Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.02.2009 16:08 - Още няколко стихчета и други неща за архив
Автор: radulov Категория: Изкуство   
Прочетен: 1736 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 01.02.2009 16:15


НЯМА ТАКЪВ ТИП

Ето, пак се подигравам над нощта
и над себе си... Какъв глупак съм
да подгонвам мислите си, да не спя...
Като мене луди няма! -

Да разтягат до безкрай живота
в нощи дълги, в дълги дни,
и накрая да проклинат с неохота
часовете (все пак!) двадесет и четири.

Тази болест, мислех, е заразна,
прихватлива, все ще пипне някой друг.
Ала, виждате ли, хората заспиват
и (дано!) щастливи са в съня.

Казват ми умник съм бил, интелигентен
и се чудят – що за тъп въпрос?!
Абе, хора, да си като мен е вредно,
ще ми се да ми е лесно, да съм прост.


ДО САМИЯ КРАЙ НА ПЕСЕНТА

Каква вина!? Виновни няма.
Дали е писано било
да бъдем двама,
да шепна в твоето ухо...

„Обичам те! Обичам те!” - до края,
до самия край на песента,
в която влюбено живели двама,
та чак сладникаво - до старостта.

Дали метафорите тук подхождат?!
Достатъчно е само да мълчим.
Просто ме гушни и да не спорим.
Да си ходи самотата във нощта пусни.



И какво, ако се чувствам така, ако нямам сили да напиша и един ред, една дума само!?

Ти, ден залязващ, който с болка
откъсваш своето сияние
от неразбиращите ми очи...
Ти, нощ, която си отиваш,
за да оставиш безпределно празни
невярващите ми ръце...
Вий, птици полудели, в тази
така жестока есен,
обезлистили моето
недоумяващо сърце.

Драгомир Петров, из "Харман на ветровете"

Човек умре ли,
идва ред да го пребъркат.
В притихналите му джобове
ще открият календарче
с годината на неговата смърт,
квитанции
за консумиран ток
и ресто от последната заплата.
Но не и имена на хора,
които са му бъркали в душата.

Иван Георгиев, из "Докато вратата се отвори"

...Но това бяха мисли, които идваха и отлитаха като вятъра, те не пораждаха нито сълзи, нито отчаяние... Връщане назад няма...
Онова, което остана, бяха редките вечери, изпълнени с тъга, тъгата на всеки човек, съзнаващ, че всичко е преходно, а той е единственото живо същество, което го знае, както знае и друго - че това е неговата утеха, макар и да не разбира защо.

Ерих Мария Ремарк, из "Сенки в рая"

Че къде сърцето ми би могло да избяга от сърцето ми?
Къде бих могъл да избягам от мене самия?
Къде ли бих могъл да престана сам да се преследвам?

Свети Августин, из "Изповеди"

Интимното аз -
все по-интимно,
нещастно,
объркано...

ТАКА Е БИЛО, И МОЖЕ ПАК ДА БЪДЕ...


Тагове:   още,   неща,


Гласувай:
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: radulov
Категория: Други
Прочетен: 787433
Постинги: 104
Коментари: 381
Гласове: 532
Календар
«  Юни, 2022  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930