Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.04.2007 05:15 - Въпроси
Автор: radulov Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1622 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 16.04.2007 05:24


- Не мога да пиша. Ти и Поморой ме убедихте в това.
- Прекалено много залагаш на реторичните въпроси.

(Джоузеф Хелър, диалог из романа "Чисто злато" )

Струва ли си при неизбежната ти участ да поставяш в края на гората още едно начало на нов път към билата на планината? Ако приемем, че това е твоята цел. Или пък към хоризонта? С какво можеш да помогнеш на света при така или иначе неотклонимия му ход напред? Как с това помагаш на себе си? Не виждаш ли, че тази планина е разорана от усилия, които водят до никъде? Или най-малкото водят до едно и също място. Как намираш сили в себе си за такова безсмислено преследване? Как успяваш да се изправяш при знанието за собственото си безсилие? И какъв е този чудодеен извор на стремежи, при все, че чудеса няма?
Не знаеш ли, че този свят е прекалено стар и прекалено инертен, за да можеш да го промениш. Не смяташ ли, че всичко вече е казано преди теб? Че всичко вече е открито? Че всичко вече е сторено? И не намираш ли за тъпо звученето на думата "претворение", самото й съществуване?
Как бих искал да съм прост човек. Да съм тъп и гладък като камък. И където и да се търкулна, все да съм доволен. Защото колко по-лесно е да си прост, несъпротивляващ се и все пак нужен на този свят. Свят, който има нужда от лесни пътища за постигане на каквото и да било. Животът на простия е много по-прост от твоя и много по-лесен.
Вземи библиотеките. Те са пълни с непрочетени и неизследвани новини и старини. И се замисли над безсмислието да бъдат написани, за да бъдат забравени, запокитени, оставени под господството на праха и мухъла. Началата на колко нови пътища са поставили и къде са ни довели.
Запитай се, има ли смисъл да ми отговаряш!? Или просто трябва да бъдеш? Да бъдеш в участта си да живееш! Не да се бориш с живота, а да го живееш. Защото да се бориш с него е най-малкото тъпо. Животът е прекалено стар и прекалено инертен като света, за да можеш да го промениш.
И накрая да те попитам за последно: кога ще обичаш? 

Стоян Радулов

image
Който и да си ти, боя се, че вървиш по пътя на сънищата... (Уолт Уитман). 
Снимка: Стоян Радулов 
(от серията Няколко шантави асоциации върху каменни текстури...)


Какво друго можете да прочетете в блога, ще намерите тук, където е публикувано съдържанието с линкове към постовете:
http://radulov.blog.bg/viewpost.php?id=56642

___________________________________
Текстове от Стоян Радулов можете да прочетете още на:
http://bglog.net/blog/stoiandulo
Фотографии от Стоян Радулов можете да видите още на:
http://photo-cult.com/RADULOV

ЗА КОНТАКТИ: stoiandulo@gmail.com




Гласувай:
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: radulov
Категория: Други
Прочетен: 787529
Постинги: 104
Коментари: 381
Гласове: 532
Календар
«  Юни, 2022  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930