителите... Не след дълго българите християни отново й  връщат старото предназначение на православен храм...

 

Но да се върнем към началото, когато Ротондата бил един от храмовете, където се провел прословутия Сердикийски събор на Църквата.
image

Било време разделно за най-мощната империя, съществувала някога в историята. Рим се задъхвал от мощта си. Територията на владенията била огромна, налагането на власт над разноликите провинции изисквало все повече сила. Рим редовно преяждал с власт и това го погубвало. Но когато Диоклециан бил провъзгласен от войниците си за император, нещата се променили. Той разделил империята на две, а след това на четири.
image
Император Диоклециан и гоненията на християнството

Толкова станали и Цезарите. Периодът останал и до днес известен като тетрархията – или четиривластието... Диоклециан управлявал Източната част на империята и останал известен като един от най-големите гонители на християнството...

Но времето на тетрархията свършило с идването на власт на император Константин. По това време Мизия, Тракия и Софийското поле били част от източните римски провинции. А градът се казвал Сердика – на името на тракийското племе серди, населявало полето между Витоша и Стара планина.

За разлика от Диоклециан, Константин смятал, че империята ще е по-силна, ако има единна вяра. А хирстиянството привличало все повече поддръжници. Затова Константин признал официално вярата в Исус за религия. По този повод по-късно църквата го обявила за светец заедно с майка му Елена, а той останал в историята.

image
Император Константин Велики

От Сердика близо десетилетие Константин управлявал империята. След религиозната реформа градът станал седалище на епископ. Цезарят даже замислял да го превърне в столица на Източната Римска империя. Известно е, че е наричал града „Моят Рим”. Впрочем, Константин бил роден наблизо – само на 150 километра западно оттук, в града Наисус, днешен Ниш в Сърбия.

Императорът обичал свежият въздух на Сердика, идващ от планината, както и минеланите извори.

Останките от неговия дворец и до днес личат в централна София...

Ето тук била голямата римска баня на града. Още личат останките от устройствата, които били използвани или за отопление с топъл въздух, или за вентилация на обширните помещения. Римляните наричали тази система хипокауст. Впрочем горещия минерален извор на Сердика бил каптиран още през 2-ри век.
А под хотел „Рила” в центъра на София археолозите смятат, че са открили личната баня на императора.

 

След като Константин обединил отново империята и основал новата си столица в Константинопол, разбрал, че мир в църквата не бил постигнат. Затова свикал голям църковен събор, на който присъствали всички важни епископи на църквата. Това се случило в Никея. Но на Никейския събор в 325 година
image
Православието взело надмощие до такава степен, че учението на Арий било отхвърлено категорично и се приел Символа на вярата, който изключва арианското тълкувание и включва понятоието „единосъщен” – че Бог Син е единосъщен с Отца. Това било тържество на православието.

 

Но не всичко продължило гладко. Константин имал трима сина. Двама от тях провъзгласил за Цезари. Смята се, че това станало точно тук, в Сердика, и най-вероятно в самата Ротонда. Така империята отново била разделена.
image
Проблем се оказало обаче това, че единият син бил арианин, а другият – православен. През 343 година двамата императори Констанций II и Констанс свикали на границата между двете части на империята – в Сердика, любимият град на баща им, събор, който трябвало да бъде Вселенски и да преодолее верските различия. За помощ извикали Атанасий Велики (бъдещият светец), който по това време бил прокуден от Александрийската епоскопия. Така Сердика станала център на християнството – най-важният град в империята през въпросните години.

 

Сведения за работата на събора дават историците Сократ, Созомен и Блажени Теодорит.
image

Епископ Осий Кордобски и св. Атанасий Велики

Председател на Сердикийския събор бил председателят и на Първия Вселенски събор – епископ Осий Кордобски – личният консултант на император Константин Велики и автор на Символа на вярата. Освен него, авторитетен участник в събора бил и домакинът - епископ Протоген Сердикийски. Участвали още много забележителни личности, мнозина от които задълго били основни фигури – за добро или лошо – в историята на Църквата. Но основната цел на събора – решаването на арианския спор -  не е била постигната, а събранието се разделило на две части. Западните, православни, епископи били повече от източните – представители на арианското течение. Бидейки малцинство, източните епископи се оттеглили на собствен събор във Филипопол – Пловдив, и взели отделни решения. Така Сердикийският събор не станал Вселенски, но утвърдил православното учение за Света Троица и Символа на вярата, приети на Първия вселенски събор. И останал в историята като един от Седемнадесетте канонотворчески събори на Църквата.

 

Но къде се провел този така важен за съвременната религия събор? Точното място и до днес е предмет на спорове. Все пак това било едно голямо събитие. Имало заседания на комисии, срещи между представители на двете общности, частни дискуси между богослови, духовници и така нататък. Т.е. грешно би било да си го представяме като едно заседание на Народното събрание например – само в една сграда, в една зала... Имало е многобройни места, на които съборът се е провел. Вероятно ротондата „Св. Георги” е едно от тия места. Тя била част от един голям комплекс. Пък и се знае, че по онова време тукашните местни управители са предоставили своите дворци за заседания на събора. Така че и храмовете, и дворците са били използвани за тази цел.

