По следите на Първомайстора
Поредица за Кольо Фичето
Част Трета
Изглед от Старо Търново
Какво ли била предначертала съдбата за Никола Фичев? Явно ще да е била благосклонна, защото строителят се превръща в ценен от съвременниците си майстор.
Църквата "Св. Никола" днес
Това станало при построяването на Търновския храм „Свети Никола”, който се намира в стария квартал „Вароша”. Църквата била започната през 1835 година от майстор Иван Давдата. По това време Никола все още бил калфа, но и вече ктитор на строящата се църква. Той често давал съвети за строежа както на майстора, така и на останалите калфи. Внезапно Иван Давдата заболял. Ценейки уменията на ктитора, църковните енориаши му предложили да го замести и той да довърши църквата.
„Райчо, владиката дойде, налей му в стъкленицата от студеното вино, че се е запотил, докато се изкачи от Самоводската чаршия. И иди да викнеш Фичето, отзад е, бъркат хоросан с неговите хора. Иларион е много доволен от това дето видял, казва, че така камбанарията от реката в ниското се виждала. Иска да поздрави майстора.”
Така калфите вместо да извикат оздравелия вече Давдата, посочили истинския майстор на църквата - Никола Фичев. Владиката му връчил парична награда, а еснафът признал уменията му. Така Никола Фичев се превърнал в уста Кольо Фичето, което му дало самочувствие да започне самостоятелна работа.
Част от мащабността на неговите идеи откриваме в къщата на Никола Коюв в Търново.
„Тая сграда се прочу като къщата с маймунката, заради фигурата на голото седнало човече с плоско лице, приличащо на маймунка. За първи път Фичето реши на негова сграда да тури такова украшение. Ама не само – вдигна я висока и тясна, като в цариградските сокаци – да се вижда отдалеч и да изпъква.”
Къщата с маймунката и стария Конак, днес Музей на Възраждането
Внушителните измерения на гения на уста Кольо Фичето личат най-добре като че ли в сградата на конака, отново в Търново.
„Поръча ми го самият Али бей. Един ден проводи хора и ме викна на оджака си да пием кафе. Там ми рече как е решил на мястото на стария конак да прави казарма. Ама стана доволно сложна работа, щото точно там мястото е много стръмно – направо урва към реката. А той поиска голяма, тежка сграда. Пък и отдолу е твърда скала – трудно се копаят основи.”
Никога тази сграда не станала казарма. Али бей толкова я харесал, че я пожелал за конак. От юг Фичето я направил четириетажна - да изглежда мащабно. А на север, където е централният вход, оставил само два етажа. Така решил проблема с терена. Но и тук тя трябвало да изглежда представително. Затова оформил входа като шестоъгълна аркада на колони. От горната им страна поставил подписа си - типичният красив Фичевски мотив – двойната кобилица.
В тая сграда по-късно се случват важни събития от българската история. Тук от 28 до 31 декември 1872 година е разпитван заловеният в Къкринското ханче Васил Левски. А година след Освобождението в нея заседава и Учредителното събрание, което изработва конституцията на Нова България, останала в историята като Търновската.
„Беше лето 1865-то, а аз се намирах в Свищов да пазаря градежа на новата съборна църква. Там научих, че няколко от хората на капитан Дядо Никола били заловени от потеря в манастира на Йосиф Соколски в габровските гори. Разбрали от нейде османлийте, че по това време освещавали знамето на четата. Обесили ги на гредите – не успели да се спуснат навреме по въжетата в урвите под манастира.”
Храмът "Св. Троица" в Свищов
Габровският Соколски манастир
Още същата година уста Колю Фичето построил в двора на манастира красива кръгообразна чешма с осем чучура и осем сокола с разперени криле. Придал й форма на църковно кубе за допълнително внушение на преклонението, което изпитвал пред загиналите за българската свобода.
Изградил и православния храм в крайдунавския град Свищов, чието строителство вече бил обещал.
„Мястото беше нестабилно, като копаеш надълбоко, просмукваше се вода. И трябваше да копаем още по-надолу, под глината, където вече бе сухо – оттам да тръгнат основите.”
