По следите на Първомайстора

Поредица за Кольо Фичето
Част Втора

Образът на Кольо Фичето на паметника в родното му Дряново

Знае се, че Никола е роден през 1800 година в Дряново, както е отбелязал  Дабко Уста Генчов. Това е така и според няколко български енциклопедии. Но в Дряновско витаят други легенди. Както за родно място на Омир спорели седем града, така се оказва, че за същата чест по отношение на Никола Фичев се борят едва ли не всички дряновски села и колиби.

Дете от колибарските селища в Габровско

Майката на Никола – Мария, била от дюлгерския род Божкови, преселници в село Марча от Белишките колиби Армянковци. Малко след раждането на Никола семейството се преселило в Дряново. Там, когато Никола бил 3- или 4-годишен, майка му останала за втори път вдовица.

Принудена била да го даде за чирак едва на десетгодишна възраст. А когато се върнал от първия си "гурбет", го главила при постоянен майстор, при който работил следващите 7-8 години. Кой е този негов пръв учител и дали той не е бил от Марча, ние не знаем. По това време в самото Дряново е имало няколко известни строители.

По-късно, вече като калфа, когато бил на 24 години, Никола започнал да работи при роднината си Станю Марангозина от село Армянковци в неговата търновска работилница.

И макар през целия си живот Никола Фичев да е обикалял и строил из България, естествено е да е оставил следи от своите умения и в Дряново.

Характерните еркери и арки, типични извивки и покриви личат  в зидовете на Икономовата къща.

Но голямото майсторство на младия Никола откриваме в църквата „Свети Никола”, която е един от първите му самостоятелни строежи.

 „Със Станя сме ходили къде ли не и какви ли не църкви съм виждал – навсякъде едни прави ъгли и стаи като кутии. Скучна работа, ти казвам. А божиите дела са по-така, неведоми са, красота му трябва на чиляк кога общува с Оня горе.”

За виталността говорел Никола Фичев, за светлината и вътрешната свобода, която трябвало да чувстваш, когато си в храм. Затова той разместил поддържащите колони и направил отделни сводове над всеки от тях. А още простор и светлина в сградата осигурил, като преместил купола в центъра й. Но стилът му бил особено изразителен при вътрешната тераса. Тези извивки се превръщат в негова запазена марка. Направил такива и при прозорците, които оградил с каменни рамки. А причудливите гърбици на корнизите са новост в архитектурата, която и до ден днешен се нарича „двойно извита Фичевска кобилица”.

Съвременни картини от Прежображенския манастир край Велико Търново


По друг начин обаче се развили нещата при работата му в Преображенския манастир. По онова време той бил почти разрушен и запуснат, макар и основан още през Второто българско царство. Все пак били години на робство в империя, чийто верски устои били в противоречие с православното християнство. Но през 19-ти век българите започнали да възстановяват обителта – което им отнело повече от 40 години.

През 1835 година османците обесили майстора Димитър Софиянлията, заради участието му в разкритата Велчова завера в Търново.

 „...дядо Иван Бърната и Никола Фичето, уплашени да не би церковата да остане неизкарана ... прибързаха да превият кубето толкова ниско. И цялата церкова по-малка, като смалиха калъпите, така също и кубето..."

Това се казва в писмени свидетелства от монаси. Ето защо църквата била набързо завършена в същата печална година.

 „Бързахме, бързахме, ама не помислихме! То, и как ли иначе щеше да стане. Ама камбаната не може да е на ниско като церковата. Кога забие, нея трябва да я чуват най-малко отсреща, в „Света Троица”.”

Камбанарията се превърнала в истинско предизвикателство за младия строител. По канон тя все пак трябвало да бъде висока. Но като се срещнат човек с камък, човекът ще надделее над камъка. Никола Фичев успешно решил дилемата , като вградил камбанарията в самото манастирско крило така, че да потъне в него тежкото и масивно тяло на кулата. За погледа оставил само върхът на камбанарията. Оформил го с раздвижен корниз и лек шатров покрив.

Впоследствие изградил главния вход на манастира и всички останали второстепенни сгради.

В емблема на манастира се превръща прословутото Колело на живота – стенопис, изрисуван от другото голямо име в българското възрожденско изкуство – Захари Зограф. В него е пресъздадена житейската философия на българина за кръговрата на човешкия живот.

Какво ли била предначертала съдбата за Никола Фичев по онова време? Явно ще да е била благосклонна, защото строителят съвсем скоро се превръща в ценен от съвременниците си майстор.

Край на Втора част

Текст  Стоян Радулов

Снимки  Нина Димитрова, Стоян Радулов