 

Освен синове, Константин Велики имал и дъщеря. А в средата на 4-ти век Сердика бил един от големите градове на империята. Той се простирал далеч отвъд крепостните стени. Извън тях бил античният стадион. Както и некрополът – античното гробище. Днес на неговото място се издига базиликата „Света София”. Според проф. Богдан Филов тази църква, превърнала се в днешната емблема на столицата, е построена именно от дъщерята на Константин. Тя била вдигната върху основите на няколко по-стари църкви. През 2-ри век на това мястото е имало Римски театър, през следващите векове там е имало няколко храма.

В апсидата на един от тях,  в източния край на църквата - има великолепна  подова мозайка от 4 век с изображение на кипариси и гълъби. Те жадно пият от "извора на живота".

Тази базилика също станала арена на заседанията на епископите от Сердикийския събор.

image
Внушителната базилика и днес се издига в една от най-високите части на централна София. Много пътешественици отбелязват че "Света София" била най-лична постройка и се виждала твърде отдалеко. . В началото на 20-ти век, историците пишат, че тя продължавала да бъде най-видният пункт на града, който от голямо разстояние се хвърлял в очи.

 

Но заседанията на Сердикийския църковен събор се про­веж­да­ли освен в ка­тед­ра­ла­та "Све­та Со­фия" и в една отдавна изчезнала ба­зи­ли­ка  в днеш­ния Южен парк. И ако за „Света София” знаем много, то другият храм е неизвестен за повечето софиянци.

За него се споменава в едно сведение от 16-ти век от Петър Богдан Бакшев. Според автора съборът се е провел южно от София, в една църква, която и по негово време се е виждала. Това бил манастирът „Света Троица”, южно от тогавашна Сердика, в днешния Южен парк. В 2000 година там се намериха останки от точно такова съоръжение – голям крайградски манастир с крепостна стена, ранохристиянски, от 4-ти – 5-ти век.

Освен това в своята "История на България" Петър Богдан прави и едно обобщение на събора в Сердика, което звучи така:

"Та като стана дума за Сердикийския събор, приятно е да се спрем на това по-подробно, защото този събор извоюва блестяща и вечна слава на българската страна. Разбира се, Сердика е нейна столица и оттам може да се докаже какъв култ към християнската религия разцъфтявал тук преди идването на българите. Защото всеобщи събори се свикват само в най-сигурните градове, в които процъфтява Христовата вяра."

Пък и достиженията на събора в Сердика останали в основните канони на християнската църква и до днес.

На Сердикийския събор освен решението за оправдаването на св. Атанасий Велики, освен потвърждаването на Никейския Символ на вярата, т.е. утвърждаването на православното учение за Исуса Христа, се гласували и 20 канона, които впоследствие били приети от всички Ето защо този събор се нарича канонотворчески. А в историята се е случило и така, че от всички места, където са се провеждали вселенски или канонотворчески събори единствено София идо ден днешен е в христиняска страна.

Така в 434 година Сердика била столица на вселенското християнство. Тук заседавали светци.

 

Но съдбата била приготвила за Сердика още много изпитания. Скоро след официалното приемане на християнството и малко след събора, някъде към 363 година,  император Юлиан се опитал да възстанови езическите култове и подгонил християните. Но не успял, и историята го запомнила с прякора Отстъпникът. В тази криза обаче редица християнски сгради, където се провел съборът в Сердика, пострадали. 

В средата на 5-ти век оттук минали готи, хуни и авари. Особено жестоки били ордите на Атила, които напарво срутили града. Той възкръснал с ново великолепие век по-късно, при император Юстиниан Велики, когато станал важен административен и стопански център, но вече с името Триадица. Юстиниан обаче преместил епископията в Охрид и Сердика загубил за дълго време позициите си, извоювани в християнството. Така било до Средновековието.

Днес от онези времена в града има само няколко черкви – истински пазители на бурната му и величава история. Но затова пък в кубетата на новите храмове се отразява софийското небе. В небесните очи Сердика все още е мястото, където са полагани основите на съвременното християнство. А неговите достижения са вечни, защото са достижения на духа.

  

Текст: © Стоян Радулов, All Rights Reserved.  



Тагове:   туризъм,


Гласувай:
0



1. анонимен - az cam balgart4e
11.05.2009 15:51
g-n Radylov da ce nadiavame,4e 6te 4etem pove4e ictoriadetcata i vnytcite ni ,a ne da gledat i 4etat porni-pevitci (i za iztrivalki pred vtati te ni ne ctavat) Blagodaria za xybavata ctatia
цитирай
2. анонимен - qiYTLAPcNGLcz
25.05.2011 19:31
At last, someone comes up with the "right" aneswr!
цитирай
3. анонимен - RPHZlwYlv
28.05.2011 18:39
lk8rKF <a href="http://dsezqzznmihn.com/">dsezqzznmihn</a>
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: radulov
Категория: Други
Прочетен: 866307
Постинги: 104
Коментари: 381
Гласове: 532
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031