За да следи дали сградата пропада, майсторът поставил отпред две въртящи се колонки. Така, преодолявайки сложността, вдига трикорабната базилика от здрави, дялани камъни. И за да оживи и направи живописно грамадното тяло на църквата, поставя на фасадата три полуколони, свързани с фриз от малки арки. Добавя и кръстати елипсовидни прозорци и, разбира се – типичният Фичевски корниз с ред зъбци отдолу.
Кольо Фичето не просто измислял нови неща в строителството, а и заимствал от традициите на българските дюлгери преди него. За да разберем за какво става дума, трябва да видим сегашната църква на Килифаревския манастир, която има много общо с тази в обителта „Седемте престола”, наречена така, защото под покрива си имала седем олтара.
„От конака беше дошла заповед как точно да изглежда и колко да е голяма тая черква. Искаха да я притулят, да не се вижда иззад манастирските стени. А инак не знаеха, че в тоя манастир имаше четири различни олтара.”
През 1842 година майсторът не спазва турската заповед и при възстановяването на църквата в Килифаревския манастир удължава сградата на храма, и обединява под един покрив олтарите на Света Богородица, Свети Димитър, Свети Теодосий Търновски и Свети Иван Рилски.
Изгледи от Килифаревския манастир
„Тая черква трябваше да е голяма, да отива на манастирската крепост. Пък и между стените зад моста на Белица навремето са се изучили патриарх Евтимий Търновски, московският митрополит Киприян, роден в Търново, и Дионисий – митрополитът на Молдова, а и Йоасаф Бдински.”
Но не всичко, построено от ръцете на Фичето, оцелява до наши дни.
За съжаление земетресението през 1913 година срутило църквите "Света Богородица" и "Свети Спас" във Велико Търново, "Св. Димитър" в Лясковец и "Свети Никола" в Горна Оряховица.
Родната му къща в Дряново пък била съборена, за да се построи улица.
И досега се водят големи спорове какво точно е построил той. Често му се приписват обекти, които не е правил. Това, разбира се, е обяснимо, той е имал много ученици и последователи, които са искали да запазят стила му и затова много мостове или къщи се смятат за дело на Колю Фичето.
Едно обаче е безспорно – мостът на река Янтра при Бяла е негово дело.
Според съвременни специалисти, в този строеж Фичето е постигнал изключителни резултати по отношение на статика, динамика, форма и конструкция. Като че ли е правен със съвременни средства.
„Реката тук е голяма. Напролет става и буйна, влачи какво ли не, страшна сила е водата тогава. Камъните в устоите трябваше да са наистина здраво споени. Използвахме особен вид хоросан, за строителство във вода. Но при тия трудни условия зидарията не е съвсем равна.”
Неравната зидария Фичето облицовал с добре обработен варовик. А на основите на моста придал вид на фасада на сграда. Омекотил острите ръбове с дълбоки жлебове. Там поставил и скулпторни фигурки на нимфа, лебед, лъв и грифон, символизиращи реката и българският народ.
Мостът на Фичето над Янтра при гр. Бяла
Малко след издигането му, строежът впечатлява европейските пътешественици.
Феликс Каниц го определя като най-съвършената хидротехническа постройка в тогавашната империя.
За щастие майстор Кольо Фичето останал в народната памет. Споменаването на името му е като мост между миналото и настоящето. И до днес няма друг архитект от хилядолетната българска история, за когото да е разказвано и писано толкова много.
„Когато чух за италиянския мост, нямах и двайсет години. Чиракувах на ангария при устабашии в Тракия. Ама по-насетне все тоя мост ми беше в главата. Чудех се как и защо е направен точно такъв. Не им ли е стигало да минават по него, па е трябвало и дюкяни да турят! Поне 100 пъти съм се питал кога ли и аз ще успея да направя нещо такова. Нима нямахме достойни дюлгери, дърводелци и каменоделци!?...
Е, с Бога напред и малко късмет, даде ни се да го постигнем. И тоя тук, над Янтра, при Бяла стана здрав и голям. Що вар, що материал е минал през мен, само ръцете ми знаят. Единствено дето Понте Векио никогаж не го зърнах. Но чиляк не знае какво е орисан. На мен писано ми било друго.”
Текст Стоян Радулов
11.12.2009 00:37
28.05.2011 17:44
