От средата на 20-ти век България усилено развива туризма си – с променлив успех. Но като че ли хората, които отговарят на най-високо ниво за бранша – управленци, специалисти, собственици и оператори все още нямат точен отговор какъв точно туристически продукт е България. И това личи по неговата реклама – малка и недостатъчна, неотговаряща на възможностите му, а също и непоследователна, без конкретен фокус, цели и аудитория. Пет години след като с европейски пари беше изработена жълто-оранжевата роза като лого на България, са отпуснати други средства от еврофондовете за нов бранд.

Но какъв ще бъде той и защо изобщо трябваше да бъде сменян старият? Въпроси с неизвестни. Може би както пишат в свой коментар infotourism.net: „Зад розата, появила се на бял свят през 2004 г. като национално (а не туристическо) лого стоят едни прозаични 240 хил. лв. за усвояване по комуникационната програма за присъединяване на България към Европейския съюз и личното его на една зам. министърка от правителството на царя, която искаше да я запомнят с нещо (както обикновено – не с това, което й е работа).  Тогавашното лого на България бе едва на пет години, достатъчно функционално и отразяващо българското туристическо предлагане, и нямаше обективна необходимост (освен скритите мотиви, посочени по-горе) за смяната му с розата.”
Преди да търсим възможни отговори обаче, има един още по-генерален въпрос и той е „Защо изобщо ни е рекламата?”. Понеже и в крайна сметка, както пише още през 2004 г. Соня Алексиева, член на УС на Българската хотелска и ресторантьорска асоциация и основен пиар на организацията: „Няма реклама и PR в световния туристически бизнес, които да спасят лошия продукт и некачественото обслужване”. Неоспорим факт се крие в това изречение и нелицеприятна истина. „Задържането не само на така наречения лоялен клиент в туризма, но и привличането на платежоспособни туристи изисква красивата реклама от брошурата или сайта да не се разминава с реалността – допълва Алексиева. - Промоцирането не само на продукта, но и на държавата като туристическа дестинация изисква покритие на очакването с действителността — едно излъгано обещание в този бизнес е фатално. Затова туризмът продава мечтите, които рекламата създава.”

Пълният текст можете да видите Т